Мдаааам;)

Лигави дни.
Освен това съм щастливка - в събота не бачках ;) Вместо това имах удоволствието денят ми да започне с кафе с бирата и зу;) И това придружено от лигавене на кило. То не бяха обсъждания на старозагорски каки, както и на контингента на детските градини... не бяха лигави коментари по минали случки. Денят ми беше супер весел, вероятно точно защото те поставиха началото му. А и за пореден път се убеждавам, че зу е човека който успява да ме разсмее само с муцуната си, не е нужно да ми говори каквото и да било. Шматка;) В тоя ред на мисли, като кажа зу и веднагически се сещам за идента на Оли - нещо от сорта на "негово олигофренско превъзходителство". Тук да отбележа, че олигофрен не е обидна дума в моя речник. Напротив ;)
Последва прибиране до вкъщи, за да сменя полата с панталон и моментално изстрелване по улиците пак - пиха кафе с Гро, говорихме си сериозни неща... После продължих надолу - пред общината имаше някакъв парад на ретро автомобили - харесах си няколко...даже всичките... ;)
После бях малко на гости на Нина и Пламен - правихме (по-точно правиха, аз само гледах и раздавах акъл;)) кекс, после се оказа, че плода на труда ни не е никак лош;)
Днес беше ден на мързела - станах към 10, майка ми беше заминала нанякъде, баща ми се оказа, че е на банкет... Цигара, кафе, цигара... мотаене... Кафе към 3 с Гро... филм... лаф с Иво... череши... много череши... резултата е надуто шкембе;) хехе

"Lose Yourself"

Look, if you had one shot, one opportunity
To seize everything you ever wanted-One moment
Would you capture it or just let it slip?

You better lose yourself in the music, the moment
You own it, you better never let it go
You only get one shot, do not miss your chance to blow
This opportunity comes once in a lifetime yo

You can do anything you set your mind to, man
;)

Кисело.

Без да искаш
Без да се усетиш
Ти
ми
припомни.
Бръкна в раната.
Пак.
Върна ясния спомен.
За края.
Беше само пример
за теб.
Реализиране на кошмара
за мен.
А
Толкова
Искам
Да
Изтрия
ТОЗИ МОМЕНТ.

Дали...

sisgbg: мрън
sisgbg: некфо смахнато ми е... мрънка ми се нон стоп
sisgbg: на моменти се усещам като 14 годишен тийн... в размножителен период
zu : хех... то и аз горе-долу така се чувствам
sisgbg: а.. начи да не го имам за нещо необичайно
zu : само дето от ония тийнеджъри, дето определено не знаят какво искат
sisgbg: хубаво е да разбера, че има и други с подобни симптоми
zu : сигурно щото сме лапета хаха
sisgbg: бе като бех лапе...бех някак... по неебателна
sisgbg: така де... подобни неща ме спъваха, ма не ме събаряха
zu : ми и аз горе-долу така... не че не ми пукаше, ама си вярвах, е не ми пука и се получаваше
sisgbg: е... защо сега самозаблудата не работи така успешно
zu : не сме толкоз наивни вече, че да вярваме на себе си

Дали? :(
/offtopic Зу да ме прощава... дано не е имал нищо против присъствието му тук като главно действащо лице в този постинг.

Days go by...

