Студ

Днес не съм на работа. Утре пак сигурно няма да бъда. Точно ми звънна часовника за "изстрелване" от кревата и хоп - звъни шефа: "Днес няма да ходим в офиса. Стой на топло ."... Чудесно. Врътнах се на другата страна и продължих да дремя.
А когато погледнах към прозореца съзрях скреж.
Междувременно се чух със Зузу. Във Варна било ад. Имало слънце, което уж пече, но в момента, в който се излъжеш и си подадеш нослето навън - замръзваш.
Страх ме е да си помисля какво е на село, при баба ми... Там чешмите винаги замръзват, без да е обявено предварително, че ще се застурява. А сега при тия извънредни условия просто не искам да си представям за какво става дума. Дано Бари оцелее при -20... той си има доста козина, а и енашишкавял страшно много... пък и в крайна сметка е каракачанец ;) За котките е сигурно, че са пуснати на топло ;)
/Да ме пита някой за какъв дявол оставих фотото в офиса снощи... и сега снимам пак с нищожната камерка на GSM-a.