Пред погледа ми попадна

Днес си взех вестника и се зачетох в посланието на TBI - пенсионен фонд "Доверие" :

И масата е сложена, и всички са тук. Както миналата година и годината преди нея... Гледат ме насмешливо и малко иронично, малко на шега. Всички са тук...

Да ходя на ФИТНЕС веднъж седмично. Или поне веднъж месечно. И на УРОЦИ ПО ТЕНИС. Да се ОБАЖДАМ НА МАМА. Да ГОВОРЯ С ТАТКО и след "Чакай да викна майка ти..." Когато детето пита - ДА ОТГОВАРЯМ. Да ГЛЕДАМ как расте, не "Колко е порастнал?!" Да си ВЗЕМА КУЧЕ и да РАЗХОЖДАМ КУЧЕТО дори когато вали. Да бъда ПО-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ на детето от кучето. Да не ЗАСПИВАМ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. Да ПРОЧЕТА КНИГИТЕ на Орхан Памук. Или поне КНИГА. Да СПРА да казвам "В смисъл..." толкова често. Да СПРА ЦИГАРИТЕ. Наистина. Не, НАИСТИНА. И да НАМАЛЯ КАФЕТО. Да ЗАКУСВАМ, да ИЗХВЪРЛЯМ БОКЛУКА. Разделно. Да се ХРАНЯ РАЗДЕЛНО, или поне здравословно. Да отида на зъболекар. Не - да ходя НА ЗАБОЛЕКАР. Да ПОЛЗВАМ ОТПУСКАТА си. Да и купувам ЦВЕТЯ и без повод. И с повод. Да съм ТЪРПЕЛИВ, когато тя каже "Трябва да поговорим..." Да не ДОПУСКАМ тя да каже "Трябва да поговорим..." Да ГОВОРЯ С НЕЯ.
Да ГОВОРЯ СПОКОЙНО в бъдеще време.
Да се НАУЧА, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре.

Всички са тук и ме гледат одобрително...
Весела Коледа и Честита Нова Година.

Не се е случвало да "прочитам реклама", разположена на цяла страница...
Хареса ми. Хе-хе-хе и го е писал мЪж!
За себе си отбелязвам следните неща:
- да бъда по-добър приятел /че напоследък недоволните станаха много/
- да не заспивам пред телевизора /в моя случай - пред компютъра/
- да спра цигарите /или поне да ги намаля, че... кутия и отгоре на ден не ми стига вече/
- да ползвам отпуската си /мда!/
- да се науча, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре
- да намирам свободно време /обезателно!/
- да съм... търпелива /те това е наистина трудно за нервен потребител като мен/
- да ...
абе толкова много неща са, че...

В 6 точки

Няколко неща набързо:

1. Присъдите на нашите медици в Либия - нямам думи... а външно министерство било "възмутено" - смешници! На либийците няма да им трепне окото, както не им трепна миналата година, когато осъдиха на смърт ония турци... Пука му на Кадафи за ЕС.

2. Коледното парти мина. Беше наистина весело. Мислех си, че познавам по-голямата част от колегите си, а се оказа, че на практика от 185 присъстващи човека моя милост познаваше едва около... хм, да кажем 50. Между другото не вярвах и че толкова хора могат да се поберат в Chillout - е, побрахме се! Видях кипариса :) ама не разбрах кога си тръгна. Зарадвах и се много, тя на мен не толкова (май)... Успях да се видя и с Casper` за 2-3 часа; да се чуя с кака ми и с малкия.
Сега се почесвам умно по главата и се опитвам да намеря някакво свободно време в плановете за идните 3 месеца и да се завлека по софийско за 2-3 дни и... да успея да се видя с всички маймунчовци там.

3. Купих подаръците! Бяха ми проблем, защото някак си съм се изчерпала откъм идеи, но успях! Сега дишам спокойно :)
By the way - ако някой има идея за подарък за имен ден - да споделя на момента! Стоян има празник на 27.12 иииииии... съм наистина тотален шах и мат относно избора на подарък, мрЪн!

4. Нещата в Казанлък се движат по план :) Живот и здраве - наистина до Нова година ще можем да стартираме там. Не беше лесно, ама не беше и кой знае колко трудно. А и бяхме 2ма човека... от 01.01.2007 ще сме по един и сигурно няма да е толкова весело, колкото е сега. Мдаааам, ще ми липсва и на мен. Тъпа история е "свикването" с нечие ежедневно присъствие, особено ако това "присъствие" трае по 12 часа /понякога и малко повече/ в денонощие.
Абе... човек знае 2 и 200 - и с новото ще се свикне :)
Успях да се видя и с Коп, Бирата, Зу... Даже Зу го повторих! (кипарис, да си жива и здрава за инфото:) )

5. Към края на шофЕрските курсове съм! И още не съм утрепала никой. Майтапа на страна, но съм възхитена от себе си - не правя грешки, чувствам се спокойно зад волана - в общи линии на практика нещата са ОК. Нещо ме мързи да решавам листовки - хващам ги, минавам 10-15 въпроса и вече ме е хванал съклета. А теорията винаги ми е била слаба страна, бррр... На 5 януари ми е БЧК-то, после към средата на месеца би трябвало да ми е изпита. Това е и срока, в който би трябвало да съм безгрешна на листовки, умф... Абе как се учат знаците? :)

6. В събота си отивам на сееелоооо! Алелуя! Мисля да се отдам основно на спане 2 дни. Не съм спала като хората незнам от колко време и чувствам умората (да живеят 5те кафета на ден, които ме държат будна и свежа като репичка)! После... другата седмица се очертава да съм хоум алоун Ъгейн, то толкова и се завъртам у нас, де :)

А днес е 20 декември. Нова година наближи много... и чак днес се усетих, че нямам никаква идея къде и с кого ще празнувам. Та... от днес се напъвам... да мисля ;р

Anyway...

Изрязани субтитри от филм... :

00:51:15,705 --> 00:51:17,900
Ако не ти харесва настоящото ти
положение, просто го промени.

00:51:17,974 --> 00:51:19,839
Ако не можеш да го
промениш - напусни.

00:51:19,910 --> 00:51:22,344
Шибаният живот си е твой, човече.

****
Hate me…it’s ok

Незнам защо ама напоследък и от малкото останали приятели получавам доволно количество хейт. Хейта си е на ниво, то се усеща. Направила съм грешка... ама и грешно съм била разбрана. Жалко, че в това беше замесен и някой, който... уф, whatever...
Знам само, че не искам на никой да преча…

****
Губя човек, с който дори не осъзнавах колко близка съм станала. Сега знам, че... е важен. За жалост знам и че е неминуемо онова... губене. Да - ще се чуваме, да - ще се виждаме, да - ще имаме някакъв контакт... и все пак нещата няма да са същите, неминуемо е отдалечаването. А толкова много съм свикнала в ежедневието си с него...
В този момент се сещам за молитвата срещу страх от "Децата на Дюн" (филма) - "пускам страха да мине през мен, и когато отмине, аз пак ще съм тук, а него няма да го има". Нещо такова.

До Русе и обратно...

Миналата седмица бях в Русе.
Очарована съм от града, жалко, че денем бях твърде заета, за да го разгледам :( Намерих една много малка "дупка" време в сряда сутрин и ето резултата:






Русе е град с особена атмосфера и с невероятна архитектура. Централната част на града е уникална с всичките си запазени стари сгради... с невероятни фрески(уточнявам само за централната част, понеже правих тигели вечер по пешеходната зона на града...)Искаше ми се да снимам и пантеона, и паметника срещу съда, и операта, и куп други неща, които ме впечатлиха, но разполагах с наистина много ограничено време :( За сравнение ще кажа само, че ако до сега смятах Пловдив за най-хубавия град в България - вече си имам друг фаворит!

****
Не знам до колко беше полезен престоя ми там... но силно се надявам да съм дала нещо на офиса ни там.

****
Тази неделя духвам пак по следния маршрут: неделя вечер - Габрово, понеделник сутрин - к-с Чифлика, край Троян, вторник вечер - Стара Загора... И този път няма да пътувам сама.
Дано не съм сгрешила и в преценката си за някой, който наистина дава всичко от себе си и адски много ми е помогнал за офиса тук, в Стара Загора. Всъщност убедена съм, че не греша за него. Стискам палци да заобича работата си при нас още повече... и да продължи да дава всичко от себе си... и на нова позиция. И да спре най-после да ми вика "шефче" :)
Много скоро ни предстоят ГОЛЕМИ неща...

Стискайте палци... пак!
Simon sayed... Go, go go! :)

Some news

Няколко неща:
1. Почнах шофьорските курсове :) Години наред си намирам една или друга причина да отхвърля напъните на разни хора, безуспешно опитващи се да ме убедят да ги изкарам. Ако не бяха Стан и Деч сигурно никога нямаше да се престраша да се захвана с това. Ама ето че миналата седмица отидох и се записах. И добре, че най-после го направих. Учудващо спокойна се чувствам вътре в колата, зад волана, противно на паниката, която ме обзема когато съм пешеходец и видя движеща се кола на близо 2 метра от мен. Минах 6 часа, сега премятам листовки и ужким уча... От втория час инструктора ме пусна да карам в града - "лудница"... Да видим до къде ще я докарам. Засега съм ентусиазирана и ходя на кормуване с голям мерак, да видим теорията как ще я минавам. Учебната ми кола е голяяяяям и лъскав роувър :)

2. Имам работа за половин китайски народ. Пак :) Тя работата край няма де! Наумила съм си да увелича екипа в офиса тук и твърдо съм решила до края на ноември да имам общо 20-22 човека, с които да работя. За сравнение - към момента имам 16 човека. Още 5-6 няма да ми дойдат зле. Проблема е, че отсяването е адски трудно, да не говорим, че и кандидатите не са кой знае колко много. Да видим! Имам си цел за ноември де - нови хора. Спокойна съм, знам че ще се справя, знам и че имам стабилни хора до себе си, знам и че Стоян ще удари едно рамо и ще ми помогне в подбора - никога не греши в преценката си тоя човек, ей!

