The world is (not) mine ;(

Винаги ми е било трудно да измислям заглавия на постингите си тук.
Подгонила ме е пак някаква апатия, клоняща към депресия чак. Както казваше един мой приятел - наакала съм се.
Очаквам си отпуската с огромно нетърпение. Силно се надявам да успеем да се разберем с Охи и да ми погостува малко. Имам нужда от близък човек до себе си. Страшно много ми липсват разни минали моменти, които не мога да заровя и да приема за отминали безвъзвратно. Всъщност май там е основния ми проблем...
Иво пак се е сдухал. Чудя се как да му помогна и как да изровя някой що годе близо до него... Идея нямам как да му помогна да открие човек с вече наета квартира, при когото да се нанесе след 20ти септември, като естествено си плаща наем, консумативи и всякакви разходи... Просто ми е бедна фантазията от къде да изкопая такова "съкровище" :(( А искам мамка му! Искам някак да улесня престоя му на гза на географията, искам да е добре и най-после да се засмее истински като го чуя по телефона. Отделно дето тотално се е скапал, неговата апатия в момента е по-силна и от моята ;(
Родителските тела в неделя напускат Стара Загора за около месец... и ще съм сама. съвсем сама, освен ако Охи не се довлече. Не знам да се радвам ли (както обикновенно) или да се спичам съвсем, тъй като нещо едва ли не ме е страх да оставам сама с мислите си. А с мислите си оставам насаме когато няма никой в "моята крепост"...
Пълни глупости пак... ;((

Skunk Anansie - Weak

Lost in time I can't count the words
I said when I thought they went unheard
All of those harsh thoughts so unkind
'cos I wanted you

And now I sit here I'm all alone
So here sits a bloody mess, tears fly home
A circle of angels, deep in war
'cos I wanted you

Weak as I am, no tears for you
Weak as I am, no tears for you
Deep as I am, I'm no ones fool
Weak as I am

So what am I now I'm love last home
I'm all of the soft words I once owned
If I opened my he heart, there'd be no space for air
'cos I wanted you

Weak as I am, no tears for you
Weak as I am, no tears for you
Deep as I am, I'm no ones fool
Weak as I am

In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you

In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you

In this tainted soul
In this weak young heart
Am I too much for you

Weak as I am
Am I to much for you
Weak as I am
...................
Случайно нацелих тая песен в един стар диск...
Едно време често си я тананиках...
мрън

The END of the weekEND ;)

Размазах се!
Пътуването в петък беше ужасно - пристигнах с 3 часа закъснение, посред нощ. И нито едно такси на гарата... Добре че вуйчо ми е отзивчив - събудих го и човека след 5 минути беше на гарата и ме закара до бабини.
Няма нищо по хубаво от това, да се завърнеш на мястото, на което си отраснал. И нищо по-хубаво от селска къща, безкрайно добра баба, здрав сън и силна храна (да живее баба ми! ;) ). И спокойствие, съчетано с тишина и безгрижие. Абе приказка направо!
За тези два дни успях да се разходя из всичките пътеки в гората, които като дете често обикалях, успях да обиколя двата извора и 3-те чешми, пак на различни места в гората. Установих, че чешмата, на която преди мноооого години за пръв път целунах момче (или беше обратното... не разбрах много какво става тогава;) )е пресъхнала... Тъжно ми стана... След това се прибрах, пуснах кучетата и реших да се покатеря пак на скалите - и това е нещо, което не съм правила поне от миналата есен насам. Стигнах до извода, че трябва да спра цигарите - не е истина с колко зор се изкачих на върха, а там горе направо си изкашлях дробовете.Аз често стигам д о тоя извод де ;) Както и да е - като се покатерих първото нещо което направих, след като се проснах изнемощяла на поляната горе, беше да запаля цигара... после още една... после изгълтах около литър вода (слизането беше придружено с усета за плацикаща се в корема ми вода)... после поиграхме малко с кучетата, огледахме малката пещера и заслизахме.
От толкова много време съм имала нужда именно от такова зареждане на батериите. Винаги намирам себе си, когато си отида там... Та там са минали първите ми 7 години, там са минали една камара ваканции... Там са се случили толкова хубави неща. Имам невероятни спомени от детството си на тези места...
Ех... докато пиша това се чувствам толкова стара и толкова далеко от всичко минало...
Но този път отиването ми на село беше като "пробуждане", нещо като "дзен-пътуване".
Определено съм си заредила батериите сега;)

А днес е понеделник...
МРАЗЯ ПОНЕДЕЛНИЦИ!
(да си го кажа ПАК!) ;)

So...

