Софето

Невероятно забавно ми е. Два дни яко блъскане с иформация. Вчера ми бяха прегряли реотаните и по едно време само "гледах умно", но след двойно кафе в късния следобед се освестих и айде наново... Не ми се беше случвало от ГОДИНИ да легна и да спя като заклана повече от 5 часа. Е, снощи си легнах в 23.00 и едвам се надигнах в 7.30. Ако не се налагаше да ставам - сигурно можех да откарам поне до 10-11.00 ч.
Днес съм по в час на нещата, да не казвам, че вече почти всичко ми е ясно, останаха ми отделни питанки по софтуеъра, които ще задам утре. Научавам една камара нови неща, за сфера, която ми е почти непозната. Имам най-търпеливите учители на тоя свят ;) Имайки предвид, че ги заливах с въпроси, зяпах документи, зяпах софтуеър, зяпах отдели... и не млъквах! Дължа огрооооомно благодарско на Дани и Ваня, тъй като те са основните "късметлии", които се радват на компанията ми... Отделно на Стан и Дечо - те пък са тия, дето ми гласуваха доверие и решиха да ме "култивират" :)
А, да, щях да пропусна най-изтормозения от престоя ми в София - Фения, ама тя си ме търпи ;р Делим едно легло все пак, хехе ;)
И Иво и хлапето са на линия, те пък ме скъсват от бъзици - тази вечер например, докато пихме бира те не можаха да се докопат до "думата" доста време... В крайна сметка се докопаха... и за 20 минути ме направиха на луда калинка:) Ама какво да направя, като съм претрупана с впечатления (и нова информация), които все някой трябва да попие след мен.
Аз и сега не мога да си подредя мислите (напоследък често се случва), обаче обещавам да опиша мноооого подробно какво се е случвало тук, само че когато се прибера у нас и малко ми улегнат нещата.
(Здрасти, grozotia) ;р

Got it

Имам ново работно място:)
Официално от утре съм в София. Незнайно до кога... вероятно следващата сряда ще съм пак в Стара Загора.
Не съм на тоя свят и не мога да повярвам, че успях! ;р
И пак официално - приемам поздравления :)
Дано нещата да вървят по мед и масло.

P.S. А Иво ще лети на 20 май, което е събота... и със сигурност... ще го изпратя. Та софиянци, да знаете, че на 20 май може да има потоп на летището :)

I did it! :)

Изненада :)

Шеметни почивни дни. Имаше един предварителен план, по който мислех да работя ... получи се съвсем друго. Няма да описвам, защото нямам думи.
Хубаво и спокойно ми е. Имах нужда от всичко, което се случи през тези два дни. От всяка една минута, като изключвам само ранното събуждане. Толкова неща бях затворила в себе си и толкова много ми липсваше контакта, пък бил той и писмен, с две човечета (от тия, с които винаги си прекарвам добре, независимо от караниците с едното), че вече бях на път да изкукуригам. Отделно дето Стара Загора ме задушава...
По принцип не обичам непланувани неща, но този път нямах нищо против да действам спонтанно и да мисля на момента. Получи се добре, поне за мен. Бях се уморила от малките караници и многото недоверие - двете причини, поради които сама си налагах да се дистанцирам. Пълната изненада беше от спокойствието с което се приеха думите ми и от "миролюбивостта". Бях леко зашеметена от неочакваната промяна в отношението спрямо скромната ми особа.
Говорихме си много, смяхме се много... не посмях да надигна въпроса за заминаването и упорито отказвах да взимам отношение, пак по този въпрос. Не мога, а и не трябва, да си позволя да ми проличи каква параноя ме хваща. Мога само да се надявам и от цялото си сърце да искам този път да няма никакви неприятности, никакви трудни моменти, никакви инфарктни ситуации.

****

И макар, че те не четат тук (надявам се и никога да не попадат на този сайт!) искам да благодаря:
На Иво - за изненадата; за търпението, с което се беше въоръжил; за тактичността; за доверието, което прояви; за обещаните филми; за компанията му до 3-4 сутрин; за издържливия му стомах :))) ; и най-вече за подареното усещане за уют - нещото, от което винаги съм изпитвала нужда, но много отдавна не съм имала; ... и за куп други неща, които на пръв поглед са дребни, но за мен бяха от огромно значение.
На хлапето - за смеха, който предизвиква с невероятните бисери, които ръси напоследък...
Ето на, пак забих, а си бях набелязала доста неща за писане.

Бележки

Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре - очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така - ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София... там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата - нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн... Мразя да чакам...

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос ;)
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима "красива" - може и да се покажа ;)))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но... таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф ;)

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно... Продължавам да събирам идеи;)

Evil? :)

How evil are you?
Твърдо против излезлия резултат съм! Просто не ми отива хем да съм злобно мрънкало хем... това отгоре.

****

Хванах се за главата, като видях как изглежда блога ми, разглеждан с IExplorer... И този на Мами изглежда далеч по-добре, ако се гледа с Firefox. Ама за лаик като мен, който си е позволил без да разбира много да бъзикне тук-там по нещо в темплейта - направо си е похвално, че въобще се вижда нещо. Успокоява ме факта, че според статистиките - повечето хора, които попадат тук, ползват именно файЪрфокс ;)

One more ;)

.
Нещо ми върви на стари познати напоследък... Първо deni, сега и Стефан.
Стефан също ми е стар познайник. Живее в една от вилните зони на Стара Загора. Преди 4 години почти нямаше ден, в който да не сме заедно на по бира или кафе... Мотаехме се много често из Аязмото и беше най-добрата ми компания там. Всъщност и единствения от познатите ми, който се навиваше на акъла ми с часове да се мотаем заедно по пътеките там, да ходим до зоопарка, до залата с криви огледала.
После покрай последната ми година в университета срещите ни станаха все по-редки. Докато се стигна до момента, в който тотално му затрих координатите. Той имаше гадния навик през 2-3 месеца да сменя номера си и... така. Та около 2 години нито го бях чувала, нито го бях виждала. Странно, че преди поне по улиците се засичахме, Дръмса е любим и на двама ни - и там не се засякохме.
До снощи... Ровя си аз из Google напосоки и попадам на това - ако прочетете коментарите там - ще ви стане ясно за каква радост от намирането на стар познайник става дума ;) Само като видях ника и снимчицата и очите ми светнаха.
Днес целия следобед изкарахме заедно, така и не успяхме да се наприказваме. Утре вероятно ще е същото ;)
Today is a good day.

****

Стискането на палците ми ... май няма файда :( Кофти.

Ала-бала

:)
Вчера и днес цикля на P.O.D. Предната нощ, докато се опитвах да се приспя с MTV попаднах на клипа им към Goodbye for now. Името на групата ми е познато, но само толкова. Не ги свързвах с нищо конкретно, просто знаех, че ги има. Сутринта си дръпнах песничката , позаслушах се, проследих текста и се снабдих и с другите парчета на групата. Като цяло, за човек, който не си пада особено по този стил музика, останах изненадана. Незнам защо ги свързвам с Linkin Park донякъде... Не толкова като звучене, колкото като lyrics. И дали защото съм леко уплашена и се чудя за какво да се хвана, или пък просто защото P.O.D. са наистина добри - откривах част от себе си в някои от песните. Ако можех да пиша в стихотворна форма - вероятно главата ми би раждала подобни неща.

***

Вдигнах ръце от ината на разни хора, които се чудя как да приуча към кирилицата. Ама били на майната си, ама нямали киризатори, ама не искали да ползват примерно това. Добре де, нямам нищо против в чата или в ICQ да си пишат ако искат и на арабски, ама се дразня на упорит инат на такива индивиди по форумите. При това не разбирам къде точно им е проблема, след като болшинството от тези хора са с Windows XP, демек имат си вградена кирилица. А тия дето не били на тази версия - нямали кирилизатор, не можели и да си изтеглят, защото били в чужбина и след като съвсем чистосърдечно им предложиш да ги снабдиш с flextype, само и само да улесниш четенето си/им - пак "ритват кофата", щото разбиЙш ли, не можело да им се налага. Да, вярно е, че е въпрос на добро желание да ползваш родната си азбука, ама повечето от тия, дето са извън България се пишат за големи родолюбци. Защо тогава им е толкова невъзможно да пишат на кирилица?!?
Чудно как един американец би се дзверил, ако види нещо такова:
Хелоу, хау ар ю?
Блях, излишни нерви...

