My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

10 август 2005

Скука и мързел ;)

Скука.
(С)кука.
Кука.
Бляяях, изперквам.
Не съм писала тия дни - нямаше какво. Скуката е неописуема. Имаше малко зор докато обработя новодошлите фактури, но и това мина. Сега скучая - денем и нощем. Да не говорим, че ме е налегнал някакъв невероятен мързел. Обяснявам си това с обзелото ме "ваканционно настроение", вече броя часовете до заветния петък!
Решила съм до 17ти да се отдам на... спане. Ама като за световно! От време на време ще се надигам от леглото ;) И основателна причина да напусна "моят дом - моята крепост" ще бъде само телефонно обаждане придружено с "покана" за кафе, биричка, пица (лелееей, как ми се е дояла пица!), кино, зоопарк... или каквато и да било покана, свързана с мотаене и безделие! Ще имам време да се видя най-после с всички хора, за които се сещам, но с които за жалост рядко се срещам напоследък.
Предстои ми обиколка по магазините в издирване на бански. Ето това е неприятно. МРАЗЯ ДА ОБИКАЛЯМ МАГАЗИНИ! Това е най-досадното занимание... Обикновенно минавам край някоя витрина, харесвам нещо, влизам и излизам с него. Толкова. Без излишно размотаване. В случая с банския усещам, че няма да мине тоя номер и ще се препотя докато намеря това, което искам. Мда...
На 17ти мисля да си ида до Габрово - да си видя родата там, а и точно тогава родителските ми тела ще се прибират насам... Най-вероятно ще се разминем някъде по пътя;) С тях планирам да се видя едва след морето, което пък е планувано за дните между 22-28 август... Ммммм, Варна, морето, сините вълни... Варна е с много специален статут за мен! Просто... се разтапям като съм там. Невероятен град, който чисто сантиментално свързвам с много приятен за мен спомен... Еееех, ако Иво имаше идея за съществуването на този блог със сигурност щеше да знае за какво говоря в момента.
Anyway...
Отпускарско ми е. Мързеливо ми е. Скучно ми е! И ми се яде пица ;)
А, щях да забравя- Сашо, "Мерси боку" ;) Онази сутрин /при теб вечер/ наистина бях на път да си изям ушите хехехех...
"ние сме на всеки километър" - идея си нямате колко е вярно!

Няма коментари: