10х

when you`re angry
would you hurt yourself
and when you`re sad
would you let somebody hurt you
hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you

Не помня от къде го знам това по-горе.

Well, опитвам се да се "подредя", защото въпреки "организираната работа", която имам, вътре в мен е хаос. Пак.
Трябва да се научим да се радваме на малките неща - на усмивка, която сме предизвикали у някой, на добри думи от непознат човек...
Трябва да се науча да не взимам всичко твърде на сериозно, защото е вредно.

Не знам какво трябва да направя, за да спра да се впрягам на всичко, да се отпусна и да се радвам на момента. Не знам какво трябва да пречупя в себе си, за да спра да мисля за "после".

Истината е, че ми се случваха хубави неща. Последните 2 уикенда ги изкарах така, както не го бях правила от доста време. Далеко от колеги, далеко от работа, далеко от иначе забързания ритъм, в който живея. Не ми се беше случвало скоро да се чувствам ... нормално. Дори параноята ми се скри някъде за тези няколко дни.Всъщност, ако трябва да съм откровена - от година и половина не ми се беше случвало да изкарам толкова много време с човек извън работата ми, с който да ми е приятно да говоря, да мързелувам, да се размотавам по пътищата
и... да, беше ми хубаво, беше ми спокойно... супер нормално и супер различно от обичайния ритъм.
А сега ме тресе параноята, че "толкова хубаво не е на хубаво" - чудно какво ли ще последва от тук нататък.
мрЪн.

hey child
not so bad
when you`re me
would you let me
let me
touch you