3. Случи ми се кофти случка миналата седмица. Малко не разбрах какво е станало, ама... все пак се замислих за здравето си и смятам в най-скоро време да намеря време да се завлека на лекар и да видя какво става... Явно е крайно време да спра да разчитам на енергийни напитки и кафета... Щото случката се повтори. По щастливи стечения на обстоятелствата и двата пъти не бях съвсем сама и изкарах акъла на един и същи човек. мрЪн, дължа почерпки.

4. Един познат, след 10 месеца отсъствие, най-после се завърна от Дубай. Едва ли е окончателно. Бях изненадана да чуя познатия глас по телефона с веселото подвикване "Къде си беее, шамандуркеее". Променен е и той - твърде сериозен, твърде...възмъжал, твърде... разхубавил се :) Хехе! Разгледах една камара снимки - не ми харесва този свят. Всичко е... голямо, лъскаво и някак изкуствено. Пясъци... море... Ама не са като нашите. Абе незнам, може и аз да съм бъгната, но там не бих желала да стъпвам! Имам си един малък кристален макет на един от символите на Дубай - ей този бял голям хотел на снимката.

5. Вчера излезнах "за малко" към 11.30 по обед... и се прибрах в 3.00 тази сутрин. Не искам да си помислям кога щях да се прибера, ако бях излязла "за много" :) Повода беше едно парти, на което беше и Дидо (този, който си дойде от Дубай). И както обикновенно - пак забърках една каша... ама ще се оправя. За кой ли път се самонавивам да спра да правя необмислени глупости, мдааам!

***
Новия албум на Faithless ме очарова, както и очаквах. 10х Froz :) Зарадва ме много със sms-а. Още повече ме зарадва мисълта, че има някой, който като чуе тази група и се сеща за моята скромна особа :) Албума като цяло е някак различен от предходните, но в никакъв случай не е слаб!
Maxi Jazz r0x! Sista` Bliss too!

***
От около 2 седмици цикля на Guano Apes - не всичко, само 4-5 песни: Open your eyes, You can`t stop me, Big in Japan, Rain, Don`t you turn your back on me... Знам, знам че са все стари песни :) То не пречи да си цикля на тях. Имам някакво вътрешно неспокойство, не знам с какво е свързано, но като ги слушам тия песни и някак... разпускам. Луда история!

Hide your face forever
dream and search forever

Have you ever been for sale ?
when your isms get smart
oh so selfish and mindless
with that comment in your eye

Do you think that you are hard ?
really harder than the other
man you're acting cold
if you are not in charge

Don't split your mentality
without thinking twice
your voice has got no reason
now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mind
proud like a god don't pretend to be blind
trapped in yourself, break out instead
beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricks
if I ever need them
would you go into that room
if I call 'em

Do you think that you are better
really better than the rest
realize there's a problem
I know that you can give your best

Have you ever had a dream?
or is life just a trip?
a trip without chances
a chance to grow up quick

Open your eyes, open your mind ...

Hide your face forever
dream and search forever
night and night you feel nothing
there's no way outside of my land

Open your eyes, open your mind ...

И... таковата... май малко по малко желанието ми да се пренасям към София се изпарява. Имам отговор защо е така. Стъпих здраво на земята и ... прогледнах. Всъщност това си е тема за цял отделен пост.

Все по-малко вярвам на хората :( Което като цяло е тъжно... Все по-често си задавам въпроса "Защо?" и не намирам отговора му... Еми майната му!

Започнах да се оглеждам и да виждам и други, нови хора. И те ме виждат.
На това бягство от "преди" ли му се вика?
Уф... някой път ще попиша по-разбираемо за тия последните щуротии, дето са взели да препускат през главицата ми.

А уж само за сутрешни палачинки говорихме... ;)

Вчерашния ден започна в 09.30, пооправяне на кочинката и обличане в движение. В 10.30 трябваше да съм на всяка цена на другия край на града... заради едни обещани преди заминаването ми в Габрово палачинки ;) Принципно не съм чревоугодник, но ако все пак някой някога реши да ме привлича с храна - несъмнено палачинките са сред "10те най" ;) Със Стоян си имахме отдавна бъзик за тия прословути палачинки, дето ги обръщал във въздуха. Е, имал е защо да се хвали човека. Ометох 5 броя, можех да побера още толкова, ама умишлено се спрях.
Последва малко мотаене, към 12.30 вече се бяхме изнесли с идеята да посвършим част от понатрупалата се работа през изминалите 2 седмици. Минахме града от край до край. Пеша. За около 3 часа и нещо. Някъде към 16.00 ч. на Стоян му дойде предложение за парти на някаква вила на Старозагорските бани. И последва:
- Айде с нас, м?
- Аз? Е кого познавам там, изключая теб? Ходи си гледай приятелчетата, и без това се гледаме по 14 часа с теб ежедневно...
- Айде бе, Иван ще дойде и той.
- Мммм, е ако и той дойде - има шанс и аз да се присламча.
20 минути по-късно се разделихме - всеки тръгна към бърлогата си. Тъъъъкмо се добрах до дома си и мобилния в джоба ми се разподскача...
- Идваш ли последно?
- Мне, айде без мен, някой друг път...
- Абе голямо си магаре! Идваш! Иван идва и той.
- Ъм... ?!?
- След 40 минути те чакаме пред нас.
- К'во да нося?
- Тебе си, хахах... и бутни в раницата някаква дебела блуза, щото там става кучи студ нощем.
Айде на нова сметка - ровене за пуловер, ровене за раница, на бегом през банята и т.н. В крайна сметка успях 40 минути по-късно да съм прекосила отново града от единия край до другия, пеш (!!!!)
Последва тичане за последния автобус, който пътува към баните в събота, после много смях, разговор с контрольорката за изборите и за това "на къде отиваме, на къде вървим". Благополучно към 18.30 бяхме в уречената вила. В първия момент се гипсирах - една камара хора, всички се познават от години, тук-там някоя позната от някъде физиономия... Намерихме си един ъгъл, бутнахме се на него, почнахме с биричка, после минахме на зелен Флирт (мдааа, знам, че се бях зарекла Флирт да не слагам в устата си... ама да си призная тази беше добра!), по-късно от някъде се появиха 2 каси с бира и съответно - минахме на бира. Весело беше ;) Малко в повече ми дойдоха по едно време чалгиите и явно ми е проличало, тъй-като двамата ми познайници упорито започнаха да ме убеждават, че няма да е зле да се разходим в тъмниците. Навих им се на ума :) Помотахме се около половин час и се забързахме наобратно - кучешкия студ беше налице! После нещо ми се губят няколко часа време, имам проблясък, че към 3 - 4 ч.сутринта по-голямата част от народа се беше изпонатръшкал, изключая наша милост и още 2ма шамандурковци. И тогава... ооох, тогава... пели ли сте на караоке? Щото ние точно това направихме - пусна се някакъв плъгин на уинамп-а, пуснаха се инструментали с текстове, заби се микрофона, усилвател... и разлаяхме кучетата! Като се започне от Алис Купър, Металика, Ийгълс, Бон Джоуви, мине се през Ийгъл Ай Черри, Акуа (нали си спомняте "I`m a Barby girl..." мда, достатъчно весели/пияни бяхме, за да го пеем и това), Пъф Дедди, Еминем, Фейтлесс и се стигне до Ъпсурт, Дони и Нети и не помня какво още ;)
И така до 5.30. Пак последва разходка. Изнизахме се. Вървяхме през някакъв парк - неосветен, естествено. Заведоха ме на най-невероятното езеро, в най-непрогледната тъмница, с най-ясното небе, с най-ярките звезди, проведох най-интересния и сериозен разговор от месеци насам на всевъзможни теми... Не е истина просто... Да не говорим за многото падащи звезди... Красиво място, небето беше жестоко! А колко пожелания ми минаха през главата - да видим колко от тях ще се сбъднат :) Всъщност като се замисля, ако бях изпуснала само тази картина - щях да имам основателен повод да съжалявам МНОГО, че съм изпуснала нещо ХУБАВО.
Ще ми се да се повтори това пак, макар да е малко вероятно...
Към 7.30 минахме да си прибера раницата, взехме Иван и в 8 хванахме първия автобус към града. 30 минути път ми се губят - проспала съм ги, завряна ту в Иван, ту в Стоян...
После... прибиране, баня, вафла, мрънкане... И в крайна сметка преди половин час се надигнах.
Та всичко вчера почна от едни палачинки... И завърши с едно много хубаво еРезо :)
В деня на размисъл изобщо не размишлявах, релаксирах така, както не съм предполагала, че мога!
И капака е, че въпреки че съм спала едва 4 часа, моя милост е свежа като репичка!
Хубаво е да има някой, който от време на време да ти казва "I care!"

Faithless - Bombs.mp3

Драскам си тук... премятам хиляда файла... оправям едни предварителни планове. Тази песен си се върти от около 30 минути и едва сега, така както си бачкам, се заслушах в текста...
There it is, чувствайте се почерпени.

We think we are heroes
We think we are kings
We plan all kinds of fabulous things
Oh look how great we have become

Key in the door
The moment I've longed for
Before my bag hit the floor
My adorable children rush up
Screaming for a kiss and a story
They've a gift to this world
My only claim to glory
I never knew sweeter days
Blows my mind like munitions
I'm amazed

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

We're just children, we're just dust
We are small, we are lost
And we're nothing
Nothing at all

One bomb
Whole block gone
Cant find my children
And dust covers the sun
Everywhere is noise, panic
And confusion
But to some another fun day in Babylon
I'm going to bury my wife
And dig up my gun
My life is done
So now I'm going to kill someone...