Края на седмицата наближава. Чудя се накъде да се изстрелям, ще ми се да сменя малко "климата".
Като цяло всичко си е по старому - работа, бири/кафета след работа, после home, sweet home...
Иво продължава да ме смайва с реакции... Странно, а си мислех, че е човек, който не би успял да ме изненада с нещо...
Т. ми става все по-интересен, от друга страна... Абе няма значение другата страна.
Сашо, на теб благодаря за отзивчивостта и за вкарването в час относно "американското ежедневие". Успя да го направиш само с два разговора. ;)
Мдам... определено имам какво да кажа за много неща (особено там където съм сложила многоточията) ама май не ми стиска да ги изкарам директно наяве. Дори пред себе си.
Тъпо... човек да не е в хармония със себе си... вЕрно си е тъпо.

Пореден понеделник

Новата седмица стартира. Мразя понеделници ей! Не е истина как ги мразя...
Като цяло съботата и неделята минаха лениво ;) Размотавах се из празния апартамент, разхвърлях и подреждах наново гардероба си, излизах с познати на по кафе/бира.

Петъчната вечер наистина беше тежка. Събирахме се колеги на "разпивка", ама не беше просто разпиване, а чисто напиване. Вдигнахме "кръчмата" на главата си, после сменихме механата с "Дръмс" - на по бирички... после се отнесохме в "Гранд" и завършихме подобаващо вечерта към 5 сутринта. Whatever... имах нужда от нещо такова за разпускане. Вярно, че след това се събудих в събота на обяд, отделно цял ден ме цепеше глава, но пък...се чувствах отпочинала ;)
Вечерта се чух и с онова човече, дето е на другия край на планетата, подейства ми разведряващо, звучеше добре (за разлика от всеки дург път).
Към 21 ч. вечерта Таня ми звънна и се разбрахме да излезнем на разходка към 21.30. Помотахме се порядъчно по улиците, говорихме си за... за разни неща. В крайна сметка към 22.30 ч. реших, че съм зверски гладна и се паркирахме на "Хапката". Взех си тостер + сок, Таня беше само на сокче ;р Не усетих кога стана 23.45... Страшно бързо ми мина времето...

После се прибрах с идеята да заседна на компютъра и да початя... Да ама не! Оказа се, че милия ми доставчик ме е лишил от нет за 2 дни. Не че ми липсваше... Всъщност осъзнавам (но не искам да си го призная!), че ми липсваше контакта с един човек... То пък един контакт...

Неделята бях решила да я проспя, но еднин познат звънна, имал проблеми с РС-то и ме викаше да ида да погледна... Нямам самочувствието на разбирачка... Преинсталирахме Windows и нещата се оправиха генерално. Между другото ХР е добър източник на нерви - на работа често ми се случва да си скубя косите с тази версия... Продължавам да си седя у нас с Windows 98 и честно казано вече не се смея на лафа на баща ми, че за 98 "вече не се произвеждат вируси" :)
След занимавката с РС-то последва черпене с бира, пак в "Дръмс" (любимата ми бирария тук!) После пак мотаене... дълго висене под душа... после среднощно самотно размотаване по улиците в опити да прогоня някак безсънието... Докато в 2 се прибрах и си легнах като пич ;) И заспах!

А днес е понеделник... Damned, today is fuckin` Monday!
Пф, я да се взимам с ръце! ;)

14.07.2005

Скучен и безкрайно дълъг ден.
Бях сама в офиса, без нииикаква работа, цял ден се мотах по форуми, надничах в IRC, надничах в ICQ и... скучах.
Около обед звънна Охи, хлапето след 2 години прекъсване най-после си е прекарало пак кабелен нет и най-после сметката ми за GSM ще бъде облекчена от негова страна ;р

Към 14 ч. наше време събудих Иво от другата страна на планетата...
Вечерта се чухме за по-дълго, зарадва ме, че е получил писмото точно навреме... И съм успяла да го разплача! АЗ -> НЕГО! Веднъж и той да си признае, че мога да му въздействам... Това не е било в историята! Невероятно доволна съм от себе си... Утре ще му пратя следващото, което той в момента очаквал, мислел, че вече съм му пратила поредния си "роман" (аз като седна да пиша писма и те стават наистина с размера на романи...).

