Луната спи.
Едва ли някога ще прочетеш това, но искам да го кажа и тук:
Благодаря ти за всяка положителност, която си донесъл в живота ми.
...
Пак започнах нощем да вдигам щорите на прозорците и да пускам луната при себе си... за да не е сама..луната. За да няма "Луната спи във скучно отражение"...
...Научих, че недовършените неща остават недовършени, докато не ги довършиш. Мамка му, как мразя да съм нерешителна и да ме е страх да се разкрия докрай пред теб. Мамка му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар