The world is (not) mine ;(

Винаги ми е било трудно да измислям заглавия на постингите си тук.
Подгонила ме е пак някаква апатия, клоняща към депресия чак. Както казваше един мой приятел - наакала съм се.
Очаквам си отпуската с огромно нетърпение. Силно се надявам да успеем да се разберем с Охи и да ми погостува малко. Имам нужда от близък човек до себе си. Страшно много ми липсват разни минали моменти, които не мога да заровя и да приема за отминали безвъзвратно. Всъщност май там е основния ми проблем...
Иво пак се е сдухал. Чудя се как да му помогна и как да изровя някой що годе близо до него... Идея нямам как да му помогна да открие човек с вече наета квартира, при когото да се нанесе след 20ти септември, като естествено си плаща наем, консумативи и всякакви разходи... Просто ми е бедна фантазията от къде да изкопая такова "съкровище" :(( А искам мамка му! Искам някак да улесня престоя му на гза на географията, искам да е добре и най-после да се засмее истински като го чуя по телефона. Отделно дето тотално се е скапал, неговата апатия в момента е по-силна и от моята ;(
Родителските тела в неделя напускат Стара Загора за около месец... и ще съм сама. съвсем сама, освен ако Охи не се довлече. Не знам да се радвам ли (както обикновенно) или да се спичам съвсем, тъй като нещо едва ли не ме е страх да оставам сама с мислите си. А с мислите си оставам насаме когато няма никой в "моята крепост"...
Пълни глупости пак... ;((