No (nick)name

Главата ми не е на мястото си май...Чувствам се някак странно... Всъщност се чувствам никак. Тъпо, нали? Вчера ми беше зверски напрегнат ден (от началото на седмицата та до края на другата се очертава адски "нагъзен" период), цял ден летях по задачи, занимавах се с малоумни клиенти, които нямат идея какво искат, да не говорим, че аз самата разбирам повече от двигатели на картинг от тях (а те искат именно двигатели), занимавах се и с плиткоумната си руса (!!!!забележете!!!!) колежка, която все по-често уж съвсем неволно ми подлива вода... Ейййй как мразя злобни хора - просто не е истина!Вечерта... се прибрах. Вода нямаше. Поредната авария... Звънна ми Гого, излезнахме, помотахме се по улиците, чух се и със Зузу (Боже, как ми липсват съкафезническите премеждия с нея от Велико Търново!)... И въпреки всичко се чувствам някак изпразнена от съдържание и уморена, ама много уморена. Отделно дето в главата ми е някаква каша - какво правя с Гого...защо го правя...все по често тайно сама на себе си си признавам, че той не е "човека", че май почти не ми пука за него... Дали не лицемернича спрямо него? Дава ми толкова много от себе си, а аз...аз не давам нищо. След Иво все си мисля, че никой не е в състояние да ме накара да давам...След Иво все си мисля, че никога няма да обичам така, както него...Уфффф, shit! Винаги се сдухвам като се сетя за него..."не искам...не искам...
Искам те до болка, мамка ти!":(

"Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него." -> бла блааа Bulshits!