14.07.2005

Скучен и безкрайно дълъг ден.
Бях сама в офиса, без нииикаква работа, цял ден се мотах по форуми, надничах в IRC, надничах в ICQ и... скучах.
Около обед звънна Охи, хлапето след 2 години прекъсване най-после си е прекарало пак кабелен нет и най-после сметката ми за GSM ще бъде облекчена от негова страна ;р

Към 14 ч. наше време събудих Иво от другата страна на планетата...
Вечерта се чухме за по-дълго, зарадва ме, че е получил писмото точно навреме... И съм успяла да го разплача! АЗ -> НЕГО! Веднъж и той да си признае, че мога да му въздействам... Това не е било в историята! Невероятно доволна съм от себе си... Утре ще му пратя следващото, което той в момента очаквал, мислел, че вече съм му пратила поредния си "роман" (аз като седна да пиша писма и те стават наистина с размера на романи...).

Та... така. Странното е, че в момента се чувствам като пребито куче, а не съм правила кой знае какво... За утре се заформя леееко тежка вечер...

И по дяволите, мразя да съм сама в къщи за повече от седмица. Родителските тела взеха отпуски и се изнесоха по Габрово. Силно се надявам в неделя да си дойдат най-после. Въпреки че и да си дойдат ... Вероятно в средата на август пак ще се изстрелят натам, а може и по-рано.
Сама в къщи, сама в офиса...СКУКА!
Целия ден мина толкова вяло и монотонно, че се радвам, че свърши.
И мамка му, продължавам да се чувствам като мишена, което до известна степен ме ограничава и "стяга".
Пък и...
Пф, отивам за поредната, надявам се последна цигара за деня и мисля да се хоризонтирам пред телевизора в отчаяни опити да заспя. Това безсъние напоследък ме побърква съвсем.