My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

28 февруари 2006

Bang!

А знаете ли колко силна медия се оказа това чудно нещо, наречено "блог" ...
:)

Thats all folk

Това е!
Току що си занесох трудовата книжка в кабинета на шефското тяло (о, да, забравих да спомена, че то, в качеството си на пръв мой "легален" работодател, не ми е купило и заверило такава, въпреки че според кодекса на труда си е именно негова работа). Погледа беше убийствен... Дреме ми на... нали... :) Сега чакам да ме повикат да си взема оформената книжчица + заповедта за освобождаване.
Не пропуснаха през изминалия (почти пълен) работен ден да ме гърчат като за последно.
И аз не пропуснах да им оставя две троянски кончета - ей така, като завещание. Не пропуснах и да омажа част от базата на Microinvest. Не пропуснах и да проваля нещо важно за фирмата. Знам, че е злобно от моя страна, ама каквото повикало - такова се обадило.
Занапред смятам да не пропусна да си пусна жалбичката, която да предизвика ревизия на фирмата, смятам и да не пропусна да си вземата дължимата още една заплатка...
"Злобен гном", а?

23 февруари 2006

True, true...



Ivo (22:34):
baxti i mizeriqta:-(
sis (22:34): какво има?
Ivo (22:34): orezaxa mi zaplatata brutalno
sis (22:34): защо?
Ivo (22:34): shte gniqt v ada tiq kopeleta
Ivo (22:35): shtot ni okradoxa
Ivo (22:37): basi super kucivina mi e
sis (22:38): :(
sis (22:38): wanna talk? Phone… skype?
Ivo (22:38): mi nqma za kakvo, sichko se srina za 4-5 dena
Ivo (22:46): basi mnou e kuco vsichko
Ivo (22:47): "doidox na tozi svqt nerazbran i shte si otida po syshtiq nachin" (ne citiram doslovno, no pone blizko)
sis (22:47): ма то не може само хубаво... аз пък или съм се оперирала тотално от "пукизъм" (обратното на непукизъм) или... се развивам в много удобна посока
Ivo (22:48): ne moje samo xubavo, no pyk moje samo losho
sis (22:48): при всички случаи един ден сичко ще ми се нареди
Ivo (22:49): da be sis, ama az mrazq da e nepodredeno, ne che ne jiveq v xaos, no moi si xaos, v koito vsichko sym si podredil, a tova koeto se sluchva v momenta e krygla 0. tova e ... be ne mi se govori, mizeriq shibana kochnia, mrysna pomiina qma, kloakata na celiq svqt - BG
Ivo (22:50): da go duxa i prezidenta, da go duxa i premiera, da go duxa i cqloto pravitelstvo. nqkoi den vsichki shte umrat, no nqkoi shte izgniqt predi da umrat v taq lainarshtina
sis (22:52): степенувай нещата и си реши кое ти е най-важно... другото ... кучета го яли
Ivo (22:53): az sym si nai-vajen, a izliza, che AZ go nqma... veche
sis (22:57): оставяш ме без думи .. :( незнам какво да ти кажа, ама се хващай за косата като барон Мюнхаузен и се издърпвай сам от дупката, в която си паднал. Аз каквото и да кажа – са си само думи. Проблема е вътре в теб... решил си, че всичко е лайняно, че при теб изцяло действат законите на Мърфи и...
Ivo (22:58): a ti pa nqma li da idvash skoro nasam? zabravih kakvo e da se pie po edno golqmo s teb… deibish, priznavam, che samo s teb moga da gi myrmorq ei takiva. spri da mi go pozvolqvash!
sis (23:00): говори си... не ми пречиш ;р пък за идването... скоро. кажи на майка ти , че искам пак от оня кекс... ;)
Ivo (22:58): ako go pochne oshte sega - idvash li? :)
sis (23.03): не, мноу ясно ;р не сега...

Абсолютно заставам зад част от по-горните негови думи (по конкретно за клоаката на целия свят и след това за "Аз го няма").Напоследък и аз съм в едно ей такова никакво настроение. Ама се правя успешно на желЕзО!

