Trip :)

2 приказни дни! Почти 3 даже...
Заминаването ми в петък беше инфарктно - автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен - това според кукумявката на една от касите нашата автогара... Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив - докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее - нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса - айде и там завъртях телефон. "Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути". 5 минути по-късно : алелуя! "Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си." Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им - обясних, че съм "минала" през старозагорската автогара, после през пловдивската... накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс :) Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.

Тааа... в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше... Ходихме на "Годзила" - това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни - миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота - надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там...). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път - когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея - винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 :) Този път ме заведе в Чифлик Чукурово - етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането :) Няма да разказвам много, мисля да показвам :)
***
с. Прилеп - 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук :)


***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.


***
Това пък е последната страница от менюто :) На всяка страница имаше по някаква история...



***
Невероятно вкусните дробчета... Ако някога попаднете там - не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!




***
(звукове и) гледки...















***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност - нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса... Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има :)


***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя :) Накрая завърших във Варна :)
Малко снимки пак (защото нямам думи)

Моите мидички, гърбец и тен :рРр :


И крачетата ми...


Ах, морето ;)


***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби :)
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!

Сряда не се сяда!

I know it seem hard sometimes but
Remember one thing
Through every dark night, there's a bright day after that
So no matter how hard it get, stick your chest out
Keep your head up, and handle it

Me against the world

Слушкам си 2 Pac (ужким трябва да ме накара да мисля позитивно с тия горните редове), очите ми се затварят, ама трябва да ги свърша тия проклети отчети и списъци. До утре.
Спи ми се, зверски. Вече трета седмица не успявам да спя повече от 3 - 4 часа за денонощие и съм на предела на силите си. Да бе... така си приказвам само - всяка вечер си казвам "не мога повече!" и всяка сутрин ставам с мисълта "мога, и още как!".
От началото на седмицата съм се заровила из бумаги, папки, купища справки, засичам, отмятам, дописвам, описвам... и в крайна сметка тази вечер, когато Стоян буквално на буксир ме изрита от офиса към 22.30 и ме завлече все така на буксир на биричка... си дадох сметка, че реално 3 дни не върша нищо! Ни-щи-чко! Чупя си нервите, дразня се от разни пропуски, скубя си косата над разни оплескани статистики, чудя се как да съм на 3 места едновременно... и в крайна сметка резултата е нула! Ей така, докато се наливах с бирата стигнах до тоя извод. 3 дни на вятъра. 3 дни лудница. 3 дни абсолютна неорганизираност! 3 дни, в които на моменти трябваше да съм на 3 места едновременно (мрЪн!). И всичко е заради срокове, рамки в които трябва да се вместя... Успях де - вмествам се, останаха ми някакви довършителни щрихи за утре... Ама за сметка на тия камари със справки, които ми минаха през тиквата, сега са се замазали разни други дреболии... Приоритети... да видим дали съм ги преценила правилно... или съм на път да се сгромолясам с гръм и трясък (за кой ли път).
А утре вечер ще си имам гости от София. И ще има очна ставка. И ме тресе една треска... Ей, много мразя неизвестности! Луда ставам, когато незнам какво да очаквам. Принципно съм черногледо говедо - винаги очаквам най-лошото. И сега така...

****
В петък си хващам раницата и заминавам! Нейде си!

****
Чувствам се като... като... ъъъ... бушон! Всеки момент ще ми изгори жичката.
Да знаете случайно кой би бил най-добрия електричар за моята особа? Тоя дето да смени старата жичка с нова и ... бушона да стане действащ пак?

Изкукуригване

Пак ми е едно такова... никакво.
Странно чувство за непълноценност ме е обзело - имам чувството, че всичко, с което се захвана става... ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин!
И нямам време. За нищо... буквално... Абе не знам какво струвам и какво правя, ама в един момент се оказва, че съм изяла цялото си време, до последната секунда.
Едно такова неорганизирано ми е... Пълен хаос! Чудя се как все още успявам да се намеря в този хаос.
И забравям, леле как само забравям! Важни неща. Започнах и бележки да си пиша - целия ми монитор е в жълти стикчета... и пак забравям! Губя се из стикчетата, бррррр.

****
Уикенда си бях на село. И там никаква не я свърших. Нито почивката беше почивка, нито пък работата ми - работа. Поне баба ми остана доволна - не ме беше виждала близо 2 месеца и сега беше на върха на щастието.

****
И жегите ме морят, МРЪН! В Стара Загора е някакъв ад - нощем температурите не се различават от дневните...

****
Чухме се с "американеца" (не смея да споменавам името му). Стандартното... нищо ново под слънцето. Остава му месец и нещо до полета за насам... Уф... и тук ме налягат едни мисли и едни емоции - ум да му зайде на човек!

****
Лудницата е пълна - тази седмица сама ще администрирам офиса тук. От сега ми пламти тиквата, да не говорим, че седмицата започна със станалото системно лазене по нервите от страна на... на една персона тук! Как по дяволите мога да приуча някого на толерантност?
И как да успея да си подредя всичко в главата - претрупана съм с информация, а нещо зациклям при смилането и...
... а току що ми дойде едно искане за доклад на всички проблемни... Мейла започва с "Добро утро, Сис..."
Кое му е доброто?!?

****
23:48 - и понеже заговорих за изкукуригване - поредния нов "темплейт"... да видим колко ще го държа, преди да го сменя със следващия ;)
(взех го от тук, промени почти няма, а пилетата в заглавката на постингите е поздрав за кипариса)

Бургас ;)

Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък... Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас ;) Не за да ида на плаж - НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет... и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се започва от 0, как от нищото трябва да изплува нещо.
Имаше много тичане, имаше и чупене на нерви, но преди всичко беше много интересно - в такива моменти човек наистина усеща, че е на гребена на вълната ;) Сега даже пак ми се иска да съм там или някъде другаде - просто за да сменя обстановката ;)
Когато заминавах натам ме беше малко страх - как така ще зарежа моя си офис тук?!? И какво толкова мога да помогна пък аз? Кога съм се занимавала с откриване на каквото и да било? Истината е, че моите хора тук се справиха повече от добре (за което похвалите не са само от мен!). Сега поне ако се наложи пак да отивам някъде - няма да мисля какво оставям тук и дали няма да настъпи хаос ;) В Бургас пък Цвет беше свършил основната работа ;) За мен беше останала по-лесната част от нещата.
Имаме си и похвала ;) Имах и подмятане, че с хората, които съм "моделирала" тук - изобщо няма да има проблем да замина и за по-дълго нанякъде - офиса тук бил "железен".
Мдаааам ;)
Всъщност нещата за разказване от изминалите дни са много. Просто емоцийките ми идват в повечко и ми е трудно да ги разкажа. Тия няколко дни бяха една добра школа за мен.

***
Ако някой изнамери нещо на Gnarls Barkley, различно от Crazy - ще му бъда благодарна ако го сподели с мен ;)

***
Радо, в последния си коментар тук нали спомена за откраднатите ми вечери ... пясък и море? Е... такава открадната вечер май беше само July morning. Към момента друго подобно събитие не е имало. Като сега в Бургас - отидох, а дори не си потопих палеца на крака в морето... като да идеш до Рим и да не видиш папата ;)

Малките промени/победи

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко ;) Сбъднах две мои малки мечти - "да спра да мисля" и "да нямам време за излишни глупости".

Напоследък нещата се случват адски бързо - даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера - в момента дори не си спомням какво е било ;)

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм... преди си повтарях, че "работа е мръсна дума!", но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си "гъвкав" и да се "приспособяваш". С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да "изискваш" все повече и повече се оказа добра политика - 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак "израстнаха". А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа ;)

***

Днес преодолях един от страховете си - циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора - понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си... никога няма да забравя допира ми с едни дървари - цял цигански катун... Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп - направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола - невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал... В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно - напротив - на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек - нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща...
Anyway - просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря... Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф... И понеже ми е гузно - нека кажа още нещо - ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си - не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на "работен режим" с хиляда неща в главата и... забравям ;(