My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

01 юни 2005

"I want you to hit me as hard as you can!"

Тази приказка, че винаги нараняваш този, който обичаш важи и за двете страни.

Открих свобода. Да изгубиш всяка надежда е свобода.

Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича.
Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази.
Това не е най-лошото нещо, което може да се случи. Ние не се нуждаем от него!
- Съгласен съм!
- Майната му и на проклятието и на спасението.
Ако сме нежеланите деца на Господ, нека бъдем такива!
Първо, трябва да се предадеш.
Първо, трябва да разбереш, не да се срахуваш,
да разбереш, че някой ден ще умреш.
Ти не знаеш как боли!
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Поздравления.
Сега си една стъпка по-близо до дъното.

Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват.
Ние сме поколнието Х на историята.
Без цел и място.
Ние нямаме велика война.
Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем.
Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява.
Да!

Безсънието е никога да не си напълно заспал.
И никога съвсем буден.
Когато страдаш от безсъние нищо не е реално.
Всичко е толкова далечно.
Всичко е копие на копие...
...на копие...

Няма коментари: