Омотана история

Застудяването и първите студени дъждове за есента винаги ме сварват неподготвена. И в момента мразя целия свят, ПАК! Хич не го обичам това време - студ, дъжд, кал и разбити улици :) Романтика, батенце...

Всичко ми е пак на забързан кадър - изобщо не мога да схвана какво и как се случва. Уж всичко го правим бавно и плавно, а все изниква нещо недообмислено... и така както е бавно плавно - в един момент все едно действам "на юруш". И толкова ме е страх да не стъпя накриво и да си счупя и двата крака барабар с главата...

С глава в стената е добро мото... за определени ситуации. Иначе играя само на сигурно - такъв тип съм - обмислям всичко от всичките му възможни страни и ако от някъде реша, че има прекалено голям риск от евентуална загуба - просто се отказвам. Другия вариант е да пипам леко и да си стискам палци нещата да минат безаварийно. Редки са случаите, в които се мятам в нещо недообмислено.

***
За пореден път плановете ми се провалят с гръм и трясък :(
А ги умувам от поне 2 месеца.
Друг момент пък го чакам от 5 месеца, а е твърде вероятно да го пропусна и него :(

***
Anyway... пълен блокаж съм. Опитвам пак да преценям приоритети... опитвам да угодя на две страни... Damn, как мразя да съм между чука и наковалнята.

***

After all she has nothing inside
No good to give
No meaning to live
The mist engulfed tonight
Every single star

Delirium - After All.mp3 - поздраФ заа всички :)

И да ми стискате палци идните 2-3 седмици.
И да не се шашкате, ако се позатрия известно време - черен гологан не се губи.