(...)

Преди минути позната мелодия огласи апартамента. Подскочих и се втурнах да си търся gsm-а. Звучеше мелодията, с която ми звънят Тhe Adams family: злати,старли, Охи и Иво - мелодията от филмчето "Ну Погоди!". Докопах заветния телефон и очите ми станаха на палачинки. На дисплея ясно си пишеше "Ivo". За секунди сърцето ми се качи в главата и коленете ми омекнаха. Вдигнах. "Силве?" - женски глас; "ДА????" - аз, с нотка на разочарование в гласа си. "Силве, Иво ни звъня, знам, че си се опитвала да го откриеш - сменил е басейна, запиши си новия телефон" - беше сестра му, Михаела. Записах. Накрая и казах "Благодаря. За секунда през ума ми мина, че си е дошъл и ... едва ли не се разочаровах като те чух теб.", тя ми отговори смеейки се "ОК сисок, повече няма да ти звъня от неговия телефон"... "Недей... благодаря за информацията, Миша.Лека вечер", затворих.
Утре той има рожден ден. Става на 22. Беше на 15-16, когато се запознахме. И в този период от време се опознахме така добре, че... Whatever... Силно се надявам до утре да е получил огромното писмо със снимката... Супер тъпо е, но не се сетих какво друго мога да му пратя безпроблемно в щатите и накрая му пуснах освен писмото - една снимка в рамка. Наша снимка - той, аз и Охи. 3-мата, "Светата троица" , както ни нарича златката ;) Дано не ме псува много... А утре съм си наумила да го събудя в 6ч. негово време, за да съм първа с поздрава ;)

Друго интересно нещо е, че... че се появи някой, който ми е интересен и малко или много откъсва мислите ми от и без това неясния статут на отношенията ни с Иво. Въпросният някой е Т. - човек, който слабо познавах, виждала съм един път... или два... не помня точно. Помня обаче, че повода да го видя за пръв път беше точно едно такова поредно сдухване, малко след като се разделихме официално с Иво. Тогава беше и първия (сега като се замисля и единствен) разговор, в който говорих за себе си, за болката, за чувствата и какво ли още не. След това чат-пат се е случвало да обелим по някоя дума, но не сме си казвали нищо конкретно. Не че сега го правим. Но виждам същия този човек от друга страна и ми е... интересно. Не се сещам да съм срещала друг толкова открит и прям човек, максимално открит и максимално директен. Без заобиколки. Директно на думата/въпроса. Чак плаши... Не, не плаши, интересен ми е. Интересното е и друго - че докато в началото на седмицата (или може би от миналата седмица...)той пръв казваше нещо... сега май аз съм тази, която търси контакта. Не ми се ще да се анализирам - не знам какво ще измъдря и честно казано ме е страх от собствените ми мисли. Anyway, хубаво е, че има кой да ме вади от ежедневните ми мисли, свързани с Иво, с Охи, с работата и с какво ли още не. Лошото е само едно... че се чувствам като "мишена", белязана с "Х"...

Gorillaz - Feel Good Inc