Цигара срещу полудяване.

Това е "нещото", което описва деня ми. Кутия от тия, че и отгоре. Адски напрегната сряда беше. Тия от Италия за пореден път не пропуснаха да направят спънка - почти пред провал беше старта на сезона за българския картинг. В резултат на това си имах един фучащ и сновящ из офиса шеф, който от време на време сядаше на едното бюро до мен, слушаше ме докато се опитвам да накарам ония смахнати "макарони" да си размърдат задниците, и нервно потропваше по масата с пръсти. "Папата..." - ето това беше думата, която за тях беше обяснение на всичко, най-вече на НЕсвършената им работа. Към обед, вече на ръба на нервна криза се разбучах по телефона, като постепенно бученето ми прерастна в крясъци... накрая едва ли не започнах да заменям Dear Mr. Ridolffi" с "Твойта кожа макаронеста!!!". За пореден път се убеждавам, че когато нещо не се получава по "културния" начин, то е неизбежно да не се получи по "физкултурния" начин... Както и да е, в крайна сметка ония там се взеха в ръце и след ДВУСЕДМИЧНО уговаряне най после пратиха шаситата и гумите...
Следваше събрание на всички офиси в централния офис - т.е. при нас, в Стара Загора - поредната лудница: купчини фактури, купища разходни касови ордери, да не говорим за до ден днешен непонятните ми финансови отчети...И утре всичките тия камари трябва да минат през складовата програма, т.е. през ръцете ми, след това през счетоводството...На всичкото отгоре вероятно ще трябва да се ходи и до Сливен, до митницата там, за да се освободят едни чарколаци за пожарогасителите...Вкарала съм се в ебати филма!
Нещо се е случило днес и покрай Иво - явно не му е ден, но...нямах физическата възможност да му обърна внимание и за пръв път го оставих в режим "stand by", който продължава и в момента :(
Добре, че поне Стифлър е при мен сега (а до края на месеца трябва пак да го връщам на село. Точно до преди около 15 минути се мотахме с него по улиците, дори вечеряхме заедно...с дюнери. И пак го разревах! Ебати псето... Щом успявам да разрева куче така както си мрънкам, не мога да си представя какво щеше да е ако цялото това мрънкане го прехвърлех върху човек?
Защо, по дяволите, не успявам да влияя така и на човека, който пожела кучето ми да носи неговия ник... Това е друга тема, няма да я подемам, за да не ревна и аз.

Очаквам с нетърпение събота - щата Канзас. Имам дяволска нужда от разпускане, а рожденния ден на BEER_MAN е прекрасна възможност да се срещна с приятни хора, които макар да са ми наблизо, рядко посещавам. Мдаааам...дръж се Канзас, че ида:)