My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

29 август 2005

От отпуска -> на работа

Great days! Ето двете думи, които описват престоя ми във Варна.
Пристигнах късно вечерта на 22.08, след 6 (!!!) часа път. Зузу се беше строила на автогарата там и ме очакваше ;) Коронните целувки и прегръдки, висене по вратовете, "насилие" спрямо бузите ми [ ;) ]. Минахме през квартирата и колкото да си метна багажа там и след 2-минутно мрънкане от моя страна отпрашихме към плажа в компанията на 2 литра "Загорка". За протокола да отбележа, че първия ми плаж беше на 22.08, около 23.00h. Вълшебноооооооо! Водата беше топла като чай, нямаше никакви вълни. Освен това май успях да се преборя със страха си от морето (о, да, много обичам морето, ама изпитвам панически ужас да влизам в него сама). Потопих се съвсем сама, без (много) писъци и без (много) страх. После биричката... после цигари... после се появиха приятелите на Зузу и последва и огън. Приказно просто!.
На следващия ден се строих в 7.00h на плаж - да хвана йодните изпарения и да събирам първите слънчеви лъчи. Тъй като Зузу беше на работа по цял ден - всеки мой ден започваше в 6.30 (събуждах се съвсем сама! вероятно от мерак за плаж ;р ). Тааа на плажа се припичах до към 2 следобед, после звънна Юри: "Ооооо, куче, ти си във Варна, а? И защо аз съм последния който е разбрал за това?" :) Последва уговорка за "кафе". Половин час по-късно бях на Севастопол с пясък по краката, с разпиляна коса във всички посоки, за облекло не ми се говори;) Не можах да го позная за секунда. Направо ахнах! Разхубавил се е ;) Хехех, сега има вид на "италианско копеУе", и което е по-важно дългата коса му отива МНОГО! Замотахме се в някаква сладоледена къща, в близост до плажа... Последва вечерна/нощна обиколка на барове и дискотеки. В общи линии програмата ми там беше горе-долу следната: сутрин на плаж, следобед с Юри, привечер - със Зузу и Вили по кафета, нощем - бар/дискотека/плаж с разни хора;)А, да - щях да забравя да отбележа, че два дни на плажа си правих компания с много тъмно оцветен нигериец (хехеххе) и един възрастен американец - и двамата интресни хора, с които определено имах какво да си кажа.
В събота кака ми Sweety ме изненада мноооого приятно! След като близо 5 дни ме уговаряше да намеря 5-6 свободни часа за събота (което беше почти невъзможно, понеже в събота Зузу имаше рожден ден) в крайна сметка си струваше настояването и. В събота, в 1.30 по обед аз, Зузу и Вили се бяхме строили пред Пикадили в очакване на каката. Гадаех къде толкова иска да ме заведе - колкото и да настоявах предните дни така и не ми каза. Та... Тръгнахме на север, посока нос Калиакра. Вълшебно място. Знам, че съм ходила там като дете с родителските си тела, но нямах никакъв спомен от това място. Е сега вече имам! Непременно ще посетя това място пак. Пустош... и море... отвсякъде! И скали... и вълни които се разбиват в тях... и кристално чиста вода. Просто неописуемо! След това ни заведе на една ферма за миди, малко след Каварна - отново нямам думи... Малък залив, със синя (а не зелена!!!) вода, полу-диво място. Имаше схлупена и полусъботена къщурка от кирпич, която беше превърната в нещо като ресторант (силно казано) - маси и столове сковани от дъски и шарени покривки. И божествена кухня! Менюто се състоеше от най-различни ястия, приготвени от миди (естествено!), като имаше дори десерти от миди, които аз не се осмелих да опитам. За пръв път вкусих чорба от миди и миди по бургаски. Супата беше доста добра на вкус, не се сещам с какво да я сравня... ама си я изядох до последна капка! Мидите по бургаски са си задушени миди, барабар с черупките, с ориз и с доматен сос - облизахме си паничките! Порциите бяха СТАБИЛНИ, като за гладни хора, а цените - учудващо ниски. И всичко това на фона на синьото море, сянката на орех, шума от вълните (нямаше музика, не ми и липсваше). 5-те дълги набързо сковани маси бяха пълни с хора ;) Имаше и пак така набързо сковани подобия на шезлонги, покрити с шарени покривки (като тези на масите). Незнам как да го опиша. По моите думи вероятно се добива представа за "мизерна дупка", но съвсем не е така! Диво място! Някак първично - и масите, и посудата и самия "ресторант". Просто като извадено от приказка.
Последва бясно каране до Балчик и посещение на ботаническата градина там. Впечатлена съм от красотите... Може би по-нататък ще кача някоя друга снимка...
Вечерта се отдадохме на коктейли - Зузу беше решила рожденния и ден да е полят обилно с алкохол - на масата бяха строени доста шишета ;) Аз обърнах внимание най-вече на ментата, студеното мляко, леда и концентрата с вкус на ягода. Не бих могла да споделя рецептата си за този "коктейл", тъй-като всичко си го наливах на око - резултата беше учудващо добър... Изпих 7 такива "коктейла" във водна чаша. Зузу се престраши и забърка в една чаша "скоросмъртник" - в него имаше от всичко на масата, осмелих се да опитам една глътка от това "нещо" (не беше лошо в интерес на истината, ама нещо не обичам концентрацията на много видове алкохол в едно).

