Хроника (малка).

Откъде да започна...
Изключително напрегната седмица беше (и тази се очертава такава). Казах, т.е. напомних, че няма да идвам на работа идните сряда, четвъртък и петък и... настъпи лудница. Започна се една луда кореспонденция с Bridgestone и Vortex с поредните поръчки за гуми и двигатели. Естествено нещата не стават за един ден. Шефа ми е пред нервна криза, тъй като не сме получили все още проформи фактури, за да пристъпим към заплащането им, да не говорим за организацията на транспорта на стоките от Швейцария и Италия до тук. Имам гадното усещане, че до вторник няма да се приключи с бумащината около тези неща и... дано не се оказвам права, ама в София ще се окажа вързана за нечий компютър (този на Иво или този на вечнозеленото)и нервно следяща развитието на тези чудесии... И като си помисля, че след получаването на проформата и след осъществяването на заплащането следва чакане от поне един ден за получаването на номер на товара, без който никой не може да изкара стоката си от складовете на двете фирми... :( Тъпотии...
В петък си хванах вечерния влак и към 23ч си бях в Габрово... Трябваше да си ида - правихме помен половин година от смъртта на дядо... Не мога да разбера що за обичай е това на погребение или на помен да се прави трапеза, хората да сядат на маса, да ядат и да пият, да се веселят... Не го разбирам това... Събират се, палят свещи за "Бог да прости" (Господ е шибаняк! Ако изобщо го има...), след това ядат и пият. Отвратително е... Отделно дето едвам си сдържам нервите в тези моменти.
В събота се чух с Охи. Поредната лоша новина - зле е. Половината му бял дроб не се вижда на снимките. Астматичните пристъпи пак са се появили (а не го бяха тормозили цели 6 години). Едновременно ми е жал и ме е яд на него. На всичкото отгоре се инати и не иска да влиза в болница, а хората са му казали, че е наложително. Отделно дето и той се е спекъл заради заминаването на Иво. Та те са отраснали заедно. Трудно му е да си представи, че няма да го вижда за повече от 2-3 дни...
При мен като цяло периода се очертава свръх ревлив. На два пъти се хващам как като си мисля за изпращането и очите ми се пълнят... Незнам какво ще е на 17. Най-много да наводня аерогарата. Ето, пак...
Too late for all :(