Али-бали

Well, well, well...
Нещо съм се поотпуснала пак. Мрънкам без конкретна причина, или пък си имам причина, ама ми е нерешима за момента... естествено - пак говоря за служебни неща, мда! Работа, работа, работа и пак работа. Почвам да се чудя над максимата "живеем, за да работим, или работим, за да живеем"... дълга тема. Бръмча, защото нямам време за ниииищоооо и съм като парцал, а не мога да си позволя да се отпусна съвсем, не сега поне. А кога? - е те това е въпроса!
Иначе какво... имаше 1 добра вечер тия дни - видях се с кака ми, видях се и с таласъма (честит ти блог КаспЪрчо:) ), видях се Ивоса, видях се за 30 минути и с мамчето. Глупости скоро не съм правила - и това ми липсва, нда! Прави ми се някаква световна простотия, ама нямам време да я реализирам :)
Имах и едно (да го наречем) едночасово "освобождаване на напрежението", което пък ми подейства доста добре, така че на фона на общото - нямам за какво да съжалявам или пък да си мисля дали беше редно или не. Важното е, че ми беше хубаво, сега пак ми е хубаво, подейства ми добре и толкова. Бих го повторила като нищо. Задоволяването на потребностите не е лошо нещо, нали? Нещата в тая област не са се променили като обща картинка обаче :) За мен поне, което също е добре, че иначе... лошо! Anyway, и тук никой нищо не схвана :) За пореден път просто отбелязвам нещо значимо за мен. И на себе си казвам само: "Сис, ти си герой, вЕрно ти е минало напълно"