Та... така. Странното е, че в момента се чувствам като пребито куче, а не съм правила кой знае какво... За утре се заформя леееко тежка вечер...

И по дяволите, мразя да съм сама в къщи за повече от седмица. Родителските тела взеха отпуски и се изнесоха по Габрово. Силно се надявам в неделя да си дойдат най-после. Въпреки че и да си дойдат ... Вероятно в средата на август пак ще се изстрелят натам, а може и по-рано.
Сама в къщи, сама в офиса...СКУКА!
Целия ден мина толкова вяло и монотонно, че се радвам, че свърши.
И мамка му, продължавам да се чувствам като мишена, което до известна степен ме ограничава и "стяга".
Пък и...
Пф, отивам за поредната, надявам се последна цигара за деня и мисля да се хоризонтирам пред телевизора в отчаяни опити да заспя. Това безсъние напоследък ме побърква съвсем.

(...)

Преди минути позната мелодия огласи апартамента. Подскочих и се втурнах да си търся gsm-а. Звучеше мелодията, с която ми звънят Тhe Adams family: злати,старли, Охи и Иво - мелодията от филмчето "Ну Погоди!". Докопах заветния телефон и очите ми станаха на палачинки. На дисплея ясно си пишеше "Ivo". За секунди сърцето ми се качи в главата и коленете ми омекнаха. Вдигнах. "Силве?" - женски глас; "ДА????" - аз, с нотка на разочарование в гласа си. "Силве, Иво ни звъня, знам, че си се опитвала да го откриеш - сменил е басейна, запиши си новия телефон" - беше сестра му, Михаела. Записах. Накрая и казах "Благодаря. За секунда през ума ми мина, че си е дошъл и ... едва ли не се разочаровах като те чух теб.", тя ми отговори смеейки се "ОК сисок, повече няма да ти звъня от неговия телефон"... "Недей... благодаря за информацията, Миша.Лека вечер", затворих.
Утре той има рожден ден. Става на 22. Беше на 15-16, когато се запознахме. И в този период от време се опознахме така добре, че... Whatever... Силно се надявам до утре да е получил огромното писмо със снимката... Супер тъпо е, но не се сетих какво друго мога да му пратя безпроблемно в щатите и накрая му пуснах освен писмото - една снимка в рамка. Наша снимка - той, аз и Охи. 3-мата, "Светата троица" , както ни нарича златката ;) Дано не ме псува много... А утре съм си наумила да го събудя в 6ч. негово време, за да съм първа с поздрава ;)

Друго интересно нещо е, че... че се появи някой, който ми е интересен и малко или много откъсва мислите ми от и без това неясния статут на отношенията ни с Иво. Въпросният някой е Т. - човек, който слабо познавах, виждала съм един път... или два... не помня точно. Помня обаче, че повода да го видя за пръв път беше точно едно такова поредно сдухване, малко след като се разделихме официално с Иво. Тогава беше и първия (сега като се замисля и единствен) разговор, в който говорих за себе си, за болката, за чувствата и какво ли още не. След това чат-пат се е случвало да обелим по някоя дума, но не сме си казвали нищо конкретно. Не че сега го правим. Но виждам същия този човек от друга страна и ми е... интересно. Не се сещам да съм срещала друг толкова открит и прям човек, максимално открит и максимално директен. Без заобиколки. Директно на думата/въпроса. Чак плаши... Не, не плаши, интересен ми е. Интересното е и друго - че докато в началото на седмицата (или може би от миналата седмица...)той пръв казваше нещо... сега май аз съм тази, която търси контакта. Не ми се ще да се анализирам - не знам какво ще измъдря и честно казано ме е страх от собствените ми мисли. Anyway, хубаво е, че има кой да ме вади от ежедневните ми мисли, свързани с Иво, с Охи, с работата и с какво ли още не. Лошото е само едно... че се чувствам като "мишена", белязана с "Х"...

Gorillaz - Feel Good Inc

Rise and fall

Бесни дни...
Успях да завърша работата си по търга на "Мини Марица Изток", преди малко разпечатах и последната бумажка, свързана с предаването на окончателната документация.
Успях да се скарам и да се сдобря със Злати.
Успях да трясна телефона на Охи и веднага след това да го набера.
Успях да "изгърмя" домашната си антика (компютър) и да и сменя дънната платка и мрежовата карта, НО с непокътнат харддиск и непокътната музика и информация из него, в това число и разни неизпратени писма на Иво.
Успях да се чуя с Иво, да ми се похвали, да е свеж и "ЖИВ" и ден по-късно пак да се чуя и да е "разбит" от поредната гадост около него.
Успях да се усмихна...
Сега успях и да се разплача.

Ще ми се да избягам и да си "преинсталирам" мозъка...

Breathe

Even if you’re miles away
I’m by your side

What If I...

Иде ми да псувам кански...
По-шибани дни не съм имала скоро. Вече си мисля, че съм влязла в някаква супер кофти серия и няма излизане.
Заринах се с работа тия последните дни - това добре, лошото е, че всяка свободна секунда, в която не мисля за работа, се сещам за Иво, за Охи... Днес се сетих и за златката. Не се получи, това което ми се искаше... А и бях като застреляна, след като прочетох думите "докога все аз ще плащам за вината ти, че не си тук. крайно време е да се научите да се справяте сами." Това ми дойде като гръм от ясно небе. Силно се надявам просто да не е била в настроение, защото ако не е това причината за такъв отговор - просто нямам идея какво и става. Вярно е, че и тя си има хиляди грижи на главата, но... аз я помолих само при положение, че има някаква възможност и минимално свободно време да звънне на Охи и да изпие едно кафе с него утре... Много ли е?
Знам ли, може и да е права, че имам "вина" че не съм в София... От друга страна си казвам "Кога някой ще се поинтересува какво става "вътре в мен"? Докога ще се сдухвам и сривам от чужди проблеми?" И не е ли закономерен отговора на злати...

Сигурно наистина не е лошо, човек да изповядва философията, че е нужно да си егоист, за да запазиш спокойствието си непокътнато, светогледа си чист... А може и да не е така. Може би наистина си нямам проблеми и се сдухвам от чуждите, просто защото се чудя за какво да се спека, така де, сякаш си търся причина? Май така изглежда отстрани. Или с такова впечатление оставам от думите на околните...

What if I... just disappear?

Shits

"Ей, сисок, спекъл съм се като л*йно... В събота става една година от смъртта на тате... Не издържам вече... Сиво, студено и апатично. И нямах си и на представа, че ще се пръснем така след заминаването на Иво. А бяхме винаги заедно в такива моменти, помниш ли? Не предполагах, че толкова много може да ми липсвате." - смс от Охи :(
Двамата, които са ми безкрайно скъпи са зле. А аз нямам какво да направя. И...
Whatever...
Life Sucks Hard.

Обещание

Не бива да се вричам и да обещавам нещо, в което не съм сигурна. А го направих. Казах му, че може да разчита на помощта ми винаги. По всяко време. Където и да се намира. Е... Сега има нужда от помощ, а аз съм със вързани ръце. Май за пръв път осъзнавам, че само с желание няма как да станат нещата.
И се чувствам толкова...непълноценна... Знам, че той не ме обвинява, но все пак ми е криво, че за ПРЪВ път от както се познаваме той попада в кофти ситуация и единственото с което мога да му помогна е просто да го изслушам... и да се раздирам от опасения, но реално да не мога да направя нищо. Километрите... Винаги са били пречка.

Лудост

Денят започна. Сънено. И при все, че в момента е обяд - продължавам да не спирам да се прозявам. Трудно ми е да си "спомня" как съм седяла до 1-2-3ч. през нощта на компютъра, бъбрейки си с Иво и/или някой друг и на сутринта да се вдигам без проблем в 6.45. Напоследък си лягам най-късно в 00ч, пускам си телевизора на Discovery, нагласям го да се изключи след 30-40 минути и ... заспивам. Загубила съм интерес към домашната си щайга май. Вече не е с оня "свещен" (поне за мен) статут на най-скъпата и най-необходимата ми вещ...
В общи линии дните минават в работа (трескава работа! особено напоследък), в разходка из централните части на града ми, в кафе/бира с познати, звънкане до USA и.. писане на писма. Последното което изпратих на иво беше от 18 листа, а първото от цели 32. Е вярно, че не бяха писани на един път, бях им отделяла поне по една седмица време. Това което се заформя сега мисля, че няма да премине 20 листа. Листи... не бях писала писмо с химикал, върху бял лист от години. Освен картички не ми се беше случвало да надписвам нещо "ръчно"... мдаа... Thats just the way it is... things will never be the same... ша-ла-ла..

