Изненада :)

Шеметни почивни дни. Имаше един предварителен план, по който мислех да работя ... получи се съвсем друго. Няма да описвам, защото нямам думи.
Хубаво и спокойно ми е. Имах нужда от всичко, което се случи през тези два дни. От всяка една минута, като изключвам само ранното събуждане. Толкова неща бях затворила в себе си и толкова много ми липсваше контакта, пък бил той и писмен, с две човечета (от тия, с които винаги си прекарвам добре, независимо от караниците с едното), че вече бях на път да изкукуригам. Отделно дето Стара Загора ме задушава...
По принцип не обичам непланувани неща, но този път нямах нищо против да действам спонтанно и да мисля на момента. Получи се добре, поне за мен. Бях се уморила от малките караници и многото недоверие - двете причини, поради които сама си налагах да се дистанцирам. Пълната изненада беше от спокойствието с което се приеха думите ми и от "миролюбивостта". Бях леко зашеметена от неочакваната промяна в отношението спрямо скромната ми особа.
Говорихме си много, смяхме се много... не посмях да надигна въпроса за заминаването и упорито отказвах да взимам отношение, пак по този въпрос. Не мога, а и не трябва, да си позволя да ми проличи каква параноя ме хваща. Мога само да се надявам и от цялото си сърце да искам този път да няма никакви неприятности, никакви трудни моменти, никакви инфарктни ситуации.

****

И макар, че те не четат тук (надявам се и никога да не попадат на този сайт!) искам да благодаря:
На Иво - за изненадата; за търпението, с което се беше въоръжил; за тактичността; за доверието, което прояви; за обещаните филми; за компанията му до 3-4 сутрин; за издържливия му стомах :))) ; и най-вече за подареното усещане за уют - нещото, от което винаги съм изпитвала нужда, но много отдавна не съм имала; ... и за куп други неща, които на пръв поглед са дребни, но за мен бяха от огромно значение.
На хлапето - за смеха, който предизвиква с невероятните бисери, които ръси напоследък...
Ето на, пак забих, а си бях набелязала доста неща за писане.