Everything happends for a reason!
Повтарям си го това нещо от сутринта, всъщност от снощи.
Стана ми нещо като навик да действам първосигнално. Не че съжалявам - поне за момента няма някаква фатална последица (дано и занапред е така). "Малките принципи" Какво беше това? "Граници на разумното", "Угризения на съвестта" - и това не си го спомням...
Спуснах се по течението - прави каквото те радва, пък да става каквото ще. Чак не мога да се позная.
Няма да си кривя душата - има останало нещо от "преди" - без това "преди" някои неща нямаше да се случват. Но само толкова. Няма вътрешно разкъсване, няма грам съжаляване за извършено действие, няма я думата "бъдеще" - не мисля в бъдеще време, защото в момента, в който начертая какъвто и да било план - той просто пропада. Има "сега".
Днес се сетих за нещо, което една жена ми беше казала преди време - "Никога не знаеш в кой момент миналото ще те връхлети с нова сила и с нови емоции". Силно си стискам палци това да не ми се случва, не скоро поне - знам, че няма да го понеса, знам и че нищо добро не ме очаква от това... минало.
Дали при мен се е разиграла пълна промяна откъм разум, или пък отсреща ми действат като наркотик - и това не знам, засега. Не си давам сметка за много неща - има време за равносметки. Вярвам обаче в себе си. Никога не съм се усещала по-здраво стъпила на земята и по-силна.

Дадох си обаче и друга сметка - в положителен аспект - човек, на който мислех, че не мога да разчитам "по всяко време" ме изненада приятно. Точно той отдели време след полунощ да се помотае заедно с мен по софийските улици, да ме изслуша, да ми каже 2-3 думи, след това да ми избие нервите и напрежението и поне за няколко часа да спра да се чувствам като робот, а като жив човек с нормални потребности. Да се сетя какво беше това "спане", нещо повече - да умирам за сън , дори в момента (тези, които ме познават знаят какъв инсомниак съм). Да усетя умора и да не мога да седя на краката си, но не онази гадна умора от работа и претоварване, а другата, приятната, от хубавите неща. Нямах нужда от повече - това ми беше достатъчно, за да се върна пак в редиците на силните.

Everything happends for a reason, if only to make us stronger.
Всъщност осъзнавам, че имам "много", просто не съм оценявала нещата.
Освен това... хубаво е стар познат, който си мислиш, че познаваш до мозъка на костите му да те изненада.
10х

Али-бали

Well, well, well...
Нещо съм се поотпуснала пак. Мрънкам без конкретна причина, или пък си имам причина, ама ми е нерешима за момента... естествено - пак говоря за служебни неща, мда! Работа, работа, работа и пак работа. Почвам да се чудя над максимата "живеем, за да работим, или работим, за да живеем"... дълга тема. Бръмча, защото нямам време за ниииищоооо и съм като парцал, а не мога да си позволя да се отпусна съвсем, не сега поне. А кога? - е те това е въпроса!
Иначе какво... имаше 1 добра вечер тия дни - видях се с кака ми, видях се и с таласъма (честит ти блог КаспЪрчо:) ), видях се Ивоса, видях се за 30 минути и с мамчето. Глупости скоро не съм правила - и това ми липсва, нда! Прави ми се някаква световна простотия, ама нямам време да я реализирам :)
Имах и едно (да го наречем) едночасово "освобождаване на напрежението", което пък ми подейства доста добре, така че на фона на общото - нямам за какво да съжалявам или пък да си мисля дали беше редно или не. Важното е, че ми беше хубаво, сега пак ми е хубаво, подейства ми добре и толкова. Бих го повторила като нищо. Задоволяването на потребностите не е лошо нещо, нали? Нещата в тая област не са се променили като обща картинка обаче :) За мен поне, което също е добре, че иначе... лошо! Anyway, и тук никой нищо не схвана :) За пореден път просто отбелязвам нещо значимо за мен. И на себе си казвам само: "Сис, ти си герой, вЕрно ти е минало напълно"