wtf
Нещо ми липсва, не знам какво.
Усещам някакво странно неспокойство от седмици наред и не мога да си намеря място.
Хвърча като обезумяла, навъртам по хиляда километра на седмица (че и повече) и пак не мога да си намеря едно място, на което да се почувствам спо-кой-но... и пак не мога да се спра.
Движа се нон-стоп с идеята, че бягам от нещо... Ама от какво - и аз не знам.
Глупави усещания и глупаво подсъзнание :(
Somebody, help me.
3 коментара:
За съжаление никой не може да ти помогне.
Сама ще трябва да се оправяш, което надявам се си разбрала вече и не чакаш напразно.
Естествено може да греша, но ми се струва, че това е единствения изход.
Аз се чувствам така когато:
1. Прекалено съм се ограничил или вкарал в релси;
или
2. Вярата ми е разклатена по всички параграфи и колкото повече - толкова повече.
Вземи си няколко важни неща в живота - малки неща, които да символизират огромни нещища - Teddy Bear, говорещо цвете :P, анимационен инфантилен филм, а препоръчвам и една жълта топка smiley на огледалото за обратно виждане. ;)
И все пак - тези са важни за мен, твоите вероятно са по-други, но всеки има :D
Some days I just wanna quit... and be normal for a bit.
И да... wh1sp, имам нужда именно от "малките неща" - осъзнавам, че точно те са нещото, което ми липсва.
Публикуване на коментар