Ден четвърти

Замина.
Не че имаше начин това да се размине. Миналия вторник пристигнах в София за пръв път без грам желание. Повода по който бях там ме побъркваше. Побърках и Фения, за което искренно съжалявам... не бях никак добра компания през изминалите дни, sorry Fenia;(

Почти целия ден в сряда бяхме заедно. Не бяхме весели... усмихвахме се нервно и се чудихме как да заобикаляме темата, която ни вълнуваше. Разделихме се късния следобед. Успях да се видя с Каспи, да сдухам и него... След товa се събрахме с кака ми, Манчо, Охи и Иво в "Уго", хем да се видим, хем да хапнем. Не се вписах в тайфата нещо... Седях, мълчах, гледах умно и в главата ми не спираше да се върти мисълта, че след 24 часа Иво няма да е в България.

Четвъртъка мина спокойно - отново се видях с Каспи, помотах се с Охи, ходих и до мамчето...Към 22ч. се ориентирах към гетото на "Дружба 2". Събрахме се пак с Охи и Иво,мотахме се по улиците, избеснях когато решиха, че 3 часа е удачно време за напушване. Както и да е... Към 4 се засилихме към летището и някъде по пътя се загуби желязната ми нагласа. Беше подтискащо. И тъпо. И не беше честно мамка му! В момента в който го викнаха на "Check in" и в момента в който му видях гърба с раницата се почна рев... ама като за световно. И така до днес.

Тъп пост стана. Не знам как да изкарам това, което чувствам навън... Смахнатото е, че все още нямам никаква идея дали този човек е добре, дали нещата са нормални. Чух го само като пристигна и толкова. От тогава до сега - затишие. И се побърквам.
Мамка му как мразя промени... и как мразя неизвестното... и... уф! :(

DEADLINE ----------------