My blog has moved! Redirecting…

You should be automatically redirected. If not, visit SISKATA.NET and update your bookmarks.

31 декември 2005

Малко остана

Събрали сме се една камара народ вече...
Та... да кажа на всеки случайно попаднал тук - весело посрещане на 2006 година.

28 декември 2005

Научих...

Нямам никаква идея кой е писал думите по-долу, но пък страшно ми харесаха и си ги слагам тук ей така, за да си ги имам и да си ги препрочитам чат-пат ;)
*************
Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.
Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.
Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих, че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих, че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.
Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих, че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
Научих, че семейството ти няма винаги да подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат, и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са само биологични.
Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.
Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих, че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих, че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
Научих, че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих, че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.
Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих, че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
Научих, че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих, че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих, че, въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш.
******************

И аз научих...

27 декември 2005

_След_коледно_

Плин беше права!
/Здрасти Плин & благодаря за картичката и милите думи!/
Още в петък шефа ми отпусна кесията си и ми даде коледните парички - достатъчни за принтер:)

А за Габрово...В събота се добрахме до там с 300 зора, минахме през магазина за техника с цел да изберем подарък на баба ми. В крайна сметка единодушно се спряхме на термокана. Взехме я... На изхода на магазина някакъв човечец ме прикани да съм напишела имената си и телефон за контакти на касовата бележка и да участвам в някаква томбола, която щяла да се тегли на другия ден. Казах си "Хъх... Кой? Аз? Вечния карък? Изключено да спечеля каквото и да било!", но все пак я пуснах!
Е, в неделя ми се обадиха да съм идела да си взема наградата... оказа се mp3 плеър,от ония с радио и диктофон, 256 МБ... никак не е зле:) Още не мога да повярвам ;р

Иначе двата дни ги прекарах в мотаене по стаите, ровене из старите гардероби и ракли в търсене на съкровища, размотаване с Бари из гората... Ей такива неща. А колко сняг имаше... Лелееей! ;)

Вчера благополучно се прибрах. Докато се мотаех из празния апартамент и се чудех къде да се завра и какво да правя, за да не пукна от скука - телефонна звънна. Таня. Предложение за разходка до Пловдив. За някаква среща, на която никой /уж/ не познавах. Е... пред алтернативата да се блъскам между 4 стени и да се чудя какви да ги върша, сметнах че Пловдив е по-добрият избор за запълване на времето ;) В последния момент се сетих за мрЪнмот - знаех, че си е в България за новогодишните празници, намерих го на кю и му взех номера... за всеки случай. В Майна-таун благополучно се паркирахме пред "Хитър Петър" към 20:30. Направо зяпнах, като видях за какво стълпотворение от хора ставаше дума. Интересното беше, че аз не ги познавах... но пък част от тях ме знаеха - най-често срещаната реакция при казването на името ми беше "аааааа... ти ли си сис? ти си сисока?". Дигнаха ми се акциите :D
Звъннах на мрЪни малко след като седнахме на масата. И в момента съм му адски благодарна, че се отзова и дойде:) Беше като "манна небесна" сред изсипалата се чалгия, танци и какво ли още не. Направо акъла ми не го побираше - пускаше се някаква дива селяния... и веднага след това DEEP PURPLE със Soldier of fortune... и после пак селяния... За пореден път се убеждавам, че просто е изключено някога да "привикна" чалгията... Не я понасям и тФа е! Както и да е - разни хора, разни вкусове. Таааа... мрЪнчо, едва ли четеш това тук, но БЛАГОДАРЯ! Длъжница съм ти, че заедно с мен изтърпя 3 /дали не бяха и повече/ часа тази музика:)
И не съм зъл гном, пЪк! ;р

23 декември 2005

Коледа



Коледа чука на вратата вече. По тоя повод - утре в 6 сутринта се натоварваме с родителските тела на автобуса за Габорово. Традицията повелява... За багажа не ми се говори - ще имаме торби и по ушите. Автобуса ще е ФРАШ => цирка ще е пълен. МРЪН! Мразя ги тия МАСОВИ миграции по празниците /въпреки че и аз самата съм участник в тях/.

Първата ми Коледа без дядо. Не мога да си представя, че ще си ида на Коледа "на село" и той няма да е клекнал отвън на трикракото столче, няма да си пуши цигарата замислено и няма да подскочи като ужилен в момента в който отворим портата. Просто... МРЪН.

Както и да е... Коледа е хубав празник. Един ден в годината, в който е повече от желателно да си със семейството си и... да имаш усещането за уют.
Да видим дали ще стане някакво чудо.
А иначе в главата ми се върти само едно: enjoy the moment.
Whatever. Весела Коледа на всички!

21 декември 2005

Нахвърляно

music: Red Hot Chilly Pepers - Under The Bridge
настроение: никакво

Студ. Зъзнене. И пак студ.
Празниците заплашително приближиха... какво ти приближили, направо ми дишат във врата. Не съм купила нито един подарък /все още/. Нямам настроение. А и няма нищо по-досадно от безкрайното препускане по магазини и умуване на кого какво ще му хареса. Незнам...

Всяка година по това време нещо ми става. Не ги обичам тия зимни празници и това е. Цялата тая какафония, целия този бал с маски, цялата тази гадост ме побърква. Грам спокойствие няма. Сигурно в мен е проблема - не е възможно целия свят да е крив... по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 2 месеца - все едно с вълшебна пръчка излетя това време.