Уморена съм. Физически (и не само...).
В петък Зузу най-после успя да ме вмъкне някак в маршрута си от Варна до Павликени... Не се бяхме виждали от Нова година. Имахме толкова неща за казване. Още вечерта я замъкнах на механа с колегите си - изкарахме си весело... Не знам какъв ром пих, но в момента, в който краката ми прекрачиха прага на апартамента и се почна една... Почти цяла нощ разговарях с "капитан Драйфус". Странното е, че дори не бях пила много - не повече от 150 гр., не бях и смесвала алкохоли... Както и да е - оцелях. В събота се приповдигнах в 6.30 (та аз изобщо не бях заспивала), минах през банята, вдигнах и Зузу за кафето... Очаквах една софийска групичка да дойде насам, та реших да не ги чакаме у дома, а да излезнем да погледаме магазините, както и да минем през любимото ми заведение - "Дръмс" за по още едно кафе... Към 10ч се разбра, че е имало вероятност Иво да ме изненада отново, но поради поредна пиянска вечер (явно не само аз съм имала тежка нощ в петък) е пропуснал да се събуди навреме. Издивях (естествено)! Последва един "смс чат", в който установихме, че сме станали максимално директни един с друг...и че това ни харесва. Както и да е - 30 минути след началото на смс тирадата ние бяхме скарани (за кой ли път). След още 15 минути той се обади за да попита "Още ли си фръцната?", аз - "Не..не много поне", той - "А, Ок, щото като спря да пишеш и си казах - ей сега пак я овапцах за 7 месеца напред" ;)
Към 12.30 софийската групичка беше вече тук - завлякохме се да ядем пици в "Италия", последва тур за покупки в "Метро", а след това се качихме по колите и отидохме на едно прекрасно място - комплекс "Ягодите", с. Ягода, Старозагорско. Идея нямах, че в това загубено и забутано село може да има такова райско кътче. Софиянци бяха ангажирали предварително една голяма къща (120 лева им струва удоволсвтвието) + 1 по-малка (15 лева на легло за нея). И двете къщички бяха луксозно обзаведени - с вградените му чудесии в кухненската мебел, с кожени канапета в хола, с масивна маса и столове, с красива камина и всичките и тамазлъци, спалните бяха също доста добри... Верандата беше невероятна - с много красив изглед. Надявам се тия дни да докопам някои снимки и може и да постна нещо тук. Това наистина е място, което си заслужава да се посети. Поседяхме с тях до около 18ч. и си хванахме пътя за Стара Загора. Стъпвайки на моята си територия се засилихме да ядем сладоледи в индустриални количества в централния парк ;)
Вечерта, когато се прибрахме със Зузу, последва кратко лазене по нервите ми от страна на Гого... Издържах го. Нямаше да избухна, ако не беше повторил, след това и потретил...Накрая издивях и последва доста грубо държание по телефона от моя страна.
Зузу беше гроги и още към 22ч заспа... Аз се отнесох на РС-то до около 2ч, какво толкова си говорихме с Иво и аз не знам...
Неделя-понеделник: дестинация Габрово. Най-после намерих време да си ида и до там. Невероятно е колко голям е станал Бари за по-малко от месец;) Това куче расте с часове;) И в главата му се въртят само щуротии - за два дни не видях нито едно нормално негово кучешко действие. Като навит на ключе - адски палав...и в същото време много чаровен. А какъв тормоз хвърля на котешкото съсловие не е истина;)
ПРеди броени часове се домъкнах до Стара Загора. Back! Again! Върнех се не само в изходната си дестинация...върнах се при мислите, от които искам някак да избягам...
МРЪН.

"The Beach" & още някой...

За пореден път гледах "Плажът". Подсетих се покрай един попаднал пред погледа ми quit message в IRC, на непознат за мен човек - Quit: [******]has quit IRC (iskam da jiveq kato v "The Beach"!). На мен също ми мина тази мисъл, докато гледах филма за пръв път... преди да видя края му. Съвършенното място.
Мисълта ми беше друга - сега като го гледах и открих един важен за себе си отговор:
"Когато си привлечен от някой,
винаги си намираш причини да вярваш,
че това е точно човека за теб
Не е необходимо причината да е добра.
Като например да правиш снимки на небето.
сега, от дългосрочна гледна точка
това е точно този тъп дразнещ навик
който ще ви раздели,
но от гледна точка на привличането
това е нещото, което си търсил от много години."

А преди 7 години най-скъпия ми човек ми каза ето това:
"Така че sis, никога не отказвай покана.
Никога не устоявай на непознатото.
Никога не бъди твърде учтива.
И никога не прекалявай с гостоприемството.
Просто бъди на щрек и се потопи в преживяването,
и ако боли...
Най вероятно си е струвало."
Няма си и идея колко прав се оказа. Боли. Още. От него. За него... А него?...
29 days left till the deadline.

1 месец

Днес беше 17... Другия месец, на 17, в 6.00 сутринта е полета му за майната си...