So much heaven, so much hell
So much love, so much pain
So much more than I thought this world could ever contain
So much bought, so much sold
One man's loss, another man's gold
So much more than I thought this world could ever hold

*********
I Can't Get No Sleep... И после как да не твърдя, че Faithless са най-добрите!
Ще ми се вече да им имам новия албум.

These days...

These days - the stars seem out of reach
These days - there ain't a ladder on these streets
These days - are fast, nothing lasts
There ain't no time to waste
There ain't nobody left to take the blame

Да започна с най-важното за мен:
ДОЙДЕ СИ!
В петък, 13ти, с 1 час закъснение, който ми се стори цяла вечност. Най-после! В общи линии времето в което бяхме на четири очи/уши (докато влачехме един куфар и пушихме по цигара - колкото да стигнем до колата на мам) ми стигна само за "Здрасти, радвам се да те видя" и "Got to go, няма да оставам в София... дойдох просто да ти кажа добре дошъл".
Май така беше най-добре... за мен. Променен е... Не знам още дали към по-добро или напротив... Чувствата ми са смесени (пак). Anyway - бях се зарекла това да е тема табу за блога ми. Мисля до седмица-две да се замотам по столицата за повече от 1 ден и да установя отговора на този въпрос.
В петък, 13-ти се видях и с кипариса за около 30 минути - такова екстремно уговаряне за среща не бях имала скоро :) Чудя се за нова година дали да не и купя едно зарядно за телефона ;р Зарадвах се и на мамчето - нея пък не я бях виждала точно от "изпращането" за САЩ...
Този "фатален" петък се оказа един от най-хубавите ми и наситени с емоции дни. Времето ми беше разграфено до минутка:
7.15 - тръгване от Габрово
10.15 - в София
10.30 - 11.50 - Прекосяване на разстоянието между автогарата и Люлин (ако не беше златката - щеше да ми е невъзможно да го изпълня това), минаване през централния офис на фирмата ни, бегом до метрото и ... спирка Сердика :)
12.20 - 13.00 - "Здрасти Fenia" :)
После летище, чакане, закъснение... пренареждане на планове за пътуването към Пазарджик... лудница!
15.30 - Алелуя! He is alive!
Докато се суетяхме по летището - стана 16.00...
После 1 час ми се губи някъде, но със сигурност в 17.00 се метнах в колата и вече пътувах към к-с "Ливадите", Пазарджик.
А си мислех, че е невъзможно да успея за 1 ден (няма и толкова) да прекося София от край до край 2 пъти, да пия 4 кафета, да проведа важни служебни разговори... изобщо... май всичко се обяснява с това, че е било петък, 13ти - "фатален ден" :)

Какво се случи в к-с "Ливадите" - за пръв път видях почти всички ръководни кадри (пръснати из всички краища на страната) на фирмата на едно място. Част от тях познавах само виртуално - беше странно - до този момент дадено име го свързвах само с глас (всички офиси сме навързани в skype), а сега видях и face... Беше ползотворен семинар ;) Ама няма да издавам нищо около същността му ;р
Има няколко снимки:








Хотела ;)















Nature :)














Съвсем истински са, no kiddin!









**************

Луди дни бяха. Не усетих как се изнизаха часовете...
Нещата с новия офис потръгнаха, не се мина без препятствия - оказа се, че в Габрово за всяко нещо се изискват по 3 дни - 3 дни в разправии с БТК, 3 дни спорове с енергото, 3 дни в преговори за рекламата ни с местния ежедневник, 3 дни разправии отново с БТК - този път по повод ADSL... Всичко това вървеше паралелно, разбира се. Да не говорим за ежедневното късане на нерви с майсторите, които правят основен ремонт на избрания офис...
Но всичко тръгна, при това сравнително бързо (или поне това е моята оценка), хората ни са мотивирани и отговорни, за първата седмица направихме 16 одобрени договора... Look nice. Доволна съм от себе си, макар да смятам, че нямаше да е зле да съм там поне още седмица... Но пък го има и лафа "Едно бебе докато не го пуснеш да ходи само - няма да разбереш дали наистина е проходило" - сега просто ще следя поетапно крачките.

**************

Понякога човек се засилва толкова много, че... забравя за спирачките.

;)

Стиснахте ли палците?
МрЪн... ама толкова да ме е шубеее... и така да ме е страх от провал, чеее...
Бляк, предстартова треска ме мъчи... също като в доброто старо време ;)

Омотана история

Застудяването и първите студени дъждове за есента винаги ме сварват неподготвена. И в момента мразя целия свят, ПАК! Хич не го обичам това време - студ, дъжд, кал и разбити улици :) Романтика, батенце...

Всичко ми е пак на забързан кадър - изобщо не мога да схвана какво и как се случва. Уж всичко го правим бавно и плавно, а все изниква нещо недообмислено... и така както е бавно плавно - в един момент все едно действам "на юруш". И толкова ме е страх да не стъпя накриво и да си счупя и двата крака барабар с главата...

С глава в стената е добро мото... за определени ситуации. Иначе играя само на сигурно - такъв тип съм - обмислям всичко от всичките му възможни страни и ако от някъде реша, че има прекалено голям риск от евентуална загуба - просто се отказвам. Другия вариант е да пипам леко и да си стискам палци нещата да минат безаварийно. Редки са случаите, в които се мятам в нещо недообмислено.

***
За пореден път плановете ми се провалят с гръм и трясък :(
А ги умувам от поне 2 месеца.
Друг момент пък го чакам от 5 месеца, а е твърде вероятно да го пропусна и него :(

***
Anyway... пълен блокаж съм. Опитвам пак да преценям приоритети... опитвам да угодя на две страни... Damn, как мразя да съм между чука и наковалнята.

***

After all she has nothing inside
No good to give
No meaning to live
The mist engulfed tonight
Every single star

Delirium - After All.mp3 - поздраФ заа всички :)

И да ми стискате палци идните 2-3 седмици.
И да не се шашкате, ако се позатрия известно време - черен гологан не се губи.

Нек'фо-ник'фо

Куцо ми е.
Липсват ми няколко човека, които толкова много ми се иска да видя, че... Съвсем наскоро при подобен пристъп звъннах на мамчето... Чух познатия глас, чух познатото мърморене, чух поредното "така не бива", "намери време и легни да спиш", "още колко време мислиш, че ще издържиш така?"... и ми стана леко. В смисъл подейства ми някак успокояващо, а бях на път аха-аха да ревна по телефона. И сега ми е едно ей такова никакво, ама не смея да звънна на никой.

"В тъмнината често остава някой прозорец да свети, надявам се и се моля вече да не е моя."

***
Полудявам.
I'm sorry but I ain't gonna change my ways
You know I've tried but I'm still the same
...
Липсвате ми. Много.

и пак стана ебати сълзливата глупост... ма като не завъртам телефона... ей на - пиша. не е същото, да знаете!

Разни

Върнах се, всъщност съм си бак ин дЪ хаус от вчера още.
Не пих бира в пЪба - нямаше време. Но видях Петя - не я бях виждала от завършването ни преди 2 години ;)
Малък крос по улиците на най-любимия ми град, после такси, после Арбанаси.







Ето какво видях от там...

















От терасата ни пълнех очите си с ей това ;)

















А в тази хубава "къщичка" спахме... това отпред е гореспоменатата тераса.
















Преди да си тръгнем...



















Когато настъпи момента - някои помахаха за довиждане ;)









Ползотворен семинар беше. Обмислихме и почти дооформихме важни неща, няколко идеи ще станат реалност... поговорихме си и за обозримото близко бъдеще на фирмата... Започвам нещо ново, даже май ще са 2 нещата и моя офис е "опитно зайче" - имам нужда от здраво стискане на палци, за да се получат нещата и да няма особени сътресения... А такива неминуемо ще има, обаче ще ги превъзмогна!
Твърде възможно е да разнообразя Стара Загора с някой друг град, па макар и за малко - човекът е човек когато е на път ;)
Тези 13 офиса (засега! ще ставаме все повече и повече!) пръснати из страната, с всички тия млади хора в тях... наистина добивам абсолютна увереност, че ще направим чудеса! Не сме големи, но сме силни и най-важното - работим работата си с кеф и с вярата, че всичко което правим има смисъл и се оценява.



****

Извън работата - 2 неща:

1. Случвало ли ви се е да видите уличен бой между шофьор на тролей и банда малоумни 17-18 годишни дебилчета? Не? В Стара Загора ми се случва за втори път на мен! Тази вечер реших да ползвам градски транспорт и се метнах на тролея. На едно от кръстовищата в града 1 малоумен младеж реши да си играе по нервите на шофьора на тролея, с който пътувах. Играта продължи около 5 минути - малоумното същество се изпречваше на пътя на машината и правеше глупави чупки в кръста. В един момент нашия шофЕр си изтърва нервите, отвори предната врата и буквално излетя навън. Последва шамар, после от някъде се измъкнаха още 4-5 дебилчета, които свалиха "нервния чичко" на земята и започнаха да го ритат и удрят където сварят. Естествено вдигнах мобилния и извиках патрулка, която обаче не дочаках... От някъде се появи млад мъж на около 30, който разгони тая паплач със... спрей! Не останах да догледам разигралата се сцена - слезнах и продължих пеша. И за пореден път се заричам да не ползвам градски транспорт! Аз и без това рядко ползвам, да не говорим, че мразя в червата си мръсните автобуси, раздрънканите тролеи и т.н. - предпочитам да изям 30-40 минути от времето си и да се придвижа пеша, отколкото да ставам свидетел на подобни сцени или да се блъскам с куп хора...

2. Гнидата пак се е затрила... Беше ми странно като ми звънна сестра му преди 3-4 дни, ама тогава нямах време да говоря много-много. Днес пак ми звънна - не е чувала брат си от повече от 15 дни (аз от около 2 седмици)... В квартирата денонощно телефона давал свободно, но никой не вдигал. Странното е, че аз звъннах на работодателя му и отговора на въпроса ми - къде мога да намеря неговия служител - беше, че нямал идея... не знаел. И пак ме погва параноята :(
Искам да си идва вечееееееее! Искам да си дойде, за да не ме е страх да си взема отпуска - ще знам, че като я взема няма да има с какво да си занимавам мозъка и ще почивам! Сега се заравям в работа само и само да нямам минутка време за мислене какво ли става с оня малък идиот на гза на географията...
Искам най-после цялата тая лудница да свърши! Щото ми писна да се самоизяждам.