P.S. За разлика от миналата година... сега му стискам палци да замине. Иначе е на път да се побърка тотално.
Има много вярно в това, че един път някой излизал ли е извън пределите на Бг - след това му е много трудно да приеме отново и да се примирява с "лайняната" част от нашата действителност.

22 февруари 2006

Ха-ха-хааа!


How much of a computer geek are you?

Hacker

You know your perls from your pythons, your dlls from your libs and your kernels from your modules. You enjoy computing at a spiritual level. You drink much caffeine.

Personality Test Results






Учудващ и за самата мен резултат хахахахах;)Треперете, че ида! ХАхахахах... Аз ... хаХер...
Who`s the man now?
LOL

P.S. Това за Туу Мъч Кофейне ... си го признавам без бой! ;р
****
Пък vasil вечер ги пише много интересни ;) Ето пожеланието за "лека нощ":
sis (00:04) :
ади лекар с нож, до писане
vasil (00:04) :
be da ta ba v gz gad mrysna
sis (00:05) :
мале! ахахах тфа изречение ша го плясна в блога ;р
sis (00:05) :
да та четат хората къф си мил ;р
vasil (00:05) :
shti go plqsna az da ne kazvam kyde ;b
vasil (00:05) :
ai glei si rabotata drisla takava ;b
sis (00:05) :
sopolanku ;p
vasil (00:06) :
da ta uvolnqt utre dano ;b

лиглЮ ;р

21 февруари 2006

To: You... You know who.

Уморих се и се скрих в тишината.
Но си осигурих спокойствие. Сега сме мълчаливи, но спокойни. Едното за сметка на другото.
Всъщност те нещата винаги са взаимосвързани. Губиш едно за сметка на друго. Опитвам се да мисля позитивно. "Всяка малка гадост носи радост". Дрън-дрън...

Все по-трудно ми е да говоря. И да пиша. Устата ми е залепнала, мислите ми препускат една след друга и е трудно да бъдат уловени и изразени. Умряла работа - така казва един мой приятел. Нямам идея защо е така, нямам идея и как да променя това. /тук се сещам за един друг лаф: всяко "Защо?" има своето "е*еш ли мааму"/. Ще ми се да излея толкова много неща, а ми е дяволски трудно да го направя.
Страх. Ето това е думата, която мина през главата ми току що. Препускаше бясно. Страх
*********
And I say this to you tonight, let us not forget. There is Hope!
The Crystal Method -Keep Hope Alive

19 февруари 2006

Pets

Ходих си на Габрово за weekend-a. И понеже родителските тела ми бяха поръчали да снимам възпитаниците ни - използвам случая да ги покажа и тук.

Това е Бари ;) През април ще стане на годинка, но вече може да се каже, че е достигнал размерите и килограмите, които в общи линии покриват изискванията за породата му. Бари е каракачанска овчарка. Беше на 31 дни когато го взех :) Няма нищо общо със смешната топка косми, която беше като бебе.








За нрава му нямам думи - свиреп, своенравен, инат, перфектен пазач. Всъщност едва ли казвам нещо ново за хората, които си имат поне бегла представа за породата му. Това е втория каракачанец, който отглеждам. Първия се казваше Рим и беше отровен... Невероятни кучета са! Никак не са глупави, но не подлежат на дресировка, на каквато подлежи една немска овчарка примерно. С такова животно в дома/двора си човек може да е сигурен, че няма от какво да се страхува. Не закачат другите животни, обичат децата, внимателни са. Признават само един човек за техен "водач" и това е най-големия "кусур" на тези животни. Навремето моментите в които Рим си късаше синджира бяха ужасни, защото никой не беше в състояние да го върже... и трябваше аз да се грабвам от майната си и да си отивам до там, защото признаваше мен за висшестояща;) И с Бари е така. Интересното е, че айде, Рим е живял при мен доста време, кажи-речи наистина аз го бях отгледала, но Бари е бил при мен не повече от 4 дни... После го занесох на село и от тогава баба ми се грижи за него.