***

Пак стана мъгливо около мен. Точно като във филма "Мъглите на Авалон"... И май пак ме погва апатията, то ще си проличи де, ако последват една камара неразбираеми постинги...;) Едно такова безп(л)Ътно ми е. Постоянно имам усещането, че изпускам някакъв много важен детайл от цялостната картинка. И че ей заради този детайл ми се е*ава мамата. Чудно, какво ли им е на слепците, ония истинските - при тях за детайли изобщо не може да се говори, ама се справят някак си.
Да си отбележа тук - в неделя да зяпкам Vanilla sky по телевизията. Харесвам този филм, макар да е сладникав. Може би смесицата между реалност и илюзия... и финала. Пък и това е единствения филм, в който Том Круз е с пластмасова маска - аз лично не съм му почитателка на тоя пич. Обаче филма е добър!

***

Чудя се какво да дам на _онзи_който_пак_ще_лети_ през май. Събирам идеи...

***

Стискам си палци за нещо, сама. Ако стане - ще почерпя...вероятно в София.

Линна

Линна е моя стара познайница. Никога не сме се виждали. В различни части на планетата сме – аз съм в България, тя е в Канада. От години. И въпреки всичко смея да твърдя, че се познаваме малко или много. Някога... може би преди 6 или 7 години (не помня вече) се „разписахме” из говорилнята на Гювеч :) По-голяма е от мен.
За тези 6-7 години на няколко пъти губихме връзка, паузите в общуването ни бяха доста дълги. Обаче винаги имаше по някой заблуден смс, с който аз да напомням съществуването си, както и тя нейното. Помня, че преди около 4 години тя ми звънна :) Помня и как лееееко си глътнах граматиката, когато я чух. Обаче ми стана адски мило, че някой на гза на географията е решил да ми се обади просто така, за да чуе гласа ми, да ме попита как съм... И че този някой не е мъж, а жена. Това променя доста нещата, защото е близко до ума, че не става дума за любовни щуротии (щуротии не е уместна дума, ама това е първото, което ми хрумва в момента), а за чисто и просто приятелски чувства.

Линна през цялото време е била в течение на случките около мен. Или поне съществените неща, които по една или друга причина ме тревожат или радват. Занимавам я с какви ли не щуротии, а и и тровя живота с разни мои забъркани каши... Помня че миналата година, докато Иво беше в Щатите, я събудих посред нощ с някакви истерични смс-и :) Обаче тя не ме нахока, стана си от кревата и седна в 3 сутринта (нейно време) в полузаспало състояние да се опитва да накара мозъка ми да работи и да спра да се шашкам. Успя.
Имам я във visible листата си на ICQ, не че се спукваме да си пишем – няма такова нещо. Пак си пишем рядко, но на мен лично понякога ми стига да видя нейния онлайн статус и ... да си кажа, че е добре и че ако имам нужда от нея – тя е на разположение. Чат-пат се чуваме.

Беше прочела предходния ми постинг и вчера не пропусна да ми се накара и да пробва да вкара малко здрав разум в главицата ми. Бях прекалено изтрещяла (нещо средно между бяс, яд, страх, неспокойност, изпадане в една или друга моя крайност), за да я слушам какви ми ги говори и си знаех моето. Днес незнам какъв мерак ме беше подгонил и докато си хрупах и млясках доволно ябълката – реших да я чуя. Секунда по-късно разговаряхме (Skype). Не е истина какъв разговор проведохме. Имаше моменти в които се надвиквахме и буквално се карахме, а точно когато се бях запенила най-много взе, че ми спря тока. Няколко минути по-късно пак се бяхме хванали да си обясняваме една на друга гледните си точки. За нещо, няма значение за какво.