Yoda

Fear is a path to the dark side,
Fear leads to anger,
Anger leads to hate,
Hate lead to suffering...

YODA: Careful you must be when sensing the future, Anakin. The fear of loss is a path to the dark side.

ANAKIN: I won't let these visions come true, Master Yoda.

YODA: Death is a natural part of life. Rejoice for those around you who transform into the Force. Mourn them, do not. Miss them, do not. Attachment leads to jealousy. The shadow of greed, that is.

ANAKIN: What must I do, Master Yoda?

YODA: Train yourself to let go of everything you fear to lose.


Малкият зелен е мой тип... ндаа.

***
А тия дни имам някаква идея да се заровя в "Пътеводител на галактическия стопаджия" и да си припомня бисерите на любимеца ми Марвин.
Нещо се спекох пак - явно ми е такъв периода.
И чисто информативно - утре заминавам за Търново. Вярно че ще е само за 2 дни, че ще е по работа, ама не мога да си намеря място от радост. Това е града, в който преминаха 6 от най-хубавите ми години.
Ей, нямам търпение да седна и да пия една биричка в пЪба... едно време бяхме изтрили една от масите там - беше заплюта и винаги свободна за нас.
Дано имам време за поне 1 малко кръгче по любимите ми места.

Just so tired of being me.

Имам работата си.
Имам познатите си.
Имам малко останали хора, които наричам приятели.
Имам ежедневните си неизброими контакти, служебни.
Имам достатъчно, за да си позволя задоволяването на разни прищявки.
Имам куп други неща, в които съм се вкопчила.

Рядко имам моменти като този, в който ми иде да изкрещя:
F*ck, all I need is... you.
От толкова много време не съм го признавала дори пред себе си, че чак ми звучи нереално... Има минути, в които нямам какво да ти кажа, мълчанието виси над мен и ме смазва. За 10 минути по разни жици се пренесоха съвсем малко думи, за сметка на мълчаливите моменти.
Гърлото ме боли от стягане, сериозно говоря.
А всъщност има толкова много неща, които трябва да знаеш.

Знаеш ли, тази година преодолях страха си от морето - да, точно така, нагазих до гушата, не се майтапя. Сега морето не ми е до колене, а до гушата. И някак си не обръщам изобщо внимание на мисълта: "Помощ, давя се!"... Аз се давя от години, ама ей на - все съм жива.

Незнам дали те гони носталгия по България теб, но мен определено ме гони спек и носталгия по проклетата ти муцуна ;(
И съм уморена. Много. От агонията... От стиснатите зъби... От липсата... От това да съм все "силната"... От неизказаните думи... От стремежа ми да не занимавам (общите ни) познати с нещата, които отвътре ме разкъсват... От усилията, които хвърлям, за да "не мисля"... От работата... Не знам на кой свят съм вече, не взимам адекватни решения, не се чувствам пълноценна.

Снощи се боядисах... ндааа, сега съм червена. Не е нормално точно аз за няма и месец да сменя 2 пъти цвета на косата си. Идея нямам какво ми става пак, ама силно се надявам да е нещо моментно, да стисна зъби и да се взема пак в ръце и... да се държа нормално.

05.50 - Добро утро. Кое му е доброто... Мразя понеделници...

Trip :)

2 приказни дни! Почти 3 даже...
Заминаването ми в петък беше инфарктно - автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен - това според кукумявката на една от касите нашата автогара... Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив - докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее - нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса - айде и там завъртях телефон. "Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути". 5 минути по-късно : алелуя! "Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си." Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им - обясних, че съм "минала" през старозагорската автогара, после през пловдивската... накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс :) Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.

Тааа... в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше... Ходихме на "Годзила" - това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни - миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота - надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там...). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път - когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея - винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 :) Този път ме заведе в Чифлик Чукурово - етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането :) Няма да разказвам много, мисля да показвам :)
***
с. Прилеп - 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук :)


***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.


***
Това пък е последната страница от менюто :) На всяка страница имаше по някаква история...



***
Невероятно вкусните дробчета... Ако някога попаднете там - не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!




***
(звукове и) гледки...















***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност - нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса... Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има :)


***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя :) Накрая завърших във Варна :)
Малко снимки пак (защото нямам думи)

Моите мидички, гърбец и тен :рРр :


И крачетата ми...


Ах, морето ;)


***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби :)
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!

Сряда не се сяда!

I know it seem hard sometimes but
Remember one thing
Through every dark night, there's a bright day after that
So no matter how hard it get, stick your chest out
Keep your head up, and handle it

Me against the world

Слушкам си 2 Pac (ужким трябва да ме накара да мисля позитивно с тия горните редове), очите ми се затварят, ама трябва да ги свърша тия проклети отчети и списъци. До утре.
Спи ми се, зверски. Вече трета седмица не успявам да спя повече от 3 - 4 часа за денонощие и съм на предела на силите си. Да бе... така си приказвам само - всяка вечер си казвам "не мога повече!" и всяка сутрин ставам с мисълта "мога, и още как!".
От началото на седмицата съм се заровила из бумаги, папки, купища справки, засичам, отмятам, дописвам, описвам... и в крайна сметка тази вечер, когато Стоян буквално на буксир ме изрита от офиса към 22.30 и ме завлече все така на буксир на биричка... си дадох сметка, че реално 3 дни не върша нищо! Ни-щи-чко! Чупя си нервите, дразня се от разни пропуски, скубя си косата над разни оплескани статистики, чудя се как да съм на 3 места едновременно... и в крайна сметка резултата е нула! Ей така, докато се наливах с бирата стигнах до тоя извод. 3 дни на вятъра. 3 дни лудница. 3 дни абсолютна неорганизираност! 3 дни, в които на моменти трябваше да съм на 3 места едновременно (мрЪн!). И всичко е заради срокове, рамки в които трябва да се вместя... Успях де - вмествам се, останаха ми някакви довършителни щрихи за утре... Ама за сметка на тия камари със справки, които ми минаха през тиквата, сега са се замазали разни други дреболии... Приоритети... да видим дали съм ги преценила правилно... или съм на път да се сгромолясам с гръм и трясък (за кой ли път).
А утре вечер ще си имам гости от София. И ще има очна ставка. И ме тресе една треска... Ей, много мразя неизвестности! Луда ставам, когато незнам какво да очаквам. Принципно съм черногледо говедо - винаги очаквам най-лошото. И сега така...

****
В петък си хващам раницата и заминавам! Нейде си!

****
Чувствам се като... като... ъъъ... бушон! Всеки момент ще ми изгори жичката.
Да знаете случайно кой би бил най-добрия електричар за моята особа? Тоя дето да смени старата жичка с нова и ... бушона да стане действащ пак?

Изкукуригване

Пак ми е едно такова... никакво.
Странно чувство за непълноценност ме е обзело - имам чувството, че всичко, с което се захвана става... ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин!
И нямам време. За нищо... буквално... Абе не знам какво струвам и какво правя, ама в един момент се оказва, че съм изяла цялото си време, до последната секунда.
Едно такова неорганизирано ми е... Пълен хаос! Чудя се как все още успявам да се намеря в този хаос.
И забравям, леле как само забравям! Важни неща. Започнах и бележки да си пиша - целия ми монитор е в жълти стикчета... и пак забравям! Губя се из стикчетата, бррррр.

****
Уикенда си бях на село. И там никаква не я свърших. Нито почивката беше почивка, нито пък работата ми - работа. Поне баба ми остана доволна - не ме беше виждала близо 2 месеца и сега беше на върха на щастието.

****
И жегите ме морят, МРЪН! В Стара Загора е някакъв ад - нощем температурите не се различават от дневните...

****
Чухме се с "американеца" (не смея да споменавам името му). Стандартното... нищо ново под слънцето. Остава му месец и нещо до полета за насам... Уф... и тук ме налягат едни мисли и едни емоции - ум да му зайде на човек!

****
Лудницата е пълна - тази седмица сама ще администрирам офиса тук. От сега ми пламти тиквата, да не говорим, че седмицата започна със станалото системно лазене по нервите от страна на... на една персона тук! Как по дяволите мога да приуча някого на толерантност?
И как да успея да си подредя всичко в главата - претрупана съм с информация, а нещо зациклям при смилането и...
... а току що ми дойде едно искане за доклад на всички проблемни... Мейла започва с "Добро утро, Сис..."
Кое му е доброто?!?

****
23:48 - и понеже заговорих за изкукуригване - поредния нов "темплейт"... да видим колко ще го държа, преди да го сменя със следващия ;)
(взех го от тук, промени почти няма, а пилетата в заглавката на постингите е поздрав за кипариса)

Бургас ;)

Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък... Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас ;) Не за да ида на плаж - НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет... и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се започва от 0, как от нищото трябва да изплува нещо.
Имаше много тичане, имаше и чупене на нерви, но преди всичко беше много интересно - в такива моменти човек наистина усеща, че е на гребена на вълната ;) Сега даже пак ми се иска да съм там или някъде другаде - просто за да сменя обстановката ;)
Когато заминавах натам ме беше малко страх - как така ще зарежа моя си офис тук?!? И какво толкова мога да помогна пък аз? Кога съм се занимавала с откриване на каквото и да било? Истината е, че моите хора тук се справиха повече от добре (за което похвалите не са само от мен!). Сега поне ако се наложи пак да отивам някъде - няма да мисля какво оставям тук и дали няма да настъпи хаос ;) В Бургас пък Цвет беше свършил основната работа ;) За мен беше останала по-лесната част от нещата.
Имаме си и похвала ;) Имах и подмятане, че с хората, които съм "моделирала" тук - изобщо няма да има проблем да замина и за по-дълго нанякъде - офиса тук бил "железен".
Мдаааам ;)
Всъщност нещата за разказване от изминалите дни са много. Просто емоцийките ми идват в повечко и ми е трудно да ги разкажа. Тия няколко дни бяха една добра школа за мен.

