Гергьовден

Страшен ден!
Чудя се как може през последните 4-5 месеца да успявам да си заредя батериите за 2-3 дни... и после да изпитвам едва ли не физическа болка при заминаването си от тук...
Пристигнах в София към 11. Оказа се, че на мама Злати офиса е точно до автогарата - та от автобуса се паркирах при нея. Последва ходене до центъра по кръводаряване...Източиха ми кръвчицата;) После трябваше да следва уж среща с кака ми, ама връщайки се в офиса на злати (от където трееше да ме земе кака старли) се оказа, че Иво вече е там (а трябваше с него да се видим към 5). Навих го и него да дари...ама трябваше да иде сам, последва мрънкане "Ма как сам бе! Ти няа ли да дойдеш" бла-бла... в крайна сметка последва обаждане на старли и отлагане на срещата с нея (мрън)! Приключи процедурата с него (не е честно, неговата игла беше по-тънка и сега почти не си личи нищо на вената му!)... После айде пак обратно в офиса на мамчето - свършихме някаква дребна работа, ядохме разни вкусотии от KFC... После се замъкнахме двамата да купуваме подарък на Охи. Той естествено закъсня за срещата, но за сметка на това имахме време и възможност да си се намрънкаме едно хубаво...
После...пак при мамчето, т.е. мамчето дойде при нас, взе ни с колата, намерихме именника по трасето - взехме и него и бам(!!!) в СофияЛенд на дартс. Почупихме се от мятане.
След това "секи по къщите си"...

Ауе, невероятен ден;) С много смях... имаше и неприятни новини, но... преобладава веселото.
За утре програмата е мега-свръх-хипер натоварена;) Как ще ми стигне деня незнам;)