What`s my plan?!?

От доста време не се беше случвало да си остана в Стара Загора за почивните дни. Започнах да усещам, че силите ми са на привършване още в началото на миналата седмица - нон стоп главоболие, постоянни прозявки (което съвсем не значи, че успявах да спя повече от 5 часа в денонощие), нерви и гадно чувство на несигурност. Сякаш света наоколо беше станал като някакво торнадо, което ме е засмукало и не мога да се откопча. Емоциите също ми дойдоха в повечко. "Неизвестното", с което се сблъсках - също. Видях какво е да се сринеш, видях и какво е лека-полека да започнеш да се надигаш и да добиваш все по-голяма увереност.
Имах някакъв план този уикенд да си ида до Габрово, но още в сряда се отказах от това - реших да си остана тук, да помързелувам - спане, книга, филм, малко сърфиране... Силите ми бяха към края си. Последните 2-3 седмици ми бяха като въртележка - незнам как мина времето, сякаш изтече между пръстите ми. Губех се в този вихър. Нямах почва под краката си. Чувствах се дяволски несигурна - все едно съм на морето и някой насила ме бута във водата, а аз не смея да се потопя над коляното. Защото не мога да плувам... Моето слабо място е точно това - винаги искам да знам каква е (поне) евентуалната последица от дадено действие. Някак си... искам да мога да предвидя нещата, да ги огледам от всички страни, за да няма след това изненади. Когато има изненада реагирам по два начина - ако е неприятна - изпадам в паника и ми е нужно доста време докато се окопитя и започна да мисля как да оправя кашата, или пък ако е приятна - изпадам в еуфория и почвам да се чудя какъв невероятен късмет съм имала. А сега съм в морето, виждам големите риби, виждам и малките, сравнявам се и с едните, и с другите... Мисля, че започвам да преодолявам страха си от дълбокото...

****

Тази седмица на няколко пъти размених следните реплики с различни хора:
Х: - Как си?
Аз: - Незнам. Имам адски много работа, вкопчила съм се в нея, потънала съм в нея дори, и да ти кажа - добре, че е така. Нямам време да се замислям над въпроса, който ми задаваш.

Наистина е така. Добре че е доста напрегнато тия дни - нямам време да се замислям за каквото и да било. Нямам време за ядовете из дома ми. Нямам време да обърна внимание и да се впрегна на постоянните глупости на баща ми. Нямам време да ... Нямам време да се замислям за страха си, нямам време да се уплаша от все по-малко оставащото време до момента на ... липсата. Нямам време да седна и да поговоря с този, с който наистина ми се говори.
Спомням си миналата година как бях, когато наближаваше онзи момент - пак се вкопчих в работата си, пак си намирах куп допълнителни неща за вършене - само и само да нямам време за себе си. Сега пак се тренирам - абсолютно задължително е да съм желязна този път! Ама наистина желязна!
Can I stop this mind-fuck...?

Мислех си кога да отделя време за София. Първоначалния план беше другия уикенд да си ида до Габрово - за Великден задължително съм си там! След това по-следващия уикенд (29-30) да се отмахам до столицата... Втората част от плана отпада - реших да съм там за 6 май. Хлапето има имен ден тогава... По всичко личи, че ще пропусна рожденния му ден (27 април), но поне ще мога да му видя муцуната за другия празник. И не само неговата муцуна ;) После... После на 19-20 май пак ще съм там... После... незнам.
Става ми тъжно.

****

Взех си "Наръчник по привличане на клиенти" на Пол Тим. Малко, но полезно книжле... Определено не си падам по "професионална" литература, но се налага да си обогатявам общата култура. Имам късмета тази книжка да ми е интересна.

****

Paul Van Dyk - Ghostland guide me god - задължително да се чуе! (God is dead, но все пак... добро е парчето).