А тази тук е Кофе. Не, не сте сбъркали името - кръстена си е баш на онзи смешен негър от тайфата на Влади Въргала. Това е уникално страхлива котка... Но си е моя;) А, да - да отбележа, че е улична превъзходна откъм родителски тела. Майка и беше взета от улицата, но като порасна стана една такава рошава... До преди около 2 месеца радваше окото шляейки се по двора на село. После изведнъж изчезна... Казваше се Шуша. Не искам и да си помислям какво може да и се е случило.

17 февруари 2006

Още един.

Сутринта в офиса ненадейно се появи Милен, заедно с Пейчо, който напусна след него. И пак стана интересно... Оказа се, че не са ни изплащани социални осигуровки от 2004, със здравните нямало проблем. Но в момента, в който двамата ми /бивши/ колеги отишли в бюрото по труда, а от там ги пратили НезнамСиКъде ... се оказало, че заради тия невнесени вноски хората няма да могат да си получават по 120 лева на месец от бюрото по труда. Интересна чупка. Добре че не разчитат на тия пари... Интересното настъпи в следващия момент - когато шефката се появи при счетоводителката с някаква бланка-декларация, в която трябва да се попълнят заплати, осигуровки и незнам си още какво на даденото лице - в случая Миленски и Пейчо. Отдолу да си сложела името и да се подпишела... Девойчето отказа - много ясно. Как така ще слага подписа си под нещо, което се вижда, че не е напълно изрядно... И айде пак викове и караници... Айде пак ние сме искали да ги уморим, да ги накараме да фалират... Можели ли те да мислят за всичко...
Чакай бе, калъф, къФ шеф си, като си нямаш понятие от фирмените дела? Къде си тръгнал да се бориш, като ВСИЧКИ от администрацията си заминават за няма и 10 дни. Къде си тръгнал, след като и работниците ти в склада и цеха един по един си пишат предизвестията, но събират кураж да ти ги предадат? Къде бе, мааму стара, се биеш в гърдите, че си силен, като реално се оказваш в неособено удобната полуклекнала поза тип "посерко".
В крайна сметка счетоводителката ни току що си заяви, че в момента, в който приключи годината ще си замине. Не и оставало много - дава си срок до 28 - и тя като мен. Ще си ходим заедно ;)
Сега си мисля... ако на някое стъпало от бюрократическата стълбица, с която евентуално /в случай, че не си намеря работа веднага/ ми предстои да се боря се окаже, че има нещо неизправно в документите ми и то е по вина на шефовете ми - просто ще им стъжня живота. Трудовите дела са безплатни за /бивш/ работник.Да не говорим, че ако ме вбесят достатъчно нищо чудно да ги уредя с една ревизия. И тогава вече ще клекнат съвсем...
Дейба... Мразя моментите, в които озлобявам, ама тия хора просто си го търсят. И ако въпроса е във взаимно лазене по нервите - ок, така да е.
Междувременно ако има някой, който да се сеща за достатъчно голяма гадост за ей такива малоумници - да сподели ;)

13 февруари 2006

End.

Днес като пич си казах, че се изнасям. Казах си и причините. Не спестих нищичко.
Естествено не се мина без цирк от страна на шефовете, ама... техен проблем. Там съм до края на февруари. А след това... каквото сабя покаже.
Все си мисля, че такова добро, умно, хубаво и възпитано същество като мен - няма начин да остане на улицата :)
Да видим до кога ще ми трае оптимизма... Ама ако не друго, сега поне чувствам невероятна лекота... Все едно до момента съм била натоварена с камъни :) Край на нервите, край на шикалкавенето, край на крясъците... КРАЙ!
А на 1.03 предизвестието ще си подава и счетоводителката. И тия малоумници (явно наистина са малоумници), след всичко което си казахме... накрая ми заявиха, че сме... стачкували. Всички. Тия не са добре, заклевам се!

11 февруари 2006

Prolongation

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха... В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат - още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа... чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire - Белгия... Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени... Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там - по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва... и "падането" му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг ... или да направят сайт на нашата фирма... или... оооох. Както и да е - причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи... Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е - евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued...