***
Ако някой изнамери нещо на Gnarls Barkley, различно от Crazy - ще му бъда благодарна ако го сподели с мен ;)

***
Радо, в последния си коментар тук нали спомена за откраднатите ми вечери ... пясък и море? Е... такава открадната вечер май беше само July morning. Към момента друго подобно събитие не е имало. Като сега в Бургас - отидох, а дори не си потопих палеца на крака в морето... като да идеш до Рим и да не видиш папата ;)

Малките промени/победи

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко ;) Сбъднах две мои малки мечти - "да спра да мисля" и "да нямам време за излишни глупости".

Напоследък нещата се случват адски бързо - даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера - в момента дори не си спомням какво е било ;)

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм... преди си повтарях, че "работа е мръсна дума!", но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си "гъвкав" и да се "приспособяваш". С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да "изискваш" все повече и повече се оказа добра политика - 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак "израстнаха". А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа ;)

***

Днес преодолях един от страховете си - циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора - понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си... никога няма да забравя допира ми с едни дървари - цял цигански катун... Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп - направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола - невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал... В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно - напротив - на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек - нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща...
Anyway - просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря... Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф... И понеже ми е гузно - нека кажа още нещо - ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си - не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на "работен режим" с хиляда неща в главата и... забравям ;(

Some days I wanna quit

3.40 сутринта.
Телефонен звън.
Зарадвах се да го чуя, колкото и да се противя на тази приятна тръпка.
"Добре съм...Липсвате ми."
И ти ни липсваш.
"Кога ще се чуем пак?"
Незнам... когато - тогава.
Много думи... в множествено число. Единственото число нещо ме плаши вече... и него явно.
Стана ми хубаво. Стана ми и тъжно. Оплетено - то кога ли нещо е било ясно...
"Получих нещата. Благодаря."
Моля.
"Прочетох и единствения лист."
Не искам да го коментираш.
"Осъзнавам написаното"
Нима?
"...."

Исках да пиша и за други неща от изминалата седмица, но нещо желанието ми се изпари изведнъж.
Има ли начин една прочетена хубава книга да бъде забравена просто така?
И ако е вярно, че едно нещо, ако се случи повече от веднъж... то непременно ще продължи да се случва - то... кога ще се случи пак?

I don't mind most of the time
But you push me so far inside

***
Тия дни превъртам четири албума на Любэ. Мислех си, че съм забравила руския - мне, не съм!
Хубави песни... ама и те тъжни.

***
Welcome back кипарис, липсваше ми.

Today is THE DAY

3 неща за днес:

1. Ще ставам кръстница на момченце :) Днес видях втората му снимка... на 3 месеца и половина е :) Имам още 6 месеца да избера име - тежката задача се падна на мен, като единственото изискване е бебока да НЕ носи буквата/името на някой от бабите/дядовците :)

2. deni_f от днес е омъжена жена :) Чак ми е трудно да си го представя това :) Адски се радвам за нея - след толкова години най-после намери Него... Мога само да и пожелая дъъъъълги години безоблачно и слънчево съжителство :)
(И да не забравя, че един ден Силвия ще дойде... и ще иска да я заведат на мач на Ювентус - "Forca Juve!" ;р )

3. Иво има рожден ден днес. Става на 23... Не ми се иска да пиша за него, защото рискувам да предизвикам пореден водопад от нежелани коментари... Просто се надявам да е добре и да си дойде жив и здрав... и помъдрял... и да е загубил достатъчно, за да оцени какво има ... и какво е имал.
А, да - и да е получил оная тениска на Ювентус (макар да имам гадното усещане, че българската поща се е о*рала)...
И не, не му се обадих (знам, че има хора, на които това им е любопитно). Този път наистина съм се заинатила със себе си и смятам да се самонадвия!

Pics

Съвсем набързо - малко днешен снимков материал от последната ми разходка из Стара Загора:

Някой много умело е разкрасил фасадата на панелката си ;)
***

Тази стена ми хареса още повече...
***

А ето на това си му викам заплаха ;) Култова табела!
***

Небето беше невероятно, на живо изглеждаше 100 пъти по-красиво!

ЧРД ;)

Честит рожден ден на един нервен потребител ;)
С пожелания за мнооооого здраве... и по-малко вироглавост ;р
Мам, ЧРД, и да слушаш повече ;pPp

Here I am.

Понякога е нужна тишина.
Понякога е нужна и самота.
Понякога е нужно да се скриеш от всекидневната суета и да потърсиш малко покой.

Починах си - не много, но достатъчно, за да заредя батериите за следващата седмица, да наточа ноктите си за разни лоши хора.
Продължавам да търся покой, продължавам и да се опитвам да забравя.
Сещам се за филма "Мерлин" - как можем да унищожим една лоша магьосница? Със забрава - най-сигурния начин.
Как да се науча да подготвям себе си за загуби, от които най-много ме е страх? Къде да намеря един истински Йода, който да си ме води за ръка... и как се става джедай, ако никога не си искал, а и не си можел, да слушаш какво ти казва някой... и да изпълняваш? Да слушаш и да изпълняваш?

Колко подреден изглежда живота с правила. И спокоен...
Искам си спокойствието, онова, постоянното... Искам да не се бия през ръцете, когато искам да се уверя, че някой е добре...
Искам да забравя.

Миналата седмица изпълних една детска мечта - една тениска на Ювентус с номер 10 на гърба пътува към... г*за на географията... + първото и последно писмо. Дано стигнат до следващия петък.

***

А Джулай морнинг мина според очакванията ми. Приемам го много емоционално и ми е трудно да описвам. Беше хубаво. Беше си моята нощ, с моите мисли, с моите спомени, с мои хора, които обичам по един или друг начин. Беше... мммм :)

В картинки ;)

Изминалия уикенд беше... абе нямам думи. Предпочитам да покажа ;)

Пристигнах по никое време в София, Драго и Вес ме чакаха... от Плиска - бааам в София ленд, кипариса и тq дойде маааалко по-късно.
Започнахме с лигавщини... и дартс!

Това тук е моя милост. Документирано е МОЕ попадение в центъра... което си е събитие, имайки предвид, че съм с "две леви" що се отнася до игра на дартс ;)
Някъде към 1.00 се натоварихме на колата на Вес и се засилихме към летището - фръцлата трябваше да кацне в 1.30 :) Надувах балони, смеех се с останлите 3ма идиоти с мен (да ме прощават в случая, ама в думата идиоти не влагам нищо лошо!!! ;), чичковците полицаи ни гледаха странно, даже по едно време сериозно почнах да си мисля, че ще ни изритат навън.

Ето ни строени! С надути балони, с "табелка" с името на търсения човек (не ни беше дошло на ума да принтираме, добре че Веско си носеше лаптопа ;) Тръпнещи в очакване... Колкото пъти се отваряха гейтовете - толкова пъти Вес казваше "Ето я!", съответно следваше "Бе.. не е тя бе!!!", изръсиха се и куп простотии, които вече не помня. Помня само, че се смях почти до сълзи.
"Ето я!":

Това е първата ми среща със зелената фръцла ;) Направоооо се разтреперах :) И в същото време се чувствах така, сякаш я познавам от сто години и никога не е била далеко от мен.

Последва среднощно (по-скоро сутрешно) "Уго":

Пак лигавщини на кило - ама Драо е виновен! ;р
Към 4.00 се прибрахме и до около 6.00 бърборехме с Поли.
После спане... пак спане... После... абе много неща имаше после! ;)
А, щях да забравя - графитите...:





Ей това е главния виновник тия дни да ми е адски весело!

Освен това някак си пак не ми остана време за мислене - в София бях, минах през Дружба... но не се сдухах. Мислех си как след малко ще съм някъде около фръцлата и останалите шамандурковци и... абе беше ми весело!

Единственото за което ме е яд е че се разминахме по много балъшки начин с Фроз... ама вече си имаме телефоните и повече няма да правим така ;р

Gone for the summer!

Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да "излея" на това място ще е "Save as draft". Няма да публикувам.
Не, не на 100% - чат-пат ще поствам нещичко, но първо - няма да е толкова често, второ - няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето - нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се "преместя"... незнам.

Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така - като няма нищо за четене - няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси "как си?" и "какво правиш?" ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума...). Последното от което имах нужда беше "овикване".
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.

Fuck, fuck, fuck, fuck!

Уморих се.
Нормално ли е да даваш душата си за някой, той да знае това и в същото време да използва всеки удобен случай, за да те срива.
И вече е толкова задобрял, че успява да ме срине не само психически, а и физически. Вече всяка негова дума се забива не просто в ума ми... Разболявам се. Пак. И пак! И пак! И пак! И пак!
Също като миналото лято, също като преди седмица-две (даже май няма две)...
Писна миииииииииии!
И само като си помисля, че тоя път иглите няма да са само 3 - и ми иде да се гръмна.
На всичкото отгоре вече не намирам "острова на спокойствието" дори и в работата си - или свикнах с това да се заривам, или вече физическата болка е толкова голяма, че ми е все тая къде се намирам и какво правя. Искам само да спре! Да изчезне! Всичко идва в някакъв дебилен доминоефект, някой обяснява, че било от стреса, какъв стрес бе... аз от години сякаш си живея в моя си лудница. Днес просто получих поредната минимална доза побъркване, доставена за около 2 минути.
Омръзна ми винаги всичко да е за моя сметка. Омръзна ми да се плюе на всичко, което правя.

