Изненада

Днес стана някакво чудо... Преди 3 години Иво се беше зарекъл, че крака му повече няма да стъпи в Стара Загора. Какво беше учудването ми като ми звънна Sladurcho и ме попита "Няма ли да си вземеш обедна почивка". Отложих нещата, като казах, че ще си взимам - Гергьовден ще си почивам в София. Предложих му да се видим там с думите "Като дойда ще ти звънна, тъкмо ще видиш и Иво". Отсреща последва :"Кой Иво бе?" и аз: "Миииии... Дон". Глътнах си езика при следващата реплика: "Бе с мен говориш сега бе! Иво съм". Заеквах!!!Казах му да задържи малко, да видя дали не бих могла да се освободя - естествено успях. Имахме възможността да се видим и да пием кафе тук, имахме възможност и да поговорим нормално... Няма и помен от ентусиазма му за Щатите;( Имам чувството, че се е предал някак... На въпроса ми "Как си?" последва отговор на пръв поглед нормален, но беше отговор, който отдавна не бях чувала от него: "Спокоен. Липсваше ми спокойствието. Затова избягах...за малко." И говорихме...говорихме... говорихме... Този път наистина говорихме, не бяха просто празни думи или неща които да отбият номера за ежедневното ни общуване. Този път наистина си казахме нещо.
В главата ми се върти идея да ги извикам него и Охи в Габрово около 24 май, смятам да си ида до там тогава. Ще го обсъдим и това - от утре съм в София и аз, до неделя:) Да е живо и здраво Вечнозеленото...:)

Чудесен ден. Особено след всичко, което си казахме/написахме вчера. А аз не знам как да излея радостта си с думи тук... Ще ми се да имам по-често такива изненади...
P.S. Поредно доказателство за мен, че умея да се изразявам само когато съм спечена...Явно спека е моята муза ;)