Trip :)

2 приказни дни! Почти 3 даже...
Заминаването ми в петък беше инфарктно - автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен - това според кукумявката на една от касите нашата автогара... Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив - докопах телефона на Автогара Юг там, звъннах с молба да си резервирам място и познайтееее - нямало! Поредната кукумявка! Продължих с чопленето и се добрах до фирмата, на която е автобуса - айде и там завъртях телефон. "Моля ви, оставете си мобилния, ще ви звъннем след 5 минути". 5 минути по-късно : алелуя! "Няма проблем, 7-мо място е вашето. Само съобщете на стюардесата за резервацията си." Междувременно на въпроса защо звъня на тях и как съм се докопала до телефона им - обясних, че съм "минала" през старозагорската автогара, после през пловдивската... накрая просто съм стигнала до тях, като последен шанс :) Картинката беше пълна, след като 15 минути по-късно получих извинение от 2те кукумявки.

Тааа... в петък в 23.00 ч. се озовавам във Варна. Зузу ме чакаше... Ходихме на "Годзила" - това ми е нещо като традиция от как преди 5 години крака ми стъпи там за пръв път, заедно с малкия и Иво. После малко шляене по улиците, които бяха учудващо празни - миналата година по същото време все още си беше лудница! Накрая завършихме с плажа и няколкочасово мърморене и оплакване.
Събота - надигнах се в 9 сутринта и се обадих на кака си (имам си една кака и там...). Всяка година се чувам и виждам с нея точно по 1 път - когато крачето ми стъпи във Варна. Представа нямам какво толкова е харесала в мен тази жена, ама всяко мое ходене в този град мен е свързано с невероятни изненади от нейна страна. Имаме си традиция и с нея - винаги ме води на разни диви и приятни за мен места (миналата година ходихме на фермата за миди). Уговорихме една среща за 11.30 :) Този път ме заведе в Чифлик Чукурово - етнографски комплекс, в който се оказа, че са водили и принц Чарлз. Намира се на около 60 км от Варна, с. Прилеп, пътя до там е лееееко кофти, ама си струва усилията и друсането :) Няма да разказвам много, мисля да показвам :)
***
с. Прилеп - 100% не е случайно името му! Щом посред бял ден се натъкнах на този тук :)


***
Ето тази плоча посреща народа на входа на комплекса.


***
Това пък е последната страница от менюто :) На всяка страница имаше по някаква история...



***
Невероятно вкусните дробчета... Ако някога попаднете там - не пропускайте да ги пробвате! И царевичните питки! И турското кафе, което се сервира с бяло сладко!




***
(звукове и) гледки...















***
Непременно посетете това място, ако някога имате възможност - нямаше хора, тихо и спокойно, уютно, невероятен персонал, свободен достъп навсякъде из комплекса... Толкова перфектно, че чак е трудно да се повярва, че го има :)


***
Неделята прекарах в път до Калиакра и после до Каварна. Сама. Запознах се с разни хора по пътя :) Накрая завърших във Варна :)
Малко снимки пак (защото нямам думи)

Моите мидички, гърбец и тен :рРр :


И крачетата ми...


Ах, морето ;)


***
Та такааам. Заредих батериите! Сега почвам пак да стискам зъби :)
Хубаво е човек да бяга сам някъде. Има полза!