Сигурна съм, че какъвто е инат – пак няма да се е съгласила с мен, ето защо ще и отговоря тук, с няколко цитата от „Пътеводител на галактическия стопаджия”.
Та... Линна {}, защо не искам да се занимавам ли? И защо се дърпам и отказвам да се забърквам в нещо подобно? Ето защо:

- ПНД – каза той, - е нещо, което не можем да видим, или не виждаме, или което нашето съзнание не ни позволява да видим, защото си мислим, че това е проблем на някой друг. Това означава ПНД. Проблем на Някой Друг. Съзнанието просто го игнорира, също като сляпо петно. Ако погледнеш право в него, няма да го видиш, освен ако не знаеш какво точно представлява. Единствената ти надежда да го заловиш е да го изненадаш в ъгълчето. ПНД полето зависи от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, които не вижда, не очаква, или не може да обясни.

Не мога да не се съглася, че отчасти и ти си права, защото:

Всичко, което се случва, се случва.
Всичко, което със случването си предизвиква да се случи нещо друго, предизвиква да се случи нещо друго.
Всичко, което със случването си предизвиква себе си да се случи отново, се случва отново.
Но това не става непременно в хронологичен порядък.

Мдааам.... Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати изатваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме. Обаче:

- Измислям ли? – каза Марвин, като въртеше глава, пародирайки учудване. – Каква полза имам да измислям нещо? Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.

За едно обаче си права. Не съм изпробвала само онова, което цял следобед го дъФчим ;) И знаеш ли... Склонна съм да го пробвам, макар да съм почти 100%, че след това ще съм разбита за доста дълго време.
И... да, убеди ме. Убеди ме, че трябва да опитам - има два варианта: или ще съм адски доволна и щастлива, или пък ще съм наясно накъде да поемам занапред и какво да търся.
Ще отида. И ще го направя. Но няма да задавам въпроси, няма да чопля, няма да изисквам нищо.
Да, ще отида, но не сега, поради ред причини. Вярвай ми, ако нямах наистина основателна причина - най-вероятно в момента щях да съм там.(Знам, че в момента си казваш, че причината ми е неоснователна - за теб може би, за мен обаче е).

П.С. За тези, които нищо не разбраха ще поясня:
Защо го пиша това ли?
Ами защото Линна е най-редовния читател на блога ми :)
И май нищо не е в състояние да я накара да остави коментар ;р Аз обаче знам, че наднича тук всеки ден, както и че вероятно този път ще последва коментар. Надявам се само да не е последен, ако изобщо се "престраши" да ме... нахока публично. Поне съм убедена, че не ми мисли лошото ;)

ЦелуФки, како ;р

Going under

Avril Lavigne - Im With You

Im standing on the bridge
Im waiting on the dark
I thought that you'd be here by now
Ther's nothing but the rain
no foot steps on the ground
Im listening but ther's no sound

Isn't anyone trying to find me
Won't somebody come take me home

it's a damn cold night
Trying to figure out this life
Won't you take me by the hand
Take me somewhere new
I don't know who you are but I
Im with you

Im looking for a place
Im sarching for a face
Is anybody here
I know

Cause nothing's going right
And everything's a mess
And no one likes to be alone

Why is every thing so confusing?
Maybe Im just out of my mind

Излезе късметлия, наистина. Започвам да си вярвам, че каквото кажа - това става. Взе я (проклетата) виза. Незнам дали повече се радвам... или повече ме избива на нервен рев. Само като си помисля за тия 5 предстоящи месеца и ми иде да се свия на топка в някой ъгъл. Или да ги проспя (както мечките проспиват зимата). Искрено се надявам този път да няма никакви инфарктни ситуации, никакви проблеми, всичко да си мине по вода. И все пак... та това са 5 месеца, мамка му:( Този път ще пропусна изпращането. Не мога да си позволя втори път да ме вижда такава, каквато ме видя миналата година на 17 юни. За нищо на света.
На всичкото отгоре не мога да си събера мислите. Пак.
И капака е, че дори не мога да си позволя да изразя явно страховете си...