Избива ми едно голямо FUCK OFF без да мисля... Ей така за един момент време, идва ми, усещам го и се побърквам... Уморих се за пореден път днес. И за утре се уморих, и за по-натам се умирих. Тривиално и скучно.

Ако някой знае как сама мога да си причиня амнезия и как сама мога да изтрия последните 8 години от главата си - ще му бъда благодарна. Омръзна ми да агонизирам всеки път, в който един-единствен човек ми удря поредния негов словесен "шамар". Само неговите "шамари" ме събарят. И го прави за отрицателно време - за няма и 2 минути разговор.

И мамка му - къде, по дяволите, е проклетото дъно! Аман от безтегловност! Колко време трае едно падане? Искам най-после да падна и да знам, че след това ще чопля нагоре лека-полека.

Как може да има хора, които... не усещат нищичко.
И колко време е нужно на лайно с характер като мен да проумее най-после, че е крайно време да приеме факта, че е просто една нищо и никаква позната и толкова. I see dead people. Аман от призраци. Чудя се ако аз забегна нанякъде - дали моята липса ще бъде болезнена, дали изобщо ще бъде забелязана? Whatever... поредно избухване.

И оня лайнар, дето уж си седи на трона отгоре - защо поне веднъж не направи едно чудо и заради мен! Само едно! Белким повярвам, че го има.

Бла-бла

Загубих се и аз известно време. Случиха се разни неща. Както и да е, важното е, че се "намерих" пак. То какъв ли избор имам...
Странни птици сме хората.
Винаги казваме "Не мога повече!" и съответно винаги се оказва, че можем... и още как!

Иначе покрай мен нищо ново няма. Бачкам си като невидяла и го правя с кеф. Скоро ще започнат и отпуските и тогава вече ще се вкарам в див филм...
Миналата седмица на два пъти си изпуснах нервите в офиса, което е недопустимо... Ама и аз съм човек, и моята чаша прелива. Гадно ми е, че ще трябва да стигна до крайна мярка, да налагам ограничения, да се вмествам точка по точка в писани правила - изобщо все неща, които не са особено по вкуса ми. Имам си едно "чудо", което следи и сякаш чака всяка моя издънка, отделно дето нон стоп ме провокира. Та... на два пъти изпускам парата по не особено приятен начин ;( Знам какво да направя, за да я накарам тази особа да си седне на дупето, но просто не ми се иска да се стига до там, защото ще последва мърморене и ще се вдигне врява до небето. Както и да е, ще го умувам тепърва ;)
Напоследък не се прибирам от 9-10 вечер, да не говорим, че се случва да си остана и в офиса до сутринта. Установявам, че нощем съм по-работоспособна - вероятно заради тишината и липсата на хора около мен (най-вече на оня дразнител, който успява да ме извади от кожа само като усетя, че се появява). Няма коли, които да бучат от улицата, няма хора, кафенето с ужасната музика е затворено, стационарния телефон "спи", двата мобилни и те си кротуват - приказкааа! Абсолютна тишина. Другия плюс е, че като реша да си надуя музиката няма кой да мрънкалясва, мога да си пея и да си танцувам коооолкото си искам без да рискувам да лазя по нечии нерви.
Отметнах доста неща. Ама с всеки изминал ден "нещата за вършене" стават все повече и повече, нарастват някак лавинообразно - тъкмо успея да приключа с едно и хоооп - излиза следващото. Като на въртележка. За момента не се оплаквам де - имам нужда точно от това!

Миналата седмица имах някакъв странен срив - бях се поотпуснала един ден, но си имах катализатор, който да спомогне сриването ми. Не спирам да се учудвам на способността на един-единствен човек да ме манипулира както си иска. И се нервирам на себе си, че допускам това. Понякога го мразя много, ама наистина много, понякога го псувам като каруцар, понякога крещя по него в пристъп на ярост, понякога си мисля, че ако е някъде наоколо - ще му счупя главата в някоя стена... и в същите тия моменти на небивала ярост аз си знам, че нищо от това, което ми минава през ума не бих могла да направя. Бляяя... не мога да понасям и себе си заради тази слабост. Все едно съм пластелин...
Както и да е - бях се сринала. След това ме накараха да се повдигна. Признавам си, че още съм учудена. Един и същ човек ми прави подсечка и след това ми помага да се изправя. Странно. Още по-странното е, че на този тип продължавам да имам доверие и продължавам да смятам, че от него ще излезе нещо, защото знам, че има огромен потенциал - трябва само да го впрегне в нещо градивно. А най-странното е, че същия тоя тип изключително рядко осъзнава, че е преминал някоя граница, че е прекалил в думите си... да не говорим, че думичките "извинявай" или "аз съм виновен" изобщо не съществуват в речника му - той никога не е виновен за нищо!
Още се чудя дали тогава не си беше падал на главата и не беше разместил нещо из нея...

Видях се и с Миша - безсилна съм. Успях да я разсмея с разни простотии и смешки, в които главни действащи лица сме аз, брат й и малкия ... Ееех, а бяха времена ;( Понякога седя и си зяпам снимки от преди години и се чудя това наистина ли сме били ние. Струва ми се толкова отдавна времето, в което и тримата правехме каквото си искаме и... бяхме заедно. Ама наистина заедно.

Миналото продължава да ме преследва. Как да изградя някакво бъдеще, ако моето настояще са спомени от миналото...

Почнах да обяснявам, че си бачкам здраво... а и какво му остава на човек, който ако не отвлича ума си с нещо друго - трябва да пукне. Все по-често ми се случва да казвам на познати "Моля те, застреляй ме и ще ми направиш невероятно голяма услуга!".
Има моменти, в които просто не издържам на ритъма - сякаш съм засмукана в торнадо и нямам никакъв шанс да сменя посоката му.

Виждам някакви "светлини в тунела" - с нетърпение очаквам посрещането на фръцлата, след това и Джулай морнинг. Май това ще са събитията, които ще трябва да ме измъкнат от дупката за малко, после пак ще си се наместя удобно в нея...

****

А това е най-голямото глухарче, което съм виждала!

Пожелах си нещо... да видим кой може да познае какво?

Seems like it's been forever, that you've been gone.

Some days I feel like shit,
Some days I wanna quit, and just be normal for a bit,"
I don't understand why you have to always be gone,
I get along but the trips always feel so long,
And, I find myself trying to stay by the phone,
'Cause your voice always helps me to not feel so alone,
But I feel like an idiot, workin' my day around the call,
But when I pick up I don't have much to say,
So, I want you to know it's a little fucked up,
That I'm stuck here waitin', at times debatin',
Tellin' you that I've had it with you and your career...

Shit, I find myself just fillin' my time,
With anything to keep the thought of you from my mind,
I'm doin' fine, I plan to keep it that way,
You can call me if you find that you have something to say,
And I'll tell you, I want you to know it's a little fucked up
That I'm stuck here waitin', at times debatin',
Tellin' you that I've had it with you and your career...

I want you to know it's a little fucked up,
That I'm stuck here waitin', no longer debatin',
Tired of sittin' and hatin' and makin' these excuses,
For why you're not around, and feeling so useless,
It seems one thing has been true all along,
You don't really know what you've got 'til it's gone,
I guess I've had it with you and your career,
When you come back I won't be here and you can sing it...

Where'd you go?
I miss you so,
Seems like it's been forever,
That you've been gone.
Where'd you go?
I miss you so,
Seems like it's been forever,
That you've been gone

****
Fort Minor

5 дни ни вест, ни кост ;(

Week. End.

Луда седмица беше, някак не усетих как ми се изплъзнаха дните.
Ако и тия дни, които ми предстоят занапред са така бързо изтичащи - то нямам нищо против бесния ритъм. Просто не го усетих това време.
Имах две безсънни нощи, но си струваха усилията... Странното е, че въпреки напрежението тия дни - аз се чувствам свежа като репичка.
Добивам все по-голяма увереност, че с този екип от млади хора, пръснат из офисите в България - ще направим чудеса!
А се случиха доста неща.
1. Цвет официално напусна Стара Загора. То това е стара новина де, ама все тайничко се надявах пак да го запратят към нас. Уви. Не предполагах, че чак толкова ще усещам липсата му. Истината е, че ми липсва муцуната му - този човек просто успява да завладява хората. Нямам идея как го постига, но е факт, че всички ходим като ударени самолети и току се подпитваме дали няма да ни дойде поне на гости. Невероятен човек е, наистина. Успява да сплоти и да балансира една камара различни хора, успява да е едновременно и приятел... и шеф, успява да надъхва, знае кога какво трябва да се каже. Ще ми се да съм прихванала поне мъъъъничко от усета за хората и такта му. Направо не е за вярване, че този човек е на моите години. Уникален е.
Следващата седмица заминава за Русе - следващия офис от семейството на EasyCredit. Сигурна съм, че ще разработи нещата за нула време. Имаме някакви идеи за изненади от тук, ама да видим дали ще успеем да ги осъществим - бихме могли да му се тупнем 3-4 човека някоя събота ;)
2. Пирин ни посети. Определено е весело с него. Неизчерпаем извор на точните напътствия, идеален събеседник и наистина невероятен професионалист. Жалко само, че поводите му за идване са лоши. Мисля, че пожънахме някакъв успех след намесата му... Малко гузно ми е, че не успяваме да се справим сами. Усещам го като личен неуспех и ми иде да се пръсна...
3. Равних касите! Което си е героизъм. Направо си е повод за поливане. Наваксахме за пореден път с програмния продукт - сега остава само да си стискаме палци да не се появи някой нов бъг.
4. Правихме дарения за 2 детски градини по повод 1 Юни. Весело беше с децата. Ама и доста уморително, не се шегувам... Организацията на нещо такова също отнема време и... нерви.

****

Оставила съм си работа и за уикенда - имам да обработвам едни анкети, мисля да попрехвърля отново NotaBene на фирмата... Замислям се дали да не взема някакво по-дейно участие във вътрешния ни вестник;)
Предстои ми още една луда седмица. За пръв път сама ще подбирам нови кадри и съм леко стресната. Предполагам, че ще се справя де! Трябва да се справя!

