Нахвърляно

music: Red Hot Chilly Pepers - Under The Bridge
настроение: никакво

Студ. Зъзнене. И пак студ.
Празниците заплашително приближиха... какво ти приближили, направо ми дишат във врата. Не съм купила нито един подарък /все още/. Нямам настроение. А и няма нищо по-досадно от безкрайното препускане по магазини и умуване на кого какво ще му хареса. Незнам...

Всяка година по това време нещо ми става. Не ги обичам тия зимни празници и това е. Цялата тая какафония, целия този бал с маски, цялата тази гадост ме побърква. Грам спокойствие няма. Сигурно в мен е проблема - не е възможно целия свят да е крив... по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 2 месеца - все едно с вълшебна пръчка излетя това време.

Отрязох част от дългата си коса. Не много - 5-6 пръста. Едно "вечнозелено" коментира това: "Ауууу, що така, бре?:( КО станало? Хъммм....ако една жена иска да промени нещо в себе си...то, знаеш, първо започва с косата;) Здравей, нова жено!:) btw...аз също си я поорязах...ам промяна едва ли ще настъпи :Р". И при мен промяна едва ли ще настъпи. В интерес на истината някъде дълбоко в себе си знаех, че искам точно това - да променя нещо в себе си. Промених само черупката. Ще ми се някак да се променя цялата и да забравя, че съм се познавала.
На Коледа ставали чудеса...
Дали?
Нали?
... Надали...

Чудно, как ли се чувстват онези с амнезията... Какво ли е да се събудиш голям човек и да не помниш нищичко от досегашния си живот... И какво ли е да се градиш наново. Сам.