******

Ето един изненадващо добър събеседник... все пак уж се разговаря със самия ГосПод ;) (мерси "како Линна", беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор... за жалост не го сейвнах... но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ - ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май...
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този "висш разум", да не решите нещо друго...!/
А ТОЗИ сайт ме разби... особено флаша в началото ... и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали "Two for the money" си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините - докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар... И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед... Изобщо... в каква държава живеем БЕ!

08 февруари 2006

The day after...

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно... Шефа ми съвсем се запени ;) Сега се оказа, че сме "съботьори", че сме "стачкуващи" и какви ли още не простотии. Както и да е - стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах "Евала!". До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа... сега обаче се спекох. "Миленски" беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж "делхме нещо". Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде - ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта ;) Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня - все едно деня не е цял. Забавно човече ;) Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам... that`s just the way it is... things will never be the same... Ще ми се и моето "Бай-бай" да е толкова запомнящо се, колкото и неговото ;) Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше "Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш"... Мдааам... И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
"Историкът" на Елизабет Костова - книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ ;) Ама много, много, много {}
"Фамилията" на Марио Пузо - това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна ;) Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
"Твоите трудови права" - от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам - подаръка е еднозначен. А и думата "напускам" е все по-често срещана около мен...
Видно е, че имам какво да чета... има с какво да уплътнявам времето си.

07 февруари 2006

Today is a good day to die!

Пак ме скосиха... В момента умувам дали да не отида в офиса и просто да си подам молбата за напускане. Сервираха ми 20 страници технически превод от български на английски... за търг за Марица Изток. До петък. Е не мога, а и не ми е работа...
Писна ми :(((((((((((( И снощи висях на работа до 21.00 ч... пак с простотии... пак заради ТЯХНА /на шефовете/ несвършена работа. Почва да ми е все тая дали съм си намерила някаква работа преди да напусна или ще напусна преди да съм уредила някакви пари за по-следващия месец... ПИСНА МИ!
Между другото днес навършвам четвърт век. Радостта ми е, че много приятели и познати се стиха за мен... Обаче в момента не мога да си напъна мозъка и да измисля нещо "дълбоко философско" по тоя повод. Просто... благодаря на всички. You know, that I love ya all.

04 февруари 2006

Птичи грип / Старо Ъгейн

Птичи грип кацна и у нас. Официално. И естествено според медиите - "Спете спокойно деца", няма опасност... Дейба, изкарват ни по-издържливи и от хлебарките вече.

*********************

Froz (17:40) : noviqt ti outlook na bloga me ubi
sis (18:02) : ммм... това значи ли, че е добре... или напротив
Froz (18:02) : ami zle e
Froz (18:02) : qvno fona e samo za 1024 x 768, a az sum na 1280x1024 i e edno mazalo
Froz (18:05) : vsu6tnost nqma6e da zabeleja, no dnes prosto si smenih monitora i noviqt e 19" i stana iznenada

Айде пак на старото синичко... Голямо "благодаря" на Майк Терез за своевременното "отваряне на очите", както и за изтърпяването на около 30 минутното ми мрънкане;)
Имаш я бирата, само остава да се разбере кога точно ще те черпя ;р

P.S. Поредна промяна... този път към по-светло. Остава само да си изработя/изнамеря нещо, което да замени "хедъра"... Това синьото с двете изреченийца ми се струва много постно.
10х Плин ;)

03 февруари 2006

Sometimes I think I understand everything, and then I regain consciousness.

02 февруари 2006

Новичко ;)

Нов изглед ;) Назаем от тук ;)
Like it?

*От доста време се каня да покажа и новия /вече стар/ "тапет" на служебната машинка... Радва ми окото:

Вече не помня кой ми го даде... Обаче помня, че Изаура се погрижи да придобие настоящия си цвят;) /Здрасти Марийченце/ ;)

01 февруари 2006

Тест

Ако смяташ, че ме познаваш добре ->
Клик