Gone for the summer!
Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да "излея" на това място ще е "Save as draft". Няма да публикувам.
Не, не на 100% - чат-пат ще поствам нещичко, но първо - няма да е толкова често, второ - няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето - нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се "преместя"... незнам.
Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така - като няма нищо за четене - няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси "как си?" и "какво правиш?" ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума...). Последното от което имах нужда беше "овикване".
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.
5 коментара:
и още нещо
не би трябвало да се притесняваш, няма да ти чета постовете повече, щом като смяташ че аз не разбирам и само те увиквам
На това му викам "гузен негонен бяга".
Щом това е твоя начин - ок. Ама аз наистина нямам желание вечно да съм малкото идиотче в твоите очи, което нищо не разбира. Повярвай ми, разбирам. И ей богу - има моменти, в които е по-добре да преброиш до 10 преди да кажеш нещо, нали? Или просто да замълчим.
Priqtno i Spokoino Lqto:) Enjoy and F*Ck the rest...
Я си свиркай и хич да не ти пука! Остава и да ни пука за кошчетата ни и да си ги местим според мненията на другите. Това си е ТВОЕТО ЛИЧНО кошче и каквото си искаш, това ще си пишеш. По-хубаво да си имаш кошче, отколкото да го зържиш това за кошчето вътре в душата си - не било психохигиенично, казват. Помниш ли оная приказка за цар Траян с козите уши? Дето едно овчарче случайно го видяло, че са му такива ушите, обаче не трябвало да казва на никого. И от това, че държало всичко в себе си, без да го сподели, заслабнало, залиняло и щяло да хвърли топа, ако един мъдър старец не го посъветвал да изкопае яма, в която да изкрещи това, което му яде душата. Така и направило овчарчето и оттам нататък станало ОК. Приказката продължава още, ама това беше важното в случая - не си дръж нещата в душата, пардон - в драфта, че виждаш какви работи стават накрая. Извикай си ги, пък ще видиш, че малко по-малко всичко ще започне да се нарежда. Знам, че в такива моменти човек не вярва в това и смята, че само от куртоазия го утешават, обаче не е така. Не те утешавам (щот не те и познавам, пък и само най-общо вдявам за какво иде реч), но припознавам емоции и моменти, през които и аз съм минавала и съм чувствала, че това е, край, дъното. Обаче след време се оказва, че после пак идва светло.
Е това исках да ти кажа :)
Извинявай, че така неканена непозната се намесих в такъв момент, ама само искам да знаеш, че ти разбирам чувствата и че имаш основание да ги изпитваш.
Какви драфтове какви 5лв? Заминавам за седмица и като се върна едно от любимите ми четива затворило врати. Ми ще ми липсва, и ще ми е безумно тъпо като влизам тук и виждам все един и същи пост, а като знам че сигурно е пълно с драфтове. Направо как да се изкуши човек да се докопа до user-а и паролата за account-а ти! ;) Я бързо отваряй анонимно някъде другаде блог, и почвай да пишеш там. Малко да смениш обстановката и визията. Пък след време когато се завърнеш към този блог, ще си голяма гъзарка. С два блога. Единият може да ти е в бяло, а другият в черно. ;) (мисля че идеята е ясна)
Публикуване на коментар