My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

07 април 2006

Запенено

Мразя да съм груба, а се налага да съм такава!
Мразя да хващам някой за гушата, а това правя!
Мразя преливането "от пусто в празно"!
Мразя да ми губят времето с глупости!
Мразя да изпускам нещата от контрол!
Мразя вечно да съм крива за нещо!
Мразя оперирани от емоции хора!
Мразя дебилни коментари!
Мразя безидейността!
Мразя надсмешката!
Мразя да ме лъжат!
Мразя затишието!
Мразя и бурята!
МРАЗЯ!

***

И още:
Писна ми да се повтаря, че съм се променила. ПИСНА МИ! Омръзна ми да съм културния човек, който на подобен коментар преди време само се усмихваше и измърморваше нещо под носа си. Оставете ме на мира! Какво значи променила? Толкова ли е трудно някой да възприеме, че се опитвам да направя нещо градивно за себе си (да, точно така, само за мен, не за някой друг)? Толкова ли е невъзможно за възприемане, че след като 90% от хората около теб са егоисти - вероятността бавно, но сигурно, да се превърнеш и ти в такъв е също 90%. Не мога да разбера от къде на къде трябва да задоволявам нечии "очаквания"? Чакай малко, ти задоволяваш ли моите? И в качеството си на какво ти определяш кое е добре за мен? Къде пише, че трябва да си казвам всичко? Кой определя какво да задържам в себе си и кое да изкарвам "пред аудиторията"? Защо изобщо трябва да споделям нещо? Защо да трябва да плюя (ако щеш и) на самочувствието си, само и само някой си да се почувствал значим и нужен? Някой грижа ли го е дали и аз не искам същото? А дали се чувствам значима? Нужна? На кого? Защо? И какво от това?!? Къде в цялата тая лайнарщина е мястото на моето желание?
Омръзна ми да слушам какво били мислели хората - да мислят каквото си искат. Омръзна ми да ми се търсят кусури - или да ме приемат такава, каквато съм, или да забравят телефона и името ми. Или/или. Избор винаги има.
"Като не ти харесвам - на ти кофичката и лопатката и спри да си играеш с мен!"
Какво било станало с "предишната Сис"?
Е*еш ли мааму татюУтУ... Изобщо не знам за какво, по дяволите, става дума. Какво ми е толкова промененото... Не съм споделяла. Кое? И защо да споделям? За да си подам бузата за поредния шамар? А, не, мерси.
'Couse I`m strong enough...

Гет дЪ фЪк аут Ъф маЙ хЕд!

***

Ако усетиш, че ти горят панталоните - не се поглеждай в огледалото. Ще се ужасиш!

3 коментара:

Анна Бончева каза...

Промяната е градивна. Застоят е деградация.
Често с околните се разминаваме в промените. Различни посоки, различни скорости. И често изоставащия не разбира напредналия...
Егоизмът е основата на самосъхранението. Това е най-силно развитото чувство у децата. Да не се бърка с егоцентризъм!
Мразя да мразя. ;-))

Sis каза...

Аниткееее, винаги успяваш да ме успокоиш, че има още някой, който разсъждава като мен - ти. Това ме кара да НЕ мисля, че съм ку-ку, по-скоро тия наоколо с разните претенции са ку-ку ;)
Дени, ти се изказа бей ;р

Анна Бончева каза...

Не... Ние сме ку-ку! те са нормални. Познаваш ме добре и знаеш с каква обидна интонация произнасям думата "нормален". ;-))