Лудост

Денят започна. Сънено. И при все, че в момента е обяд - продължавам да не спирам да се прозявам. Трудно ми е да си "спомня" как съм седяла до 1-2-3ч. през нощта на компютъра, бъбрейки си с Иво и/или някой друг и на сутринта да се вдигам без проблем в 6.45. Напоследък си лягам най-късно в 00ч, пускам си телевизора на Discovery, нагласям го да се изключи след 30-40 минути и ... заспивам. Загубила съм интерес към домашната си щайга май. Вече не е с оня "свещен" (поне за мен) статут на най-скъпата и най-необходимата ми вещ...
В общи линии дните минават в работа (трескава работа! особено напоследък), в разходка из централните части на града ми, в кафе/бира с познати, звънкане до USA и.. писане на писма. Последното което изпратих на иво беше от 18 листа, а първото от цели 32. Е вярно, че не бяха писани на един път, бях им отделяла поне по една седмица време. Това което се заформя сега мисля, че няма да премине 20 листа. Листи... не бях писала писмо с химикал, върху бял лист от години. Освен картички не ми се беше случвало да надписвам нещо "ръчно"... мдаа... Thats just the way it is... things will never be the same... ша-ла-ла..

Вчерашния ден беше интересен. Започна с едно интересно "запознанство он-лайн" (Асене, да, за теб говоря) и завърши с една приятна подарък-изненада от Светлина (Linna, мдаааа, знаеш, че те обичам ;р ). ICQ-то ми се обогати с още един номер... а Skype-то ми се оказа използваемо за набиране на стационарни телефонни номера в USA, благодарение на Linna. Спеше ми се твърде много, за да я разпитам как точно става номера, нямам идея дори дали един такъв разговор би бил качествен... Watever, важното е, че нейните 10$ от кредитната и карта са захранили моят акаунт там. Съвсем самоинициативно при това, явно съм я шашнала много с мрънкането си напоследък или пък с писаниците си. Оправда се, че това е подарък за отдавна отминалия ми рожден ден хахаха;) This night I`ll try it.

В момента пък съм натрупала толкова много папки край себе си, че... А как само ме МЪРЗИ и как само не ми се занимава с нищо. Никак не ми е работно.
Лежерно ми е. Едно такова... отпуснато... странно...
People are strange when you are a stranger.
Не знам на кого принадлежат гореспоменатите думи, всъщност за мен самата не е от особено значение това.