Movie

Понякога си мисля, че преживяваме разни неща, за да можем да кажем, че са се случили. Не на някой друг, случиха се на мен. Понякога живеем, за да изравним разликата. Аз не съм луд, въпреки, че си мислиха, че съм. Живея в същия свят, в който всеки друг, но просто видях повече от него.
****************
Понякога животът може да започне наистина с осъзнаването на смъртта. Всичко може да свърши в момента, когато най-малко искаме. Най-важното в живота е да повярваш, че никога не е късно. Нещата винаги изглеждат по-добре когато си будна. Когато умреш има само едно нещо, което искаш да се случи. Искаш да се върнеш.

Най-после гледах "The Jacket" (превеждат го като "Усмиряване" или "Усмирителна риза"). Отдавна се канех да видя що за филм е. Още като излезе чух добри отзиви, след това и Nanera ми напомни за него. Е, днес най-после го изгледах. Едно такова замаяно ми е...
Creepy & crazy филм. И доста тъмен... Чак започнах да се чудя дали е възможно...

Масов гроб inside of me

Имам една камара дискети, които сигурно вече 4 години си седят в чекмеджето. Днес реших да поразгледам какво има в тях... Попаднах на спомени. По-голямата част от тях бяха хубави, имаше и такива, които определено успяха да ме сдухат. Сега си правя компания с чаша "Смирноф" и се опитвам да подредя нещата в главата си. За пореден път вътре в мен е хаос.
Около обяд си говорих с Анита, стана дума за масовия гроб от мисли и чувства, които всеки човек погребва някъде много дълбоко в себе си. Как винаги се стига до момента "Не мога повече. Не издържам."... и как в крайна сметка се оказва, че сме като бездънна яма, която все пак може и поглъща още и още. В крайна сметка обаче човек е уязвим и всеки път, в който прибавя по нещо в споменатия масов гроб се сещаме за всичките ония уж погребани недоразвити страсти, желания, провалени планове - "И всеки път сълзи валят, когато някой губи..." /сетих се за една песен на Марияна Попова/.
Следобеда проведох друг разговор, с друг човек. Беше за около 30-40 минути, достатъчни, за да бъде разровено погребаното, да бъде изкарано наяве, да бъде преживяно отново... и да се очаква същото, но по-силно и по-болезнено. Вдъхвах кураж на някой, за нещо, от което буквално ми омекват краката и ми се насълзяват очите. Лигавех се на микрофона казвайки неща от сорта на "Ама как няма да стане! Ще стане! Ще видиш. Махни тия негативни мисли и вземи да си вярваш, че си късметлия."
Започнах пак да си задавам стария въпрос: ако се притесняваш за някого толкова, че да загърбваш своите проблеми, ако неволите и тревогите на този човек вълнуват твоята душа... ако изпитваш необясним страх за него и предпочиташ ти да поемеш ударите, които ще се стоварят върху му... ако ти се иска да живееш в неговия личен свят... значи ли това, че обичаш този човек?
Отговорът е НЕ.
Единствената мисъл, на която ме довежда е... че трябва генерално да променя нещо. Означава и че е крайно време... нещата да си дойдат по местата. И мощите от масовия гроб да се изхвърлят ... ненужни.
Наздраве... или по-скоро "Амин" ...

Take A Good Look In Your Heart; Tell Me What Do You See?
Its Black And Its Dark, Now Is That How You Want It To Be?
Its Up To You; What Do You Will Decide Your Own Fate
Make Your Choice Now For Tomorrow May Be Far Too Late
(DIMMU BORGIR - Burn In Hell)

Шмат - шмат

Изминалите дни изкарах в размотаване насам-натам. Ходихме с група познати на хижа в Габровския балкан - крайния резултат е мускулна треска във всяка част на тялото ми. Весело беше... умишлено няма да предоставя снимков материал, понеже повечето неща не са за показване :)
Освен това си направих една разходка до Търново с идеята да се видя със Зузу. Старопрестолния град ми липсваше... И сега ми става едно такова мило и тъжно като се сетя за 6те години, изкарани там докато учех. Ама че времена бяха:)
За пореден път доказах (и на себе си), че съм непоправима шматка. Когато реших да извадя фотоапарата и да снимам нещо... установих, че батериите му плачат за зареждане. Поради тази проста причина - снимките са само 3. мрЪн! И пак не можах да увековеча любимата си бирария там - City Pub :(

Това е "Самоводската чаршия" във Велико Търново. Колко пъти съм си търкала подметките по нейните камъни...

