You know who...

"Иска ти се просто да те няма. Да не си тук, да не си сега, и никога да не бъдеш, и никога да не те е имало. Вървиш по самотна пътека, вървиш назад - към миналото. С ръце в джобовете, с наведена глава, с поглед, вторачен вътре в теб, а със всеки твой дъх от носа ти излиза пара. Сякаш си машина. Крачиш със свито сърце към спомените си, събираш ги от улицата, от клоните на дърветата, пазиш ги от вятъра - да не ги отвее нанякъде, прегръщаш ги и ги целуваш.
Времето отдавна се е самоизяло... Щом зимата свършва, когато си поискаш... Времето отдавна... Празно е - вътре, в сърцето ти. След дълбоката въздишка ти се питаш: "А кое е това, което изяжда мен?". И си отговаряш, че си като времето - самоунищожаваш се. Стоиш пред откритието си, и още малко, ще се разпаднеш. Излезе че ти мразиш времето, времето мрази теб, но ти си като времето, значи се мразиш...

Ако имах сърце, повярвай ми, щях да те обичам от цялото си сърце!"