Кажи ми че ще те има...

Откъде да я захвана... Чудя се дали да обръщам внимание на "нещата вътре в мен" или да се придържам към "ежедневни случки". Може би и от двете по малко.
Първо да кажа, че намерих бански. Размина се без обикаляне... Минах през два магазина, и се зарекох, че във третия ще си взема бански, ако ще и модел от преди 100 години да е. Така и стана. Жегата си знае работата - беше ми достатъчен половин час, за да капна и да намразя съвсем "шопинг обиколките". Влезнах, измерих два модела и взех единия... Сиктир... та нали не става дума за нещо, което ще ми се налага да обличам често ;р
След това се засилих с една дружка в първото попаднало ми заведение с климатик. Студената "Загорка" е безценна за летните жеги. Просто... да са живи и здрави тия от пивоварната на края на града ;) След това се отправих да ходя на гости на друга дружка, да се похваля с покупката си... Пътьом мярнах на една витрина панталон който ми хвана окото... Прибавих и него към покупките си. Хвърлила съм око и на едни чехли тип "сабо", ама да видим. За тях ще помисля 3-4 дни дали си струват инвестицията;)
Не е истина как летят парите ей! Ако всички отпускари са като мен - предполагам доста народ банкрутира в момента.
Обадиха ми се от офиса - първи работен ден съм в отпуск и вече се почан "Провери мейла, моля те, имаме нещо от Паскал Лошер". Поглеждам... Bridgestone с поредната си изгъзица за оправяне на кредити и дебити, кой на кого какво дължал. Супер безотговорно е сигурно това което направих - написах само "Silvia is not in the office right now. She`ll be back on 29.08.2005". Сега ме тресат угризения, ама от друга страна си казвам, че за една година сефте си взимам отпуск и няма да допусна да го прекъсвам, било то и за "дребни, но важни" неща. Освен това имам да си го връщам на тоя тип - последната доставка на гуми беше инфарктна...пак! И пак си свърши работата в последния момент... и пак пропусна да отбележи на фактурата си, че стоките са с преференциален произход, което пък доведе до една камара размотавания по сливенската митница и разправии относно митото. Размина се допълнителното плащане, ама на мен не ми се размина главоболието тогава. Та... нека сега малко и той си поскубе косите.
Другото което свърших е да опека едно CD на Иво. Последно писмо се очертава да е това май... поне докато смени работата и адреса си. Наблъсках му все неща, които аз харесвам... Дълбоко се замислих, дали да му хакна и "нашата песен" (или поне едно време беше "нашата песен") - Нети - Луната спи. Не го направих. Изпитах страх, незнам защо, не бих могла да го обясня. Факт е, че силно исках да му я пратя там и там, на майната си той да чуе "Луната спи... брилянти светят навън... Съвсем тихо луната спи...", НО не го направих. Сега съм със смесени чувства... Последното писмо стана около 35 листа - пак се поолях. Вероятно ще се чуем пак едва в неделя, ама и това не е сигурно. Опитвам се да се преборя със много неща и в момента запъвам крак и се заричам, че няма да отговарям и на смс-ите му. Всъщност имам отговор защо съм такава сега - не искам да съм със статута на "ти баща, ти майка", не искам и да съм "просто приятелка", не искам да съм "най-доверения човек", не искам да съм "консилиери"! Не! Стига толкова. От 2 години тръбя, че ми се иска да изкрещя и да спра да се задоволявам с това, което ми се дава. Защото имам нужда от много повече. Давам много от себе, съответно и аз искам много. Веднага след тази мисъл ми минава и друга - че е можело да не получавам и това... Можело е да не получавам "нищо". Дали нямаше да е по-добре? Ако беше така дали досега щях да съм избила от главата си този човек?
Междувременно току що се разнесе гласа на Нина Николина - Не мога. "Да обичам на сила... без любов да има... Да обичам с тревога... този път (не)МОГА". Тъпо. И пак ми става ревливо. Става ми едно такова пустинно самотно, въпреки че съм заобиколена от една камара народ. Пак се потапям в оная опустошителна самота...
Уф, в отпуска съм. Трябваше да ми е весело... Трябваше да избухвам... Трябваше...
"Да съм твоя, но друга (просто приятел) този път не мога..."
Ля-ля... не мога... дрънци! Самонавивам се и в крайна сметка правя пак едно и също!!!
Никога преди не съм предполагала, че някой може да ме поеме с такава сила... Никога! :( "Толкова много време, говорихме лъжливи слова... Толкова тежко бреме отхвърлих от мойта душа... Повярвай ми е по-лесно без тежестта на любовта... Искам да ти вярвам, но не вярвам, че това ще е добре, аз не те отбягвам, аз спасявам лъганото си сърце..." -> Ogledalno - Iskam Da Ti Viarvam.mp3 (когато преди 2 години тази група спечели награда на БГ-Радио бях готова да се гръмна... сега нещо преоткривам текста и). "О, колко си драматична" ХАХАХА!
Ей как мразя многоточията! Ебати, ще има ли случай, в който дори пред себе си ще мога да изрека всичко на глас!