:) :(

Луда седмица, предвид, че дори не бяха 5 работни дни, а само 4. Но беше най-добрата за мен откъм работа - 26 одобрени договора! Изпреварихме останалите офиси из страната, направо ги отнесохме... Равносметката към края на втория месец на офиса е 170 активни договора, 10 успешно приключени и (не може без гадости!) 5 "проблемни клиента". Тия последните 5 ме стряскат малко, но мисля, че с 4 от тях ще се преборя - ще ги ям с парцалите... не че една седмица не ги ям вече. Има обаче един който нещо се дърпа и ме плаши... Ако нямахме етичен кодекс - сигурно щях да го ритам и псувам всеки път, в който ми попаднеше пред очите. Whatever...
Уморена съм, ама много. Последните 3 дни се прибирам в дома си след 22-23ч. Да не говорим, че вече буквално "спях в движение" - пренатоварването си казваше думата.
Отпаднало ми е, обаче едно такова приятно - струваха си усилията, струваше си стоенето до никое време в офиса, струваха си всичките доклади и отчети които написах.

Силно се надявам да продължава да е така - нямам време за замисляне, нямам време за моите си грижи, нямам време за излишно товарещи ме разговори.

****

В четвъртък вечер бях намерила време за разговор, който приключи катастрофално. За пореден път бях разбрана погрешно, пак получих своеобразен шамар през лицето. Пак от човек, който прекрасно знаеше, че ще ме заболи и ще се впрегна. На него винаги се впрягам. Не мога да разбера как хора, които твърдят, че ме познават и знаят от какво би ме заболяло и от какво бих се разсмяла - съвсем умишлено ми хвърлят камъни в градината. И то само защото съм дала воля на тревогата си. Повече няма да го правя! А същият този човек неотдавна, в една бирария, очи в очи ми обясняваше как се превръщам в "затворен" човек, който не говори за себе си и не проявявал емоции. Сега като ги проявих какво спечелих? Лайна!
"dgd!" - ето това е нещото, което може да ме изкара от релси.

И после все ще се намери някой, който да ми обяснява, че не трябвало да се крия и не трябвало да се правя на "мъж"... Айде няма нужда.