****

Увеличила съм цигарите - това го установих последните дни, при поредната безсънна нощ. Кутия и половина заковах пак. А ги бях намалила до кутия на 2 дни. Карай...
Увеличила съм и Кока-колата. Направо съм си зависима към нея вече... Тъпото е, че тия две неща - цигарите и кока-колата - ми докараха "сърцепляс" последните 2 дни. А може и да е от безсънието. Или пък батериите ми свършват? Дано е последното - искам да се изтощя до такава степен, че като легна и да не стана поне ден. И да не мисля. Да нямам време да мисля за странични неща разни... Пратих графика с отпуските в централния офис - няма да почивам това лято. Ще запълвам дупките на колегите докато ги няма, като същевременно ще се постарая да балансирам между моята работа и новоизлюпилите се допълнителни (временни) задачи... Живот и здраве октомври месец може да се примоля за 2-3 дни отпуск. Ако има защо, разбира се.

Миша е в Стара Загора. Има нужда от внимание... и се старая да го давам. Мисля си, че не съм особено полезна ;(

А Иво си е все така на гза на географията...
Човечеее... кога ще минат 5 месеца...

Sugababes - Too lost in you. И пак се разсополивих, ма*а му! Ето затова не искам да имам почивка и каквото и да било свободно време. Искам да бълбукам в работата си, да си се потапям кротко в задачите и да нямам време да вдигна глава... и да се сдухам пак.

Давя се

Пак съм в дълбоката вода, оная от която най-много ме е страх. Защото не мога да плувам, наистина. Стигне ли ми до гушата и започвам да се давя.
И сега се давя. Отвратително усещане за безнадеждност, отчаяние и паника - 3 в едно - неочаквано "добра" комбинация...
Малкото камъче обръща каручката - така е. Една дума. Само една. Казана от "правилния" човек. Една дума ме засилва към дъното "като стой та гледай". Била съм силна - айде бе... не искам да съм силна! Вече не искам!

И се сриваш. За много време. Тръгваш право надолу и чакаш дъното. И се опитваш да си оптимист, защото знаеш, че когато стигнеш до дъното имаш един единствен път - нагоре...
Прашно е всичко в нас! Прекалено много химия... Прекалено много прахоляк има по ония тайни кътове с натрупани в тях спомени... Честна дума, понякога искам да изтрия всичко това от главата си! Искам да не съм познавала... Искам да съм имала нормален и скучен живот, в спокойно семейство и всичко да ми е било "цветя и рози".
...Толкова много ми липсва ;(

Досадна. Отегчителна. Параноичка.
Знаете ли колко боли понякога. От безпомощност. И от това, че думите, които някой отсреща ви подава са самата истина. А не искате да е така!
Хванала съм се в работата си като удавник за сламка. Искам да си изхабя батериите там и да знам, че когато се прибера у нас, или пък когато се мотая по улиците безцелно, или пък просто имам 5 свободни минути - няма да "го" мисля. Пустите му и батерии не свършват и това е. Днес е събота а аз се чудя как да се завлека към офиса, за да върша нещо... Да ангажирам глупавата си глава с нещо градивно. А не с нещо... минало.

Отделно дето съм пълен идиот, щом вярвам, че някога нещо може да се промени. Дрън-дрън...
И колко ги мразя тия моменти...
Кутията цигари не ми стига за една вечер. Гърлото ме стяга. Очите ми се пълнят. Ръцете ми треперят.
Давя се. Метни ми един надуваем пояс, моля те.

Suffer

Gone.
Ненавиждам летище София.

***

Вчера около 22.30 бях вече в София. Иво ме чакаше на Плиска, пушихме по цигара докато се освестя от пътуването, след това отпрашихме към Дружба - у тях ни чакаше маса - както си му е реда...

След това часовете между 23.30 и 14.00 на днешния ден се сливат в едно. Почти не спахме. Нощта беше доста интересна... странна... и объркваща ме. Но много хубава! Друг е въпроса, че за пореден път главата ми е зарината с глупави и безполезни мисли. Стари мисли - минавали са и преди през ума ми. И винаги ми се е искало те да станат пак реалност... Отнесох се. снощи се разклати леко поредната "основа", която положих преди около 4 години. По-важното е, че все пак удържах фронта.

Деня настъпи бързо.
Лека лудница около събирането на багажа...
Множество цигари и опити за подреждане на мисли...
Откъснати изречения, които скоро няма да забравя и дълго ще преосмислям...
Скрити сълзи...

Знам, че трябваше да замине.
Знам, че е за негово добро.
Знам, че ще се върне още по-зрял.
Знам всичко това.
Донякъде успях да се владея на летището. Когато усетих, че нещата излизат извън контрол и сълзите прекалено много напират - точно тогава Злати трябваше също да вдига гълъбите. Пред Ивоса нещата минаха в допустими граници, ама след това... не пропуснах да се нарева като магаре. Очите ми са още подути, от време на време ми се разтреперва брадичката и сълзите напират... И това е цял ден. Кипариса пак беше с наводнена спалня от мен.
Мразя неизвестното - мразя да съм в неведение за неща, които ме интересуват. Мразя да чувствам някаква заплаха. Мразя да съм на хиляди километри от човек, който по един или друг начин е бръкнал в душицата ми. И да знам, че каквото и да стане - аз съм (почти) с вързани ръце... Мразя я тая несигурност.
И след като и днес на няколко пъти ми се зададе въпроса "Защо плачеш де? Какво толкова...?" - отговора ми е простичък - мъчно ми е. Когато ми е мъчно - плача. Логично е да ми е мъчно за някой, който знам че няма да видя в близките 5 месеца.

Късния следобед мина под ръководството на Злат - ходихме до конната база, след това у тях на спагети. Между подсмърчанията ми тогава се чу познатата мелодия от "Ну погоди" - разнасяше се от GSM-а ми. Погледнах името на дисплея и леко подскочих - Иво, на секундата зацепих, че телефона му е вече в майка му... "Силве, Иво се обади и помоли да ти предадем и на теб, че е кацнал в Париж и се е настанил в "Формула", няма страшно с тия 17 часа престой. Каза че е добре."
Утре, около 19.30 - 20.00 трябва вече да е кацнал във Вашингтон. Та до утре пак ще сме на тръни...

Имам гадното усещане, че попадам в оня омагьосан кръг от миналата година.
Имам обаче и алтернатива на безумните мисли и притеснения, и тя е - ЗАРАВЯНЕ в работата. Колкото повече - толкова по-малко ще имам време да разсъждавам по така или иначе изгубени каузи. Понякога съжалявам, че познавам този човек и че той е един от малкото, които са се набутали под кожата ми и за които бих направила много. И след това автоматично осъзнавам, че аз нямаше да съм това, което съм в момента ако не го познавах. Яд ме е просто, че трябва да има дълга раздяла :(

Мразя разделите!
Стискам му палци да е ОК и да се справи!

Голямо "БЛАГОДАРЯ"

Няма да пропусна и тук да благодара на Ивоса и Кипариса за даряването на кръв в полза на напълно непознат за тях човек. Дадоха шанс на човешки живот. За да ги убедя ми беше достатъчно да поговоря с тях по-малко от минута по телефоните. Даже думата "убедя" тук е пресилена - не се стигна до убеждаване, беше ми нужен едноминутен телефонен разговор с двамата поотделно - колкото да задам въпрос и да получа "ок" от тяхна страна.

Иска ми се хората, които удрят по едно рамо на подобен зов за помощ да са много... и да не мислят материално. И нещата да стават бързо. И да не се налагат много-много обяснения - просто завъртане на телефон, уговорка за час на "акцията", записване на данните на нуждаещия се и толкова.

А в този конкретен случай съм сигурна, че едно простичко "благодаря" им стига на моите двама герои на деня.
Кипариса преодоля своя страх от "лелки в престилки" ;)
А Иво е герой с ранното си ставане днес - нещо НЕтипично за него (неслучайно често го сравнявам със сънливия ленивец Сид от Ice Age) хехе ;)

****

Петък наближава... за събота не искам и да си помислям ;(
Брррр, студено ми е.

Days Go By

Нещо много разредих писането тук. Честна дума, не искам да занемарявам това място, а май така се получава ;(
Не че нямам какво да описвам - имам и още как! Всеки ден е различен от предходния, но взема ли да пиша - ще трябва да е само за работа... а малцина обичат да говорят за работа. Отделно дето просто нямам никакво излишно време - наистина!
Ето защо последния месец пускам по един постинг всеки уикенд.

***

Изминалата седмица беше едновременно и добра, и лоша. Имаше леки търкания, леки изпускания на нерви, малко "театрални" сцени... но това мина. Надявам се съвсем да утихне - никак не е приятно да се чувстваш така, сякаш някой нон стоп следи за твоя издънка - изнервящо е. Появиха се нови малки проблемчета, с които обаче се преборих... Хубавото е, че и част от "лошите" клиенти започнаха да вършат това, което се иска от тях. Е, за сметка на това има 2-3 които просто не виждам как по нормален начин ще преборим ;(
Имаме и похвала: обявиха ни за "Най-град" в състезанието между офисите за седмицата.
"Кой сега е номеер еднооооо... " ...нали го помните парчето на Бичето ;р

***

За последните няколко дни Дени, Тоне и Линна, 3те независимо една от друга (те дори не се познават помежду си) ми казаха едно и също нещо - откак съм започнала новата работа съм била спряла да мрънкам. Спряла съм да си бия главата над безмислени въпроси, спряла съм да си слагам на душата разни ядове. Изобщо била съм станала друг човек. Хм... прави са. Не мога да им опонирам - истина е, че с това лудо ежедневие просто няма място за допълнителни мисли. Не че си нямам грижи - имам си, ама на фона на всичко останало вече ми изглеждат супер малки и някак си не им обръщам внимание.