И сега - работа! Този _след_отпускарски_ понеделник ми се отразява като челен удар с влак! Не е истина колко неща има за свършване...
Айде, потапям се (не в морето, за жалост:( )
Бълбук. ;)

21 август 2005

Time out

Малко Time out от отпуската;)
Първата половина премина в планинско-селски туризъм;) Повече от зареждащо!!! Липсата на цивилизация и нет ми се отразиха добре. Най-после си дочетох "Умират глупаците" на Марио Пузо - много различна книга от всички останали които е писал...
Сега си стегнах багажа за утре, защото утре заминавам за Варна. Очертава се сама да си ходя на плаж, защото всичките ми познати от там са на работа, но... какво пък, ще щуреем вечер. Заредила съм се със "Последния дон" на Пузо и "Швейк" на Хашек. "Щвейк" я четох последно за изпита ми по славянска литература преди 4 години (май толкова бяха), ама "четох" е силно казано, по-скоро я "минах по диагонал", но още тогава ми се стори забавна - да видим... Първо мисля да погълна Пузо (все пак ми е любимец) ;)

Иво се е уредил да бачка след 10ти септември в един от хотелите, в които бачкаше до сега като life guard. Няма да се налага да плаща квартира и храна, защото от там му ги осигуряват. Най-после е напълно спокоен. И аз. Сега вече наистина ще си почина и няма да имам за какво да се тревожа... Лека-полека нещата се нареждат.
Та... така.

15 август 2005

Кажи ми че ще те има...

Откъде да я захвана... Чудя се дали да обръщам внимание на "нещата вътре в мен" или да се придържам към "ежедневни случки". Може би и от двете по малко.
Първо да кажа, че намерих бански. Размина се без обикаляне... Минах през два магазина, и се зарекох, че във третия ще си взема бански, ако ще и модел от преди 100 години да е. Така и стана. Жегата си знае работата - беше ми достатъчен половин час, за да капна и да намразя съвсем "шопинг обиколките". Влезнах, измерих два модела и взех единия... Сиктир... та нали не става дума за нещо, което ще ми се налага да обличам често ;р
След това се засилих с една дружка в първото попаднало ми заведение с климатик. Студената "Загорка" е безценна за летните жеги. Просто... да са живи и здрави тия от пивоварната на края на града ;) След това се отправих да ходя на гости на друга дружка, да се похваля с покупката си... Пътьом мярнах на една витрина панталон който ми хвана окото... Прибавих и него към покупките си. Хвърлила съм око и на едни чехли тип "сабо", ама да видим. За тях ще помисля 3-4 дни дали си струват инвестицията;)
Не е истина как летят парите ей! Ако всички отпускари са като мен - предполагам доста народ банкрутира в момента.
Обадиха ми се от офиса - първи работен ден съм в отпуск и вече се почан "Провери мейла, моля те, имаме нещо от Паскал Лошер". Поглеждам... Bridgestone с поредната си изгъзица за оправяне на кредити и дебити, кой на кого какво дължал. Супер безотговорно е сигурно това което направих - написах само "Silvia is not in the office right now. She`ll be back on 29.08.2005". Сега ме тресат угризения, ама от друга страна си казвам, че за една година сефте си взимам отпуск и няма да допусна да го прекъсвам, било то и за "дребни, но важни" неща. Освен това имам да си го връщам на тоя тип - последната доставка на гуми беше инфарктна...пак! И пак си свърши работата в последния момент... и пак пропусна да отбележи на фактурата си, че стоките са с преференциален произход, което пък доведе до една камара размотавания по сливенската митница и разправии относно митото. Размина се допълнителното плащане, ама на мен не ми се размина главоболието тогава. Та... нека сега малко и той си поскубе косите.
Другото което свърших е да опека едно CD на Иво. Последно писмо се очертава да е това май... поне докато смени работата и адреса си. Наблъсках му все неща, които аз харесвам... Дълбоко се замислих, дали да му хакна и "нашата песен" (или поне едно време беше "нашата песен") - Нети - Луната спи. Не го направих. Изпитах страх, незнам защо, не бих могла да го обясня. Факт е, че силно исках да му я пратя там и там, на майната си той да чуе "Луната спи... брилянти светят навън... Съвсем тихо луната спи...", НО не го направих. Сега съм със смесени чувства... Последното писмо стана около 35 листа - пак се поолях. Вероятно ще се чуем пак едва в неделя, ама и това не е сигурно. Опитвам се да се преборя със много неща и в момента запъвам крак и се заричам, че няма да отговарям и на смс-ите му. Всъщност имам отговор защо съм такава сега - не искам да съм със статута на "ти баща, ти майка", не искам и да съм "просто приятелка", не искам да съм "най-доверения човек", не искам да съм "консилиери"! Не! Стига толкова. От 2 години тръбя, че ми се иска да изкрещя и да спра да се задоволявам с това, което ми се дава. Защото имам нужда от много повече. Давам много от себе, съответно и аз искам много. Веднага след тази мисъл ми минава и друга - че е можело да не получавам и това... Можело е да не получавам "нищо". Дали нямаше да е по-добре? Ако беше така дали досега щях да съм избила от главата си този човек?
Междувременно току що се разнесе гласа на Нина Николина - Не мога. "Да обичам на сила... без любов да има... Да обичам с тревога... този път (не)МОГА". Тъпо. И пак ми става ревливо. Става ми едно такова пустинно самотно, въпреки че съм заобиколена от една камара народ. Пак се потапям в оная опустошителна самота...
Уф, в отпуска съм. Трябваше да ми е весело... Трябваше да избухвам... Трябваше...
"Да съм твоя, но друга (просто приятел) този път не мога..."
Ля-ля... не мога... дрънци! Самонавивам се и в крайна сметка правя пак едно и също!!!
Никога преди не съм предполагала, че някой може да ме поеме с такава сила... Никога! :( "Толкова много време, говорихме лъжливи слова... Толкова тежко бреме отхвърлих от мойта душа... Повярвай ми е по-лесно без тежестта на любовта... Искам да ти вярвам, но не вярвам, че това ще е добре, аз не те отбягвам, аз спасявам лъганото си сърце..." -> Ogledalno - Iskam Da Ti Viarvam.mp3 (когато преди 2 години тази група спечели награда на БГ-Радио бях готова да се гръмна... сега нещо преоткривам текста и). "О, колко си драматична" ХАХАХА!
Ей как мразя многоточията! Ебати, ще има ли случай, в който дори пред себе си ще мога да изрека всичко на глас!

