My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

28 юни 2005

Missing


Имах куче, което ме гледаше по същия начин, когато си тръгвах от село след края на летните ваканции... Сега Стифлър ме гледа така... И Бари...
Аз самата сигурно имам подобен вид. Липсата е ужасно нещо, ако не можеш да я запълниш/замениш с нещо друго.

25 юни 2005

Sweet Dreams

Пуснала съм си Eurithmics - Sweet Dreams.mo3 Всъщност това е парчето, което въртя от няколко дни насам почти нон стоп.

Sweet dreams are made of this...
....
Everybody is looking for something

Другото, което често въртя е Chicane - Sawtwarter.mp3. Горещо го препоръчвам на всичките си познати, макар да е старичко като звучене...

Ден като ден... Е да, гласоподавателен ден. Да видим сега какво ще ни подадат на нас политиците.

Вчера звъннах на Иво, за 15 стотинки на минута... Качеството на връзката беше невероятно... Задавам си въпроса защо БТК не направи нещо по въпроса с цените си - та за 1 импулс в мрежата на БТК се плащат по 11 стотинки, при това не всеки път качеството на услугата им е на ниво. За пореден път си казах "Да живее I-net". Дадох 1.50 лв. за 10 минутен НЕВЕРОЯТНО КАЧЕСТВЕН разговор до САЩ и в същото време дадох 40 стотинки за разговор от 3 минути до Габрово, през мрежата на БТК. Къде е логиката и аз незнам. Но си мисля, че ако имах нужните познания и средства - вероятно съвсем бих от*бала домашния си телефон за сметка на разговорите през Интернет.
Whatever..

Успях да насмогна и на работата си. Лошото е, че тъкмо пооправих нещата и ето че идва нов месец, съответно нови фактури за обработка, нови поръчки, нови главоболия с чужбина, нови складови наличности и миниревизии... Мъкаааа! Искам да е август вече;) Наумила съм си след 15-20 да излизам в отпуск и да намина малко по морето. Дано не ми се провалят плановете де;)

22 юни 2005

:)

Чух го!
Разгеле! Добре е тоя ГЗ! Позна ме на секундата, в която казах "Добро утро, търся Иво". Последва едно "Аз съм бе сисок", придружено със смях. Беше сънен. Имах късмета да го хвана в единствения му ден, в който отива на работа в 11ч., иначе точно в 7 (колкото беше когато му звъннах) изчезвал от квартирата. И въпреки че прекъснах съня му, беше осезаемо доволен, че ме чува. Каза, че за момента е добре, скапвали ги от работа още от деня на пристигането им там. Очаква всеки момент да сменят квартирата си. Леко притеснен е, че вероятно ще го набутат във Вашингтон, вместо в Арлингтън, което било нещо като предградие на Вашингтон. Съответно във центъра на столицата на САЩ цените на квартирите били безбожни... "Копеле, ако наистина се наложи да съм във Вашингтон, вместо тук, да знаеш, че все едно сам съм си го начукал, ама много здраво...".
Освен това ми каза, че сестра му си падала по мен хахахахах! И майка му! хахахаха!
В общи линии се кротнах и аз, седнах си на дупето вече спокойна...
Изцъклих се като мернах някаква цена на БТК за разговор с продължителност от 1 минута до САЩ за 3 000 лв. ... Дали наистина е така? Ако е така, май е редно да си търся нова работа, мда... Някой да има идея относно цени на такива разговори?

21 юни 2005

Бата мата! ;)

"Коооопеелеееееее, баси деня!" - лаф на лапето.
Докато всичко вървеше на криво - изведнъж нещата някак си се наредиха.
Чух се с Михаела, сестрата на Иво. Ок бил, днес се обадил. От два дни бил на бачкане... Първия път не звучал много добре, но за сметка на това днес бил ОК. Живеел в някакъв апартамент, временно настанен е, с още 4 момчета. До края на следващата седмица би трябвало да го преместят в нещо по-голямо и ще бъдат 6 човека под един покрив. За момента нямал достъп до нет, затова и било това затишие. Довечера се разбрахме да и звънна у тях и да ми продиктува домашния (временен) и служебния му телефон... Живот и здраве утре по това време се надявам да успеем да се чуем, стига да не оплета часовите разлики (и да не се наложи да ме псува наум).

