Pets

Ходих си на Габрово за weekend-a. И понеже родителските тела ми бяха поръчали да снимам възпитаниците ни - използвам случая да ги покажа и тук.

Това е Бари ;) През април ще стане на годинка, но вече може да се каже, че е достигнал размерите и килограмите, които в общи линии покриват изискванията за породата му. Бари е каракачанска овчарка. Беше на 31 дни когато го взех :) Няма нищо общо със смешната топка косми, която беше като бебе.








За нрава му нямам думи - свиреп, своенравен, инат, перфектен пазач. Всъщност едва ли казвам нещо ново за хората, които си имат поне бегла представа за породата му. Това е втория каракачанец, който отглеждам. Първия се казваше Рим и беше отровен... Невероятни кучета са! Никак не са глупави, но не подлежат на дресировка, на каквато подлежи една немска овчарка примерно. С такова животно в дома/двора си човек може да е сигурен, че няма от какво да се страхува. Не закачат другите животни, обичат децата, внимателни са. Признават само един човек за техен "водач" и това е най-големия "кусур" на тези животни. Навремето моментите в които Рим си късаше синджира бяха ужасни, защото никой не беше в състояние да го върже... и трябваше аз да се грабвам от майната си и да си отивам до там, защото признаваше мен за висшестояща;) И с Бари е така. Интересното е, че айде, Рим е живял при мен доста време, кажи-речи наистина аз го бях отгледала, но Бари е бил при мен не повече от 4 дни... После го занесох на село и от тогава баба ми се грижи за него.

А тази тук е Кофе. Не, не сте сбъркали името - кръстена си е баш на онзи смешен негър от тайфата на Влади Въргала. Това е уникално страхлива котка... Но си е моя;) А, да - да отбележа, че е улична превъзходна откъм родителски тела. Майка и беше взета от улицата, но като порасна стана една такава рошава... До преди около 2 месеца радваше окото шляейки се по двора на село. После изведнъж изчезна... Казваше се Шуша. Не искам и да си помислям какво може да и се е случило.