Отрязох част от дългата си коса. Не много - 5-6 пръста. Едно "вечнозелено" коментира това: "Ауууу, що така, бре?:( КО станало? Хъммм....ако една жена иска да промени нещо в себе си...то, знаеш, първо започва с косата;) Здравей, нова жено!:) btw...аз също си я поорязах...ам промяна едва ли ще настъпи :Р". И при мен промяна едва ли ще настъпи. В интерес на истината някъде дълбоко в себе си знаех, че искам точно това - да променя нещо в себе си. Промених само черупката. Ще ми се някак да се променя цялата и да забравя, че съм се познавала.
На Коледа ставали чудеса...
Дали?
Нали?
... Надали...

Чудно, как ли се чувстват онези с амнезията... Какво ли е да се събудиш голям човек и да не помниш нищичко от досегашния си живот... И какво ли е да се градиш наново. Сам.

16 декември 2005

When I`m gone

Преди броени минути си доказах нещо, което си мислех че е само плод на моя изкривена гледна точка. Оказа се истинско:)Не очаквах, да имам основание... Изненадващо за мен самата си доказах... Че имам стойност за някой, който значи много за мен, но винаги съм мислила, че от обратната страна нещата не стоят така.
Защо някой трябва привидно да е загубил нещо/някого, за да разбере истинската му стойност тогава. Защо тия неща не се разбират, без да се налага да се подлагат на изпитание две страни. Защо трябваше да се "покрия" и да съм в неизвестност толкова време... Защо трябваше да не вдигам телефона си... Защо трябваше да се опитва 3 пъти да ме намери от чужд номер... За да разбера, че колкото и недоразумения да има, колкото и контри да се правят, на колкото и различни вълни да сме... ние имаме нужда един от друг. По един или друг начин.
Няма случайни неща. Няма и случайни хора.
**********
Have you ever loved someone so much you'd give an arm for?
Not the expression, no, literally give an arm for?
When they know they are your heart
And you know you are their armour
And you will destroy anyone who will try to harm them.

And when I'm gone, just carry on don't mourn,
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm lookin' down on you smiling
And I didn't feel a thing so baby don't feel no pain, just smile back.

14 декември 2005

You know who...


"Иска ти се просто да те няма. Да не си тук, да не си сега, и никога да не бъдеш, и никога да не те е имало. Вървиш по самотна пътека, вървиш назад - към миналото. С ръце в джобовете, с наведена глава, с поглед, вторачен вътре в теб, а със всеки твой дъх от носа ти излиза пара. Сякаш си машина. Крачиш със свито сърце към спомените си, събираш ги от улицата, от клоните на дърветата, пазиш ги от вятъра - да не ги отвее нанякъде, прегръщаш ги и ги целуваш.
Времето отдавна се е самоизяло... Щом зимата свършва, когато си поискаш... Времето отдавна... Празно е - вътре, в сърцето ти. След дълбоката въздишка ти се питаш: "А кое е това, което изяжда мен?". И си отговаряш, че си като времето - самоунищожаваш се. Стоиш пред откритието си, и още малко, ще се разпаднеш. Излезе че ти мразиш времето, времето мрази теб, но ти си като времето, значи се мразиш...

Ако имах сърце, повярвай ми, щях да те обичам от цялото си сърце!"

13 декември 2005

Честит Рожден Ден Caspi

Casper е най-НЕстрашното таласъмче на тоя свят. И може би единственото, което познавам. Не си спомням някога да съм го наричала по име /казва се Петър/, за мен той е или Caspi, или таласъм, или галено му казвам "чаршафче".
Преди малко повече от 6 години той ме извади от най-дълбоката тиня. Почти не ме познаваше, а успя да направи нещо, при което малко лекари и терапевти имат успех.
Та... днес този специален човек има рожден ден.
Думите не ми стигат, за да изредя всички най-добри пожелания... Но обещавам цял ден да се усмихвам заради него. Защото той го заслужава.

11 декември 2005

Стар приятел ;)

Невероятно! Толкова приятна изненада получих.
Обаждане.
Италия.
Таня. deni_f.
Замина 2002г там. Бягаше от човек, който я пребиваше, който всячески я унижаваше, от който всячески се опитваше да се отърве, но не успяваше.
Накрая събра багажа си, останалите и пари и се изпари. Няма да го забравя! Пътувах си след поредния изпит от Търново към Стара Загора. Тя ми звънна...
"Сис, ако искаш компютър - ела до Плевен и вземи моя. Ако го искаш - до утре трябва да е станало. Заминавам... за Италия".
Не взех компютъра. Голям рев падна - как така... тя... с която споделях толкова много неща - заминаваше. Просто така. Набързо.

Последва година мълчание. След това имаше откъснати "включвания" - смс за рожден ден и нова година. След това пак мълчание. До снощи!
-Добър вечер. Силвия може ли?
-Да?!?
-Абе... да имаш една приятелка Таня в Италия?
-ДА?!?!?!? Какво има?!?
-Ми Сис... аз съм. Имам постоянен нет вече... дай ми някакви твои координати.
Дадох естествено.
Сега в продължение на и аз незнам колко часа не можем да спрем да говорим. Сякаш не сме се разделяли никога.
Уредила е живота си. Най-накрая.
"Сис... на 32 години станах и най-после открих Човека. Спокойна съм и съм щастлива. Да не повярва човек..."
А аз съм двойно по-радостна, че пак имам "до себе си" един от хората, които са оставили трайна следа в душата ми и които имат място в сърцето ми.

06 декември 2005

Рай/Ад

****, ти вярваш ли в рая и ада?
"da"
А аз мисля, че ако съществуват - има само рай... земята е създадена от дявола... значи ние в момента сме в ада!

А ти вярваш ли?

02 декември 2005

Това, което не ни убива...
НИ ЕБАВА МАЙКАТА!!!