И все пак се наблюдава леко нервничене - 20 май наближава. След 6 дни ще наритаме Иво към USA, а мен пак леко ме тресе параноя. Отделно дето от много умуване в крайна сметка все още нищичко не съм му взела (знам, че съм несериозна Линна!)...
От друга страна обаче ми е и хубаво - смея да твърдя, че доста време не можехме да контактуваме нормално - все някоя нишка се късаше и все ритвахме канчето. Сега е някак си по-друго, искам да кажа, че всичко е по-спокойно. Пак натрупах много "топли" спомени, приятни моменти, които винаги са добре дошли обратно...
Ще ми липсва много. Успокоявам се с това, че миналата година контактите ни докато беше там бяха много по-чести отколкото когато си беше в България. Вероятно и сега ще е така. Още повече, че се улесних тотално с Мрежата фоун - там сметката си я зареждам или по банков път или директно в офиса им в Стара Загора, качеството на разговорите е добро, цената също ме устройва идеално. Другото, което ще пробвам е ТОВА - препоръча ми го Радо, пробвал го е с Израел и бачкало... аз пък го пробвах с някакъв номер на някой от хотелите, в които миналата година бачкаше Иво (не помня на кой от всичките... намерих някакъв изостанал номер и непочистен от телефонния бележник на мобилния ми) - вдигнаха ми... чувахме се... напълно безплатно :D Кофти е, че има лимит от 15 минути на ден, ама като за без пари - толкоз!

Мдаам... Няма да ми давате да се сривам, ей! Вие си знаете кои сте... Видите ли ме срината - за нищо на света не ми съчувствайте - по скоро ми се изсмейте, за да се стегна - мразя да ми се смеят, затова съм сигурна, че този прийом ще подейства!

***

Имам и някаква предварителна програма за юни - на 23 ще посрещаме Фръцлата, най-после се завръща от Лондон ... то нейното ще е цяла епопея! Чудя се дали да не я наричам вече "мома англичанка" ;) После и на Джулай морнинг мисля да се класирам... ;) Интересно се очертава.

***

Търся си някой, желаещ да гледа "Светкавици!" - от режисьора на "Когато порастна ще стана Кенгуру". Гледам, че го дават в нашия град и ако до 2 дни някой не прояви желание да се замъкне с мен на кино - ще си го зяпам сама. Знаааам, знаааам, че не можете да ме траете с тая моя мания по "балканско кино", ама... нали... Както и да е - не ми се ходи сама, та ако има желаещи - сега е момента да споделят!
Кипариса вече съм я предупредила, че на 20 май, след като изпратя Иво, вечерта ще я тормозя с гледането на "Балканкан" в Арена! И тя понеже е добър човек - ще дойде с мен ;р А аз ще и купя един LZ от благодарност ;)
Сетих се за една култова реплика от "Когато порастна, ще стана кенгуру" - репликата е на млад и шашав безделник, който по-цял ден си виси на покрива на една сграда и заедно с приятеля си се налива с бира, а с тази реплика дава обяснение за нежеланието си да работи - "Не разбираш ли, че тук съм най-рентабилен. Нямам приходи, нямам и разходи." ;))

***

Тази снимка тук е снимана скоро и аз много си я харесвам! И преди някой да се метне да ми обяснява колко непрофесионално е направена - аз и не претендирам за това. Просто ми харесва крайния резултат:


***
Уф, ще се побъркам с тия страхове, дето се събуждат отново ;(
Чакам някой, който никога няма да дойде.
И аз знам това.

Reloaded

Блаженно съм се размазала във фотьойла си и се опитвам да подредя изминалите събития хронологически. Нещо не ми се отдава... Както и да е.
Мотото за миналата седмицa: Работа, работа и пак работа! Офиса започва да ми става любимо място за обитание, втори дом :) Незнам дали е добре или не е, но усещам как се отдавам на работата си. Търся спасението си в нея... и сякаш го намирам.
Получих и първата си заплата. Коментара ми е просто: "WOW".

А колко уморена се чувствах не е истина - буквално бях смазана. Имах отчайваща нужда да се видя с хората, които ме зареждат. Отделно дето хлапето имаше имен ден и си намерих и повод, по който да се окажа в София на Гергьовден.

***

В петък вече ме обземаше онова приятно чувство за скорошни весели емоции. До последно не ми беше ясно в колко часа ще пътувам. Кипариса предната вечер ме беше зарадвала с възможността евентуално да се видя с част от колегите от софийския офис. Споделих това с Цвет, който пък реши да пътува с мен до София - да се види и той с тези хора, после да си продължи към Враца.

В момента, в който слезнах на софийската автогара - към 21.00 - 21.30 ч. първото което направих беше да вдишам звучно и да кажа гласно "Мммммм, мръсен софийски въздух! Леле, как ми липсваше!" ;) Цвет каза, че съм станала друг човек от момента, в който съм стъпила на софийска земя ;) От там се метнахме на едно такси и запрашихме директно към ресторанта, в който се бяха събрали хората (няма да обяснявам как точно се добрахме до там - това е друга тема). На мен лично ми беше много весело - по-голямата част от хората ми бяха познати, разказваха се разни смешни истории... Вечерта завърши към 1.00, докато мина през банята и докато се наканя да си легна - стана 2.00. Спах до 10.00, което е събитие за сомнамбул като мен!
До обед течеше приготовление по дроб-сърма, около обед се сяха рози и теменужка... Следобед към 4 трябваше да се видя с Иво (който естествено закъсня)... Обиколих "Хеликон" - този който е на 3 нива. Набелязах си поне 5 книги, но когато попитах за "Зеленият път" на Стивън Кинг ми казаха, че в момента е изчерпан. Почнаха да ми обясняват за някаква книжарница на бул. "Сливница", но имайки предвид, че аз не съм от София - можех само да ги гледам умно, да вдигна рамене и да кажа "Ама... нямам идея как да стигна до там и къде е тая книжарница, за която ми говорите". Излезнах провесила нос.
Бутнах си слушалките в ушите и се понесох към "Моста на влюбените" (що за име!) до НДК - мнооого обичам да вися там. Винаги когато имам бита среща с хлапето или Иво - отивам там и си кисна, защото знам, че тия двамата просто няма начин да дойдат навреме. Ако все пак някога това се случи - обещавам да почерпя по тоя повод!
В крайна сметка се занесохме в "Грифис", пихме по малко, бъбрихме си за разни неща - къде приятни, къде не...
После изникна идеята да мина да си взема част от багажа от Кипариса и да се изтърсим у хлапето. По пътя имаше солидно количество простеене... Бяхме оплели много гадно плановете на няколко човека, за което наистина много съжалявам :(

Вечерта (и нощта) завърши у именника - на баница с пепси... Бях тотално изтрещяла... Оставих две малки рани върху нечия ръка :D, ама и той не ми остана длъжен - след толкова стискане и боричкане сега ме болят и двете китки, нещо ми е зор писането в момента...

***

Сега седя и си мисля над част от нещата, за които говорихме в "Грифис" с моето другарче... Задавам си въпроса дали това, че съм се вкопчила и отдала изцяло на работата си означава, че съм самотник, който просто няма върху какво да се съсредоточи и сам замазва очите си с нещо... Чудя се дали е нормално един професионален успех да те топли достатъчно, че да не ти е нужна чужда топлина... Или поне да не искаш да си го признаеш.
По повод и на нещо друго казано-недоизказано - грешно ли е човек да се доверява на 6тото си чувство и да е убеден, че първото впечатление в 95% от случаите се оказва правилно?!? При мен 6тото чувство винаги е било водещо...
Какво е да си победител в дадена игра? 1 гол стига ли или спортната злоба става неуправляема... При мен ако първия отбелязан гол е в моя полза - то той е бил достатъчен, за да загубя интерес към играта... и достатъчен, за да се докажа на себе си и на противника си. Какъв трябва да е ответния удар, когато някой си играе с нечии чувства? Не е ли достатъчно просто да го заявиш в прав текст и да приключиш... или от чисто любопитство и от стремеж за доказване (незнайно пред какво) се търсят и други начини за отбелязване на гол...
И ако някога си се опарил от нещо - нормално ли е след това да подхождаш към всеки с недоверие и да е нужно наистина много време, за да падне преградата и да не се чувстваш като потенциална плячка, като дивеч, който трябва някак си да се опази...
Хваща ме параноя май. Имам чувството че някаква малка част от вътрешните ми устои яко се разклати в "Грифис" ...
Несигурно ми е... И ми изникват още и още въпроси.

Нормално ли е да се опитваш да ковеш желязото в себе си... и в крайна сметка в разговор като онзи с Иво да усетиш колко слаби места си пропуснал в обработката... Осъзнавам, че имам още мнооого работа над себе си.

Осъзнавам и че след две седмици по това време сигурно ще пиша поредния сдухан пост... Признавам си, че наистина много ще ми липсва когато замине за САЩ... хубавото е, че пак ще се върне по-зрял...
И пак ми стана едно такова сълзливо, %$#^%$^$!

***

На мен всъщност ми е супер спокойно в момента... и малко тъжно - признавам си. Не исках да излиза толкова скучен и сив постинг - искаше ми се да предам усещането за "презареждането" ми, ама нещо не се справих май ... акцента падна върху друго...
Както и да е - поредно слабо (пропуснато) място.

А може би Чефо е прав :(

***

P.S. А, да! Как щях да забравя - Fenia намери книжката "Зеления път" в кино Арена. Днес си я взех и съм невероятно доволна! Има да подсмърчам докато я чета. Сега остава да се намери от някъде и "Изкуплението Шоушенк"...

А на кака ми искам да кажа само, че изненадата по телефона беше мнооого приятна!
И... мда, за вечерта на 19 ще трябва да измислим някоя дивотия...

За приспиване - Godsmack - Sick Of Life.mp3
Странно - пак ме е избило на "твърда" музика... От това не излиза нищо добро в повечето случаи.

А ето и двама симпатяги, които снимах на връщане: