Приказка за лека нощ.

Ровех си из разни файлове, които бях нахвърляла по дискети преди последната преинсталация на Windows и се натъкнах на неща, които навремете (което не беше толкова отдавна - 2000-2002 са писани) бях писала на Иво... натъкнах се на една приказка... вероятно тия дни ще последва тирада от цитати от тези забравени неща, които сега изрових и незнайно защо препрочитам... Явно съм мазохист, щом знам, че от спомена за него ще ме заболи и въпреки всичко чета... А имам цели две дискети все с текстови файлове, които по един или друг начин са свързани с него...
Ето приказката.


Костенурката


Всичко най-ужасно, което може да се случи на една малка костенурка препускаше през тревата след нея. Проблемите обаче бяха нещо, с което беше свикнала и когато за малко се уморяваха да я преследват, като че ли започваха да й липсват.
Костенурката много обичаше да разказва приказки, но никога нямаше внимателни слушатели. Мислеше, че така открива пътя към другите и много внимаваше да не им показва пътя към себе си.
Много, най-различни по своята същност същества, се бяха опитвали да проникнат през черупката на Костенурката, но винаги неуспешно. Бронята й с течение на времето се покри със следи, но не омекна от това.
Костенурката си представяше целия свят облечен в черупки и в ушите й звънеше шума от постоянните сблъсъци. Не вярваше, че има същества без защитно покритие – как биха оцелели.
Даже самата Костенурка не си даваше сметка, че единствения начин някой да види какво има под здравата черупка е да я помоли за това. Тя беше безсилна срещу молбите. За нейно щастие, повечето същества си мислеха само хубави неща за силовите методи.
Костенурката не знаеше каква шега ще и погоди съдбата и беше спокойна в черупката си.
Високо в небето над пътечката кръжеше един орел. Той не беше гладен, но реши да половува за разнообразие. Спусна се надолу, грабна в ноктите си малкия улов и отново се издигна в небето. Костенурката все още беше спокойна в черупката си и даже започна да се наслаждава на неочаквания полет. Орелът, почти забравил безинтересната плячка, разтвори пръстите си…
Костенурката полетя самостоятелно за първи и последен път…
Докато летеше тя злорадо се усмихна на проблемите си, които повече нямаше да я преследват.
Полетът й хареса.