Малките промени/победи

Tired!
Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА!
Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко ;) Сбъднах две мои малки мечти - "да спра да мисля" и "да нямам време за излишни глупости".

Напоследък нещата се случват адски бързо - даже не успявам да осмисля всичко. Утре е претрупано с планове от днес. За вчера - в момента дори не си спомням какво е било ;)

Хубаво е, когато усещаш промяната в себе си.
Дамммм... преди си повтарях, че "работа е мръсна дума!", но на практика се оказа, че именно работата ми в момента ме прави по-твърда и по-уверена в себе си. Открих неподозирани мои заложби, хахах. Да си максимално твърд и неотстъпчив понякога е по-добрия вариант, отколкото да си "гъвкав" и да се "приспособяваш". С максимално открити карти е твърде вероятно да спечелиш цялата игра, отколкото ако ги криеш и се правиш на непредвидим. Да следваш няколко съвсем прости правила ти помага в 90% от случаите да става на твоята. Да "изискваш" все повече и повече се оказа добра политика - 99 % от хората, с които в момента минава по-голямата част от ежедневието ми някак "израстнаха". А аз израствам заедно с тях! Има някакъв приятен гъдел в цялата работа ;)

***

Днес преодолях един от страховете си - циганите. Имала съм 2-3 приятни досега с такива хора - понякога в простотата, с която възприемат околния свят и в разговори с тях съм намирала покой за себе си... никога няма да забравя допира ми с едни дървари - цял цигански катун... Както и да е, мисълта ми беше, че по една или друга причина никога не съм ги обичала. А ако са и много на куп - направо си ме побират тръпки. Е, днес се набутах в най-мизерната част на тукашното циганско гето. До там няма път за кола - невъзможно е да ползваш каквото и да е превозно средство. За да се добереш до тази част от махалата е необходимо да минеш през целия цигански квартал... В началото бях адски нервна, в един момент даже бях готова просто да се врътна и да се изнижа възможно най-бързо от това място, въпреки че с мен беше Стоян. На практика се оказа не толкова страшно - напротив - на няколко пъти се налагаше да питаме приседнали до колибите си хора как да стигнем до търсения от нас човек - нито един не ни отказа съдействие! Нито един! Последния човечец даже ни заведе до търсеното подобие на къща...
Anyway - просто отбелязвам поредната моя малка победа над себе си!

***

Имам един мейл в пощата си. Не, няма да му отговоря... Ако отговоря ще отприщя бент.

***

Умф... И понеже ми е гузно - нека кажа още нещо - ако по някакъв начин съм засегнала още някой с невниманието си - не е нарочно. Просто стане ли 8.15 сутрин и съм на "работен режим" с хиляда неща в главата и... забравям ;(