Масов гроб inside of me
Имам една камара дискети, които сигурно вече 4 години си седят в чекмеджето. Днес реших да поразгледам какво има в тях... Попаднах на спомени. По-голямата част от тях бяха хубави, имаше и такива, които определено успяха да ме сдухат. Сега си правя компания с чаша "Смирноф" и се опитвам да подредя нещата в главата си. За пореден път вътре в мен е хаос.
Около обяд си говорих с Анита, стана дума за масовия гроб от мисли и чувства, които всеки човек погребва някъде много дълбоко в себе си. Как винаги се стига до момента "Не мога повече. Не издържам."... и как в крайна сметка се оказва, че сме като бездънна яма, която все пак може и поглъща още и още. В крайна сметка обаче човек е уязвим и всеки път, в който прибавя по нещо в споменатия масов гроб се сещаме за всичките ония уж погребани недоразвити страсти, желания, провалени планове - "И всеки път сълзи валят, когато някой губи..." /сетих се за една песен на Марияна Попова/.
Следобеда проведох друг разговор, с друг човек. Беше за около 30-40 минути, достатъчни, за да бъде разровено погребаното, да бъде изкарано наяве, да бъде преживяно отново... и да се очаква същото, но по-силно и по-болезнено. Вдъхвах кураж на някой, за нещо, от което буквално ми омекват краката и ми се насълзяват очите. Лигавех се на микрофона казвайки неща от сорта на "Ама как няма да стане! Ще стане! Ще видиш. Махни тия негативни мисли и вземи да си вярваш, че си късметлия."
Започнах пак да си задавам стария въпрос: ако се притесняваш за някого толкова, че да загърбваш своите проблеми, ако неволите и тревогите на този човек вълнуват твоята душа... ако изпитваш необясним страх за него и предпочиташ ти да поемеш ударите, които ще се стоварят върху му... ако ти се иска да живееш в неговия личен свят... значи ли това, че обичаш този човек?
Отговорът е НЕ.
Единствената мисъл, на която ме довежда е... че трябва генерално да променя нещо. Означава и че е крайно време... нещата да си дойдат по местата. И мощите от масовия гроб да се изхвърлят ... ненужни.
Наздраве... или по-скоро "Амин" ...
Take A Good Look In Your Heart; Tell Me What Do You See?
Its Black And Its Dark, Now Is That How You Want It To Be?
Its Up To You; What Do You Will Decide Your Own Fate
Make Your Choice Now For Tomorrow May Be Far Too Late
(DIMMU BORGIR - Burn In Hell)
5 коментара:
слушам...
(S)he put the seeds in me
plant this dying tree
(S)he's a burning string
I'm just the ashes
marilyn manson :: in the shadow of the valley of death
Колко любими неща зърнах, само с един поглед...
По въпроса: И не... и да... и да_и_не. Невъобразима вариация. Не заради и/или защото-от-човека.
(Хей, има много пленително усещане в това да казваш нещо лично, някой друг да предполага, да съзира познати образи и мисли във време минало-бешело... и то пак да бъде една неразгадаема тайна)
Трябва.
А когато "разчистиш" ненужното,
ела пак, с усмивка и сподели успехите си...
Хубаво е да четеш за времето-вътре-навън и времето-отвън-навътре.
Пак се разговорих в трето лице...
...лош, лош навик.
Аз "разчиствам" от години . Чудя се, ако действително успея да изчистя всичко старо, дали пък тогава няма да ми е "празно"...
Това е малката тайна на сътворението и изтръгването на "живот".
Слез на най-ниското равнище, погледни през "очите" на клетката... и нейната мембрана. С избирателната си пропускливост.
Ти знаеш - инстинктите не лъжат.
Надали ще успееш да се почувстваш "празно", ако в мъртвилото не е имало и капчица живот, който си струва да посадиш в саксия. (ммм... или се обърках с не-тата или не звучи както исках да се изразя...).
Но... най-доброто което никой не може да ти стори е това, което действа като закон в природата.
Разнообразие. точка. Решимост. точка. Въображение. точка.
С усмивка... обаче.
забравих едно последно изречение...
Какво е посоката, ако не направиш крачка.
Публикуване на коментар