Малко след това се чух и със zlatkata, хехе. Всичко си е ток и жица...
Turn the page.
Дано и утрешния ден ме зарадва с нещо добро... Бе не спирам да съм негативно настроена, незнам защо... А до сега 6-тото ми чувство никога не ме е лъгало. Силно се надявам този път да ме лъже... Мда!

Току що успях да се скарам и със zlatkata. Перфектнo :( Даже игнор си изпросих... За пръв път някой ме игнорира... Определено има тръпка.
Абе...
"Ще взема да се гръмна с патрони за глиган...."
Fuck that shit!

Бля :(

Отметнах част от работата, която ми се беше струпала от миналата седмица. Тези 3 дни отпуск в момента ми излизат през носа. Чакат ме куп оферти, служебната ни поща е зарината от мейли, на които трябва да се отговори, имам 2 договора за оформяне, една пратка, която чака обмитяването си... На всичкото отгоре поръчката, която оформях с Bridgestone не е помръднала и все едно трябва да се почва от нулата... Гадничко!

Има какво да се върши и какво да се желае, ама нещо не мога да се мобилизирам. Иде ми да си хвана гза в шепички и да го занеса някъде доста далеко, където телефона ми няма покритие, няма радио, няма телевизия, няма нет, има само 5-6 старци... Превръщам се в асоциален тип човек, който не понася цивилизацията. Особено последните 4-5 дни.

От към Иво продължава да е мъгливо. Ни вест, ни кост... нищичко. естествено вече съм на фаза, че му се е случило нещо неприятно.

Простотии...

20 юни 2005

Ден четвърти

Замина.
Не че имаше начин това да се размине. Миналия вторник пристигнах в София за пръв път без грам желание. Повода по който бях там ме побъркваше. Побърках и Фения, за което искренно съжалявам... не бях никак добра компания през изминалите дни, sorry Fenia;(

Почти целия ден в сряда бяхме заедно. Не бяхме весели... усмихвахме се нервно и се чудихме как да заобикаляме темата, която ни вълнуваше. Разделихме се късния следобед. Успях да се видя с Каспи, да сдухам и него... След товa се събрахме с кака ми, Манчо, Охи и Иво в "Уго", хем да се видим, хем да хапнем. Не се вписах в тайфата нещо... Седях, мълчах, гледах умно и в главата ми не спираше да се върти мисълта, че след 24 часа Иво няма да е в България.

Четвъртъка мина спокойно - отново се видях с Каспи, помотах се с Охи, ходих и до мамчето...Към 22ч. се ориентирах към гетото на "Дружба 2". Събрахме се пак с Охи и Иво,мотахме се по улиците, избеснях когато решиха, че 3 часа е удачно време за напушване. Както и да е... Към 4 се засилихме към летището и някъде по пътя се загуби желязната ми нагласа. Беше подтискащо. И тъпо. И не беше честно мамка му! В момента в който го викнаха на "Check in" и в момента в който му видях гърба с раницата се почна рев... ама като за световно. И така до днес.

Тъп пост стана. Не знам как да изкарам това, което чувствам навън... Смахнатото е, че все още нямам никаква идея дали този човек е добре, дали нещата са нормални. Чух го само като пристигна и толкова. От тогава до сега - затишие. И се побърквам.
Мамка му как мразя промени... и как мразя неизвестното... и... уф! :(

DEADLINE ----------------

12 юни 2005

Хроника (малка).

