Мразя!

Мразя да ми казват какво да правя, ако не съм поискала нечие мнение. Мразя реплики от рода на "това да, това не".
Мразя да "чувам" неща за себе си, изказани от някой, който дори не ми е виждал очите.
Мразя да усещам тънка и насмешлива нотка в думи на човек, за който емоциите са признак на ... слабост, че дори и на "лигавщина". За него - лигавщини, за мен - не. А съм убедена, че нищо човешко не му е чуждо!
Мразя всеки, който по някакъв начин се опитва да се доказва като "новия Карбовски", "новия Волгин"... мразя тоя тъп стремеж към оригиналнечене (ако изобщо има дефиниция на тая дума)!

И мамка му, как МРАЗЯ да се връзвам на такива простотии, а е факт, че го правя.

Това си е моя блог, моите мисли, моите емоции. И никой, ама никой няма правото да ми дава каквато и да било оценка, без да съм му я поискала! Освен това никой не може да ми казва какво да пиша и какво не. Никой не може да ми казва какво ТРЯБВА(ло) да съдържа един блог! Този тук си е МОЙ! И ще пиша каквото си искам, когато си искам, както си искам! Ако искам ще напиша и сценарий за сапунка и пак тук ще го пусна! Не съм хванала никой за гушата, не съм опряла пистолет в нечие слепоочие с думите "Чети това!".
Дееба /без извинения/... аман от оригиналнечене и от "класни наставници", които освен да мрънкат и да се опитват да създават разни правила друго не правят. А на всичкото отгоре се изявяват като воайори.