The day after...

Новината на деня е, че Милен напусна. Изпревари ме. Самото напускане беше много зрелищно... Шефа ми съвсем се запени ;) Сега се оказа, че сме "съботьори", че сме "стачкуващи" и какви ли още не простотии. Както и да е - стиснах ръката на /бившия/ шофьор на фирмата и му казах "Евала!". До преди около час се радвах за него, защото съм убедена, че ще си намери далеч по-свястна работа... сега обаче се спекох. "Миленски" беше човек, с който се разбирах перфектно. Въпреки че в очите на околните ние нон-стоп уж "делхме нещо". Всеки път, в който се мернехме из фирмата или пък в който се налагаше да пътувам с него до някъде - ние спорехме. За какво ли не. Правехме го за спорта ;) Ако не се сдърпаме за нещо или не си погодим някаква простотийка-шега за деня - все едно деня не е цял. Забавно човече ;) Та сега ми стана изведнъж криво, че ще се наложи да скучая още 2-3 седмици, докато намеря нещо ново, с което да се захвана. Мдааам... that`s just the way it is... things will never be the same... Ще ми се и моето "Бай-бай" да е толкова запомнящо се, колкото и неговото ;) Важното е, че той е ОК. Пихме по едно кафе преди няколко часа, разбрахме се и утре да се видим. Като го попитах на тръгване как е, отговора беше "Перфектно, едно такова леко ми е на душата. Чудя ти се на твоя акъл до кога смяташ да ги търпиш"... Мдааам... И аз съм пътник ;р
*****
Ето най-важната част от подаръците ми за тазгодишния рожден ден:
"Историкът" на Елизабет Костова - книга, която поисках да имам още в момента, в който прочетох нейното представяне на българския пазар. Гро, БЛАГОДАРЯ ;) Ама много, много, много {}
"Фамилията" на Марио Пузо - това беше единствената книга на този автор, която все още нямах. Сега вече колекцията ми е пълна ;) Да са живи и здрави колегите ми /без да броя шефовете!/
"Твоите трудови права" - от родителските тела /от тях имам и добавка, която няма да описвам тук ;р/. ПРедполагам, че и тях съм ошашкала с нон стоп мрачната си физиономия от две седмици насам - подаръка е еднозначен. А и думата "напускам" е все по-често срещана около мен...
Видно е, че имам какво да чета... има с какво да уплътнявам времето си.