Завръщането.

Преди около 1 час се довлякох.

Session Start: Sun May 08 21:05:47 2005
Session Ident: zlatkata_off
[9:05:52pm] [sis] ууу нас съм си
[9:05:54pm] [sis] мрън
[9:05:57pm] [sis] ма пътувах дууре
[9:07:07pm] (zlatkata_off) ahahaha
[9:07:10pm] (zlatkata_off) 6to mrun
[9:07:38pm] [sis] ми щото мойто "у нас" ... май е по-скоро когато съм "у вас"... или по-точно "с вас"
[9:07:42pm] [sis] липсвате ми просто
[9:09:19pm] (zlatkata_off) em
[9:09:24pm] (zlatkata_off) dryg pat pak:)

Хем ми е леко, хем ми е тъжно... Всяко хубаво нещо си има край.
Последните 3-4 дни бяха вълшебни - изключително зареждащо ми дойде всичко напоследък - като се почне от изненадата в четвъртък и се стигне до днешното изпращане и наистина силно и значещо нещо стискане на ръце и прегръдка...
Вчера беше страхотен ден - ходихме с Иво да видим малката Асена и щурите и родители - среща която отдавна очаквах. Тези двамата излъчват някаква необяснима хармония - гледам ги и ми се пълни душата... След това от около 16 до към 22ч бяхме в пицария "Уго" следната малка гупа: моя милост, Охи, Иво, Манчо и кака ми. Беше весело... и зареждащо...
Сутринта успяхме да пием кафе с кака ми и да си излеем душиците, и на нея и се е събрало доста... Днес пак почти 90% от времето ми мина с Иво, лапето беше на работа (за съжаление). Хубаво е, че най-после успяваме да видим един в друг нещата, които едно време ни свързваха толкова силно. Вярно е, че сега сме доста променени от ония времена, но някак си всичко беше като "едно време".
Нямам думи да опиша колко приятни дни бяха това за мен.
Не искам да си помислям обаче каква картинка ще съм след 17 юни и как ще ме изтърпява мамчето (златката), кака ми както и вечнозеленото... Като се замислих върху този въпрос докато пътувах в автобуса и... ми избиха сълзи.
Липсва ми... всичко там.

Moby - Natural Blues