Вчерашния ден беше интересен. Започна с едно интересно "запознанство он-лайн" (Асене, да, за теб говоря) и завърши с една приятна подарък-изненада от Светлина (Linna, мдаааа, знаеш, че те обичам ;р ). ICQ-то ми се обогати с още един номер... а Skype-то ми се оказа използваемо за набиране на стационарни телефонни номера в USA, благодарение на Linna. Спеше ми се твърде много, за да я разпитам как точно става номера, нямам идея дори дали един такъв разговор би бил качествен... Watever, важното е, че нейните 10$ от кредитната и карта са захранили моят акаунт там. Съвсем самоинициативно при това, явно съм я шашнала много с мрънкането си напоследък или пък с писаниците си. Оправда се, че това е подарък за отдавна отминалия ми рожден ден хахаха;) This night I`ll try it.

В момента пък съм натрупала толкова много папки край себе си, че... А как само ме МЪРЗИ и как само не ми се занимава с нищо. Никак не ми е работно.
Лежерно ми е. Едно такова... отпуснато... странно...
People are strange when you are a stranger.
Не знам на кого принадлежат гореспоменатите думи, всъщност за мен самата не е от особено значение това.

Moby-Why does my heart feel so bad

Moby - Why does my heart feel so bad

why does my soul feel so bad...
...these open doors...
.......

От около 40 минути цикля на Moby. Редувам парчетата Porcelain, Why does my heart feel so bad и най-любимото ми от неговите - Natural Blues. Понякога се вживявам прекалено много в това, което слушам. В случая е така. Обхванала ме е някаква необятна апатия, изпитвам някаква необяснима тъга, сякаш съм загубила нещо безвъзвратно... И ми е едно такова гадно и празно и самотно и... Мамка му как мразя многоточията! Мамка му как мразя моментите в които нямам думи да изразя себе си... или имам думи, но изпитвам страх да задълбая по-дълбоко мислите си?!? Чувствал ли си страх? Страх от себе си? Страх от това, което е възможно да е вътре в теб? Или пък страх от реакцията на околните в случай, че извадиш на показа онова, вътрешното...

Plain talking (Plain talking)
Making us cold (making us cold)
So strong out and cold (so strong out and cold)
Feeling so old (feeling so old)

Plain talking (Plain talking)
Has ruined us now (has ruined us now)
You never know how (you never know how)
Sweeter then tough (sweeter then tough)

(Moby - Lift me up)

Не претендирам за верен английски. Слушам и си тананикам. И си пиша. Просто мисли, които искам да споделя, колкото и безмислени да ти се струват. Възможно е да са безмислени, защото са и недоизказани. Шубе съм. Винаги съм била шубе. Не умея да играя на несигурно. Откривам си картите и силите едва когато съм убедена, че ще спечеля това, което целя. Слабост ли е да те е страх? Или слабост ли е да си пресметлив и да проиграваш в главата си всяка своя крачка, сякаш играеш шах...? Не че знам как се играе шах, това е друг въпрос. Знам обаче, че в тази игра всеки ход се обмисля и предопределя следващия.
Понякога се уморявам ужасно от такива главоблъсканици. Тъпото е, че си го правя сама това ... главоблъскането де. Понякога ми иде да излея всичко и да го нарека с истинските (според моите виждания) думи и… да ми олекне. Понякога ми иде да спра да се задоволявам с това, което имам и получавам, а да изкрещя че имам нужда от повече. И да го получа. Понякога… съм такова шубе и такова лайно, че не мога да се понасям сама.
Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don't nobody know my troubles but God
don't nobody know my troubles but God

Went down the hill, other day
soul got happy and stayed all day
…………..

Went in the room, didn't stay long,
looked on the bed and brother was dead
…………..

Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don't nobody know my troubles but God
don't nobody know my troubles but God

Дали?… Едва ли някой би схванал за какво иде реч… дори и негово смешно несъществуващо нищожество God. Не вярвам в него… До момента не ми е доказал с нищо, че го има… А искам толкова малко. Just a sign… nothing else. ….

In this silence I believe I have seen you ...