Смачкана
Кристализирах.
До сега се мотах из Аязмото със Стифлър... Тичахме по алеите, лягахме по тревата да почиваме, хващахме разни непознати ми пътеки и вървяхме... Аз и куче. И си говорихме... Ако можеше това животно да говори, кой знае какво би излязло от устата му. Той е най-добрия ми слушател напоследък.
Като малка имах въобръжаем приятел, който уж живееше на една далечна пътека и само ако много силно си стиснех очите - той уж идваше. Бях повече от убедена, че е истински. Говорех си и с него. Много. Детски истории... Сигурно изглежда глупаво или дори налудничаво, но си е факт.
Понякога си давам сметка колко самотна се чувствам, въпреки че съм заобиколена от хора.И се спичам... От друга страна уж съм сама, а винаги се намира кой да ми каже наздраве ако примерно кихна.
Мотахме се сега... премислях... подрънквах си стотинките в джоба... лежах на тревата и говорех, а Стифлър ме гледаше с огромните си очи и слушаше... и по едно време му тръгнаха сълзи! Заклевам се, че това бяха сълзи! Успях да сдухам едно...куче! А дори не знам причината за смахнатото си настроение. Няма конкретна. Просто се събудих сдухана и мразяща всичко. "Наакала си се пак" - каза ми rasti и затвори ICQ-то. Звъннах на starly докато се прибирах, тя ми вдигна и на въпроса "ко стаа бе мамунко малка" последва моя отговор "смахнато ми е, исках да чуя нещо ведро".
Мааамка мууу! На 27 април Охи има рожден ден и аз за пръв път от как го познавам ще пропусна събитието... Много се надявам на именния му ден да не ми мине котка път и тогава да успея да отида по софийско. Остават 2 месеца и 15 дни до заминаването на Иво.
Deadline. :(
5 коментара:
Бе... знаеш ли, в такива ситуации (понеже аз наскоро мразех всички и всичко) винаги има един човек, който да ми даде следния съвет - Усмихни се. Насила. Ако си се представиш отстрани колко нелепо изглеждаш - "Наакана", ама ухилена и наистина ще ти стане весело ;Р Басирам се...
В края на крайщата - тия моменти ги има. И на самота и на сдух... аз лично за себе си не съжалявам за тях. btw, оправи го това "Posted by Nickname: ZLOBA ;P ...
А сега, едно наздраве за сутрешното ти кафе и цигара... погледни колко е часа... тука е 6:44, а аз станах преди час :)))) и вече я свърших тая работа ;Р
и НЕ между другото - Зелените те обичат! ;Р
Абее... усмихни се, усмихни се ама... Усмивка със сълзи виждала ли си?
Пък за моментите на самота и сдух - Анита твърдеше, че това са най-ползотворните и "творчески моменти" в животеца ни...Сигурно е права, поне отчасти.
Кафето отдавна е изпито, цигарите са презполовили кутията... (Много пуша напоследък, и това ако не е пътя към самоунищожение...)
И ... абе много мразя многоточия, нищо че точно сега не го показвам.
Sisok... как успя да "сдухаш" куче,бе рожбо ненагледна?!? да ти се неначуди човек от де ги взимаш тези умения неземни... верно зелените те обичат:)
PeAcE Y
Анита е права. Едно хубаво нещо оставя след себе си с тея думи, освен горчиви , гадни спомени (поне за мен)... а иначе - усмивка през сълзи (не от радост) - то там е цялата ирония - опитай се да и се посмееш! :)
Eol ;)Учудвам се да те "видя" тук;)
Как успях да сдухам куче ли... ми и аз незнам - талантлива съм явно. Обаче Стифлър ревна...имаше сълзи, дето се стичаха от очите по рунтавата му муцуна...Пък за зелените - добре, че поне е сигурно че те ме обичат:) Това наистина не подлежи на съмнение:)
Фръцло...абе понякога да се смееш над себе си не е толкова добре. Зависи от гледната точка
...
"И ако можеш смей се над съдбата, за да не може тя да ти се смей!"
...
Всеки си има моменти на безцелно висене в дупката, в абсолютното нищо...Аз видях абсолютното нищо.
Публикуване на коментар