Ето го и стария антиквариат, още си е на същото място - точно срещу онова старо дюкянче, където правят невероятен кадаиф!
















Баири. Една основна черта на градчето. И каквото и да снимате - излиза лееееко килнато. Особено ако сте аматьори като мен ;р

Finger

Чудесен ден. Изпълнен с приятни занимания и срещи. Част от тях доста ползотворни. Понаучих това-онова за разни хора, поговорих си с приятели. Завъртях няколко телефона, най-после се чух с Кремена - окръжния съдия за област Габрово, с която има няма от 3-4 месеца се каним да излизаме заедно, ама все нещо става и все се разминаваме в моментите, в които аз съм си в Габрово. Е, сега няма да се разминем... А какъв живот си живеехме някога в Търново заедно... Та имам някакви планове за близките дни, но преди това... планина + приятели.
*******************
Междувременно в продължение на около 2 часа се моткам шахматно из резултати изкарани от Google за няколко думички... Сондирах конкретно за "глупаци", "тъпанари" и "малоумници". Попаднах на най-различни резултати, извадих си няколко, които ще изБложа тук. Повтарям, че подбраните изреченийца са съвсем хаотични :)

''Само гениите и глупаците са интелектуално независими'' - Станислав Лец.
"Е, глупаците все пак не са друг биологичен вид. В края на краищата, разума е само още едно сетиво. средство за реакция на дразненията на околната среда, както слуха, зрението ..."
"Из Закон на Мърфи:
Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!"
„Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.“ Гьоте
"Талантливите и кадърните са на върха. Глупаците са по земята и хапят (ако някой им даде)"
"Тъпанарите са навсякъде, не може да ги спреш. Изобретателни са и винаги намират начин да те нервират. Винаги са наоколо, независимо колко усилия полагаш да се махнеш те пак не изчезват.Неизбежно е!"
"Има два вида хора - малоумници и неудачници. Проблема е, че малоумниците са 10 00 0 000 00 00 пъти повече. Живеем в страна, в която всеки си е поставил за цел в живота да те преебе, а ако ти не искаш да преебаваш никой значи си просто глупак. Простотията е навсякъде - крие се като хлебарка по ъглите и каналите, но когато стане тъмно и никой не гледа, изпълзява и залива всичко с вонящите си пипала. Тук всеки изблик на ентусиазъм е обект на присмех, а на бездушието и примирението се гледа с уважение."
(Ето това ми хареса най-много: )
"Глупостта и простотията са различни неща (често дори нямат нищо общо) Глупостта е от бога, тя е природно явление, никой глупак не е виновен, че толкова му е дал господ... Глупаците са равномерно (статистически) разпределени сред всички съсловия и образувателни равнища.
Виж, с простащината - там нещата са по-така... Простотията се придобива, усвоява, и усъвършенства (е, сигурно е нужна и дарба!!), но въпреки това, да се показва пред хората си е просто въпрос на лошо възпитание"
******************** ********************

В блога на Антония преди време попаднах на ТОВА <- click!, като най-много ми хареса следния 3ти закон на човешката глупост:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

*************
Зачудих се какво разбира всеки под понятието глупост - и респективно глупак. Дали глупостта е равнозначна на простотията и простащината, дали глупаците са хора с нисък интелект и ниско образование или са простаци? Старите хора казват - от глупостта си тегли. Дали глупоста е неадекватна реакция на събития, обстановка, окръжаваща среда? Дали глупакът е простак или нискоинтелигентен? Или - докато умните се наумуват, лудите се налудуват...
Или е просто най- стария образ в човешката история - Иван Глупака, Simple John, Иванушка Глупака.....

Сетих се и за подписа на мрЪнкалника във форума, който е достоен завършек на изписаното до момента (copy-pasteс едно леко изменение):

I see dumb people...they're everywhere...they walk around like everyone else...they don't even know that they're dumb...аnd...many of them...THEY DON`T POST HERE!

Ако има някой, който си има гледище по въпроса - нека си го каже :)