ТиШиНа

Отново.
Сякаш думите са без значение.
Сякаш се изразяваме по-добре мълчейки.
Сякаш спомена за погледа ни говори много повече от недоизречените от едната или от другата страна думи.
Сякаш в тишината сме по-сигурни.
Сякаш в тишината не се правят грешки... или ако се правят - остават незабележими.
Сякаш мълчейки крясъка остава невидим...
Сякаш мълчейки не ми идва да забия ноктите си в стената и да я реаздирам в безсилието си.
Сякаш мога да говоря единствено и само с теб.
Сякаш на този свят има само един човек, който може да "общува" с мен мълчейки. И всяко едно негово "мълчание" да означава нещо за мен.

Isn`t it weird...?

Странен е стремежът ни към самонараняване.
Странен е стремежът ни именно към онова, от което предварително знаем, че няма да излезнем невредими.
Странен е стремежът ни да бягаме от питомното и да гоним дивото.
Странен е и ината с който всеки път се хвърляме с все сила към стената.
Странен е начина по който успяваме да манипулираме, както и да ни манипулират ...мълчейки.

Докога?

Докога ще се лутаме в собствения си лабиринт?
Докога ще вярваме в неща, които ни се иска да са истина, а всъщност не са?
Докога ще плачем нощем на сън?
Докога ще оставяме това, за което сме мечтали и с години сме се борили?
Докога ще оставяме пътя, по който вървим... и ще хващаме поредния път наникъде...?
Докога ще ровим самотата си?

И винаги оставаме сами. По един или друг начин.
Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.

Луната спи.

Едва ли някога ще прочетеш това, но искам да го кажа и тук:
Благодаря ти за всяка положителност, която си донесъл в живота ми.
...
Пак започнах нощем да вдигам щорите на прозорците и да пускам луната при себе си... за да не е сама..луната. За да няма "Луната спи във скучно отражение"...
...Научих, че недовършените неща остават недовършени, докато не ги довършиш. Мамка му, как мразя да съм нерешителна и да ме е страх да се разкрия докрай пред теб. Мамка му!

Sometimes...

[DMX]
Sometimes I wonder what life's about
Sometimes I wonder why the lights are out
Sometimes I wonder why I like to shout
Sometimes I wonder, what the lies are about
Sometimes I see things I shouldn't have seen
Sometimes I wonder why, I'm a hood and a fiend
Sometimes I look at what I've become and cry
Sometimes I, get on that BULLSHIT and be ready to die
Sometimes the pain is too much to BEAR
Sometimes it RAINS too much to care
Sometimes if you, don't watch yo' back it'll cost you
Sometimes you wonder, who would give a FUCK if they lost you
Yet sometimes the sun shines around the clock
But sometimes it's dark, and hell is hot...

Завръщането.

Преди около 1 час се довлякох.

Session Start: Sun May 08 21:05:47 2005
Session Ident: zlatkata_off
[9:05:52pm] [sis] ууу нас съм си
[9:05:54pm] [sis] мрън
[9:05:57pm] [sis] ма пътувах дууре
[9:07:07pm] (zlatkata_off) ahahaha
[9:07:10pm] (zlatkata_off) 6to mrun
[9:07:38pm] [sis] ми щото мойто "у нас" ... май е по-скоро когато съм "у вас"... или по-точно "с вас"
[9:07:42pm] [sis] липсвате ми просто
[9:09:19pm] (zlatkata_off) em
[9:09:24pm] (zlatkata_off) dryg pat pak:)

