Стар приятел ;)

Невероятно! Толкова приятна изненада получих.
Обаждане.
Италия.
Таня. deni_f.
Замина 2002г там. Бягаше от човек, който я пребиваше, който всячески я унижаваше, от който всячески се опитваше да се отърве, но не успяваше.
Накрая събра багажа си, останалите и пари и се изпари. Няма да го забравя! Пътувах си след поредния изпит от Търново към Стара Загора. Тя ми звънна...
"Сис, ако искаш компютър - ела до Плевен и вземи моя. Ако го искаш - до утре трябва да е станало. Заминавам... за Италия".
Не взех компютъра. Голям рев падна - как така... тя... с която споделях толкова много неща - заминаваше. Просто така. Набързо.

Последва година мълчание. След това имаше откъснати "включвания" - смс за рожден ден и нова година. След това пак мълчание. До снощи!
-Добър вечер. Силвия може ли?
-Да?!?
-Абе... да имаш една приятелка Таня в Италия?
-ДА?!?!?!? Какво има?!?
-Ми Сис... аз съм. Имам постоянен нет вече... дай ми някакви твои координати.
Дадох естествено.
Сега в продължение на и аз незнам колко часа не можем да спрем да говорим. Сякаш не сме се разделяли никога.
Уредила е живота си. Най-накрая.
"Сис... на 32 години станах и най-после открих Човека. Спокойна съм и съм щастлива. Да не повярва човек..."
А аз съм двойно по-радостна, че пак имам "до себе си" един от хората, които са оставили трайна следа в душата ми и които имат място в сърцето ми.