13 август 2005

Take a look

Ако някой погледне това, което е написано ТУК и е съгласен с нещата там... няма да е зле "да си каже тежката дума"...

10 август 2005

Скука и мързел ;)

Скука.
(С)кука.
Кука.
Бляяях, изперквам.
Не съм писала тия дни - нямаше какво. Скуката е неописуема. Имаше малко зор докато обработя новодошлите фактури, но и това мина. Сега скучая - денем и нощем. Да не говорим, че ме е налегнал някакъв невероятен мързел. Обяснявам си това с обзелото ме "ваканционно настроение", вече броя часовете до заветния петък!
Решила съм до 17ти да се отдам на... спане. Ама като за световно! От време на време ще се надигам от леглото ;) И основателна причина да напусна "моят дом - моята крепост" ще бъде само телефонно обаждане придружено с "покана" за кафе, биричка, пица (лелееей, как ми се е дояла пица!), кино, зоопарк... или каквато и да било покана, свързана с мотаене и безделие! Ще имам време да се видя най-после с всички хора, за които се сещам, но с които за жалост рядко се срещам напоследък.
Предстои ми обиколка по магазините в издирване на бански. Ето това е неприятно. МРАЗЯ ДА ОБИКАЛЯМ МАГАЗИНИ! Това е най-досадното занимание... Обикновенно минавам край някоя витрина, харесвам нещо, влизам и излизам с него. Толкова. Без излишно размотаване. В случая с банския усещам, че няма да мине тоя номер и ще се препотя докато намеря това, което искам. Мда...
На 17ти мисля да си ида до Габрово - да си видя родата там, а и точно тогава родителските ми тела ще се прибират насам... Най-вероятно ще се разминем някъде по пътя;) С тях планирам да се видя едва след морето, което пък е планувано за дните между 22-28 август... Ммммм, Варна, морето, сините вълни... Варна е с много специален статут за мен! Просто... се разтапям като съм там. Невероятен град, който чисто сантиментално свързвам с много приятен за мен спомен... Еееех, ако Иво имаше идея за съществуването на този блог със сигурност щеше да знае за какво говоря в момента.
Anyway...
Отпускарско ми е. Мързеливо ми е. Скучно ми е! И ми се яде пица ;)
А, щях да забравя- Сашо, "Мерси боку" ;) Онази сутрин /при теб вечер/ наистина бях на път да си изям ушите хехехех...
"ние сме на всеки километър" - идея си нямате колко е вярно!