Хем ми е леко, хем ми е тъжно... Всяко хубаво нещо си има край.
Последните 3-4 дни бяха вълшебни - изключително зареждащо ми дойде всичко напоследък - като се почне от изненадата в четвъртък и се стигне до днешното изпращане и наистина силно и значещо нещо стискане на ръце и прегръдка...
Вчера беше страхотен ден - ходихме с Иво да видим малката Асена и щурите и родители - среща която отдавна очаквах. Тези двамата излъчват някаква необяснима хармония - гледам ги и ми се пълни душата... След това от около 16 до към 22ч бяхме в пицария "Уго" следната малка гупа: моя милост, Охи, Иво, Манчо и кака ми. Беше весело... и зареждащо...
Сутринта успяхме да пием кафе с кака ми и да си излеем душиците, и на нея и се е събрало доста... Днес пак почти 90% от времето ми мина с Иво, лапето беше на работа (за съжаление). Хубаво е, че най-после успяваме да видим един в друг нещата, които едно време ни свързваха толкова силно. Вярно е, че сега сме доста променени от ония времена, но някак си всичко беше като "едно време".
Нямам думи да опиша колко приятни дни бяха това за мен.
Не искам да си помислям обаче каква картинка ще съм след 17 юни и как ще ме изтърпява мамчето (златката), кака ми както и вечнозеленото... Като се замислих върху този въпрос докато пътувах в автобуса и... ми избиха сълзи.
Липсва ми... всичко там.

Moby - Natural Blues

If..

If i died or went sumwhere far i'd write ur name on every star so everyone could look up n see u mean the world 2 me

Гергьовден

Страшен ден!
Чудя се как може през последните 4-5 месеца да успявам да си заредя батериите за 2-3 дни... и после да изпитвам едва ли не физическа болка при заминаването си от тук...
Пристигнах в София към 11. Оказа се, че на мама Злати офиса е точно до автогарата - та от автобуса се паркирах при нея. Последва ходене до центъра по кръводаряване...Източиха ми кръвчицата;) После трябваше да следва уж среща с кака ми, ама връщайки се в офиса на злати (от където трееше да ме земе кака старли) се оказа, че Иво вече е там (а трябваше с него да се видим към 5). Навих го и него да дари...ама трябваше да иде сам, последва мрънкане "Ма как сам бе! Ти няа ли да дойдеш" бла-бла... в крайна сметка последва обаждане на старли и отлагане на срещата с нея (мрън)! Приключи процедурата с него (не е честно, неговата игла беше по-тънка и сега почти не си личи нищо на вената му!)... После айде пак обратно в офиса на мамчето - свършихме някаква дребна работа, ядохме разни вкусотии от KFC... После се замъкнахме двамата да купуваме подарък на Охи. Той естествено закъсня за срещата, но за сметка на това имахме време и възможност да си се намрънкаме едно хубаво...
После...пак при мамчето, т.е. мамчето дойде при нас, взе ни с колата, намерихме именника по трасето - взехме и него и бам(!!!) в СофияЛенд на дартс. Почупихме се от мятане.
След това "секи по къщите си"...

Ауе, невероятен ден;) С много смях... имаше и неприятни новини, но... преобладава веселото.
За утре програмата е мега-свръх-хипер натоварена;) Как ще ми стигне деня незнам;)

Изненада

Днес стана някакво чудо... Преди 3 години Иво се беше зарекъл, че крака му повече няма да стъпи в Стара Загора. Какво беше учудването ми като ми звънна Sladurcho и ме попита "Няма ли да си вземеш обедна почивка". Отложих нещата, като казах, че ще си взимам - Гергьовден ще си почивам в София. Предложих му да се видим там с думите "Като дойда ще ти звънна, тъкмо ще видиш и Иво". Отсреща последва :"Кой Иво бе?" и аз: "Миииии... Дон". Глътнах си езика при следващата реплика: "Бе с мен говориш сега бе! Иво съм". Заеквах!!!Казах му да задържи малко, да видя дали не бих могла да се освободя - естествено успях. Имахме възможността да се видим и да пием кафе тук, имахме възможност и да поговорим нормално... Няма и помен от ентусиазма му за Щатите;( Имам чувството, че се е предал някак... На въпроса ми "Как си?" последва отговор на пръв поглед нормален, но беше отговор, който отдавна не бях чувала от него: "Спокоен. Липсваше ми спокойствието. Затова избягах...за малко." И говорихме...говорихме... говорихме... Този път наистина говорихме, не бяха просто празни думи или неща които да отбият номера за ежедневното ни общуване. Този път наистина си казахме нещо.
В главата ми се върти идея да ги извикам него и Охи в Габрово около 24 май, смятам да си ида до там тогава. Ще го обсъдим и това - от утре съм в София и аз, до неделя:) Да е живо и здраво Вечнозеленото...:)

