What If I...

Иде ми да псувам кански...
По-шибани дни не съм имала скоро. Вече си мисля, че съм влязла в някаква супер кофти серия и няма излизане.
Заринах се с работа тия последните дни - това добре, лошото е, че всяка свободна секунда, в която не мисля за работа, се сещам за Иво, за Охи... Днес се сетих и за златката. Не се получи, това което ми се искаше... А и бях като застреляна, след като прочетох думите "докога все аз ще плащам за вината ти, че не си тук. крайно време е да се научите да се справяте сами." Това ми дойде като гръм от ясно небе. Силно се надявам просто да не е била в настроение, защото ако не е това причината за такъв отговор - просто нямам идея какво и става. Вярно е, че и тя си има хиляди грижи на главата, но... аз я помолих само при положение, че има някаква възможност и минимално свободно време да звънне на Охи и да изпие едно кафе с него утре... Много ли е?
Знам ли, може и да е права, че имам "вина" че не съм в София... От друга страна си казвам "Кога някой ще се поинтересува какво става "вътре в мен"? Докога ще се сдухвам и сривам от чужди проблеми?" И не е ли закономерен отговора на злати...

Сигурно наистина не е лошо, човек да изповядва философията, че е нужно да си егоист, за да запазиш спокойствието си непокътнато, светогледа си чист... А може и да не е така. Може би наистина си нямам проблеми и се сдухвам от чуждите, просто защото се чудя за какво да се спека, така де, сякаш си търся причина? Май така изглежда отстрани. Или с такова впечатление оставам от думите на околните...

What if I... just disappear?