Откъде да започна...
Изключително напрегната седмица беше (и тази се очертава такава). Казах, т.е. напомних, че няма да идвам на работа идните сряда, четвъртък и петък и... настъпи лудница. Започна се една луда кореспонденция с Bridgestone и Vortex с поредните поръчки за гуми и двигатели. Естествено нещата не стават за един ден. Шефа ми е пред нервна криза, тъй като не сме получили все още проформи фактури, за да пристъпим към заплащането им, да не говорим за организацията на транспорта на стоките от Швейцария и Италия до тук. Имам гадното усещане, че до вторник няма да се приключи с бумащината около тези неща и... дано не се оказвам права, ама в София ще се окажа вързана за нечий компютър (този на Иво или този на вечнозеленото)и нервно следяща развитието на тези чудесии... И като си помисля, че след получаването на проформата и след осъществяването на заплащането следва чакане от поне един ден за получаването на номер на товара, без който никой не може да изкара стоката си от складовете на двете фирми... :( Тъпотии...
В петък си хванах вечерния влак и към 23ч си бях в Габрово... Трябваше да си ида - правихме помен половин година от смъртта на дядо... Не мога да разбера що за обичай е това на погребение или на помен да се прави трапеза, хората да сядат на маса, да ядат и да пият, да се веселят... Не го разбирам това... Събират се, палят свещи за "Бог да прости" (Господ е шибаняк! Ако изобщо го има...), след това ядат и пият. Отвратително е... Отделно дето едвам си сдържам нервите в тези моменти.
В събота се чух с Охи. Поредната лоша новина - зле е. Половината му бял дроб не се вижда на снимките. Астматичните пристъпи пак са се появили (а не го бяха тормозили цели 6 години). Едновременно ми е жал и ме е яд на него. На всичкото отгоре се инати и не иска да влиза в болница, а хората са му казали, че е наложително. Отделно дето и той се е спекъл заради заминаването на Иво. Та те са отраснали заедно. Трудно му е да си представи, че няма да го вижда за повече от 2-3 дни...
При мен като цяло периода се очертава свръх ревлив. На два пъти се хващам как като си мисля за изпращането и очите ми се пълнят... Незнам какво ще е на 17. Най-много да наводня аерогарата. Ето, пак...
Too late for all :(

05 юни 2005

Умрял ден.

От около 20 минути въртя 4 песни на Bran Van 3000 и си припомням доброто старо време...Между другото музиката им ми действа приспивно;)

Ужасен, безкрайно дълъг ден, изпълнен със скука! Единственото ми излизане беше уж за да раходя кучето, в последствие това изкарване на Стифлър прерастна в бира с картофки и сладък разговор за около 2 часа. Преди и след бирата с картофки - помайване, въртене, проклинане на неделния скучен ден...

И остават само 12 дни! Мрън.

03 юни 2005

И когато наближи часът на заминаването...

"Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
..."

Междувременно се сещам и за "Пътеводител на галактическия стопаджия", по-конкретно за надписа на кориците на Пътеводителя (който надпис Артър трудно възприе)- Don`t panic!.
Не се паникьосвам, или поне се опитвам да е така. Даже май... е по-добре че заминава.
Няма нищо по-лечебно от времето... и разстоянията.

01 юни 2005

"I want you to hit me as hard as you can!"

Тази приказка, че винаги нараняваш този, който обичаш важи и за двете страни.

Открих свобода. Да изгубиш всяка надежда е свобода.

Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича.
Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази.
Това не е най-лошото нещо, което може да се случи. Ние не се нуждаем от него!
- Съгласен съм!
- Майната му и на проклятието и на спасението.
Ако сме нежеланите деца на Господ, нека бъдем такива!
Първо, трябва да се предадеш.
Първо, трябва да разбереш, не да се срахуваш,
да разбереш, че някой ден ще умреш.
Ти не знаеш как боли!
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Поздравления.
Сега си една стъпка по-близо до дъното.

Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват.
Ние сме поколнието Х на историята.
Без цел и място.
Ние нямаме велика война.
Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем.
Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява.
Да!

Безсънието е никога да не си напълно заспал.
И никога съвсем буден.
Когато страдаш от безсъние нищо не е реално.
Всичко е толкова далечно.
Всичко е копие на копие...
...на копие...

с. Ягода - "Ягодите"

Две снимки от "Ягодите"... невероятно място! На фона на спека който ме е обзел днес тези снимки (не само тези двете, има още...) ме накараха да се усмихна.

Аз не понасям блондинки... Ама тази до мен е сред изключенията. 6 години живяхме заедно в Търново, докато учихме... Хвана ме носталгия чак;) Та... Това е Зузу;)