Чудесен ден. Особено след всичко, което си казахме/написахме вчера. А аз не знам как да излея радостта си с думи тук... Ще ми се да имам по-често такива изненади...
P.S. Поредно доказателство за мен, че умея да се изразявам само когато съм спечена...Явно спека е моята муза ;)

Думи

Не знам кой е Бог. Не съм го срещала. Може би няколко пъти съм се доближавала до неговият начин на мислене. Не искам да си спомням ... прекалено много химия ... Имам чувството, че е объркал нещо фундаментално, но пък не търпи критика.

Шибано ми е...Ама много шибано.Ако ме пита някой защо-и аз не знам.Не е и нужно човек да има отговор на всеки въпрос.Иначе всички бихме били гениални.
Нети –“Луната спи”...луната спи във скучно отражение....луната спи,а някой краде птици,друг рисува мечти...Ла-ла-ла...
Някога това беше "нашата песен", сега като я видя в списъка с песни в 1by1 плеъра си и... незнам защо умишлено я прескачам.
Виждам как хем имам нещо (уж), хем някак ми е далечно и не съвсем мое... Има някаква постоянна борба за доказване... Има куп неща, които ме уморяват... И тази инерция...

Понякога изпитвам огромната нужда
да говоря без да сипрам...
За всичко и за нищо...
И да знам, че все някой ще ме чуе...

А това е за онези, които считат /аз съм ги оставила с убеждението/, че съм един тъжен, самотен, неразбран и поради което - ужасно подтиснат човек.
ЕЕЕеееееееееееееееееее! Чудно приказни са дните ми. Чудно приказни - сутрините, събужданията , а нощите ми.. а те пък са най-приказни от всичко друго.
Тъжна? Тъжнааааа? Ама, как тъжна бе? Чудно Весела съм! А тъжна понякога съм и тъжна. Ахаа. Ама Най-хубаво е да съм тъжна. Щото съм с едни такива очи- ще потъне света в тях. Ей, не е лоша моята тъга. Не е страшна, не е злобна и агресивна. Просто кротко се потапям в болката. От нея не се бяга, нали знаеш. Тя се изживява. Цялата. Друг начин няма. А самотна - много рядко съм самотна. Винаги съм с някой, винаги има някой до мен. Дори понякога, когото съм сама не съм самотна /не,не чувам гласове нощем, спокойнo :Ppp/. Аз съм един ужасно щастлив човек. Много хепи. Мнооооого.
Ех, щастливи песимисти, каква радост за вас е да доказвате, че няма вечно щастие и каква радост за мен - да ви казвам, че знам това.
Дадоха му тяло. Дадоха му глава. Дадоха му очи уши и уста. После му дадоха ръце и той почна да си взима сам. Получи огъня и почна да пали всичко около себе си. Направи се че изкарва сам прехраната си и и беше горд. Стана центъра на вселената. Създаде нещо важно и се самоуби. Може би някой трябваше да му даде и мозък. Чувствай се дефектен! Жалък си! Не виждаш ли че нещо се е объркало с теб. Не трябваше да стане така. Свикнах с мястото на нещата. Свикнах с мислите на хората. Къде съм по дяволите. Всичко около мен почва да ми става ясно. Само не виждам аз къде съм в цялата тази каша. Джвакам детско трупче. Не гледам лицето му за да не видя себе си преди време. Пък и тишината го е покрила достатъчно за да не лъсне нищо от това което трябва да знам. Истината важи само за онези за които е измислена. Защо по дяволите никой не е измислил моя истина.
Оплетена съм в ограниченията, за които някои цял живот се борят. Оплетена съм в собствените си гърчове да създам нещо свое. Вчера можех да летя, защото не знаех, че нямам крила. Вчера можех да плувам, защото незнаех че няма море, а само пясък. Вчера бях свободна, защото не виждах стената пред мен. Какво ли ще видя утре?
Приближавам се до вената на отчаянието всеки път, когато се замисля защо по дяволите съм и какво щях да бъда, ако не бях.