Нек'фо-ник'фо
Куцо ми е.
Липсват ми няколко човека, които толкова много ми се иска да видя, че... Съвсем наскоро при подобен пристъп звъннах на мамчето... Чух познатия глас, чух познатото мърморене, чух поредното "така не бива", "намери време и легни да спиш", "още колко време мислиш, че ще издържиш така?"... и ми стана леко. В смисъл подейства ми някак успокояващо, а бях на път аха-аха да ревна по телефона. И сега ми е едно ей такова никакво, ама не смея да звънна на никой.
"В тъмнината често остава някой прозорец да свети, надявам се и се моля вече да не е моя."
***
Полудявам.
I'm sorry but I ain't gonna change my ways
You know I've tried but I'm still the same
...
Липсвате ми. Много.
и пак стана ебати сълзливата глупост... ма като не завъртам телефона... ей на - пиша. не е същото, да знаете!
4 коментара:
мноо си смотана!!!!побеснях пак!!престани да го мислиш тва лайно!!!той е достатъчно голям егоист че да оцелее бе,колко пъти тряа да ти го разяснявам!знаеш колко много го обичам,някога да си ме чула да се притесня за него????притеснявам се за малкия..щото не се оправя...но този..с неговия егоцентризъм...няма начин да не се справи..пък е и умно лайно:))
Гъсок, знаеш, че сме тук... макар и онлайн. Не е същото, да, но ние винаги сме имали само това:) Малкото други мигове просто ни дават теми за разговор през следващите среднощни бдения. Гадно е, че всеки се е овъртял в собствената си работа напоследък, но... и това си е част от живота и някак си ще го преодолеем;) "...време и натиск...", ако имаме нервите да изчакаме, всичко ще се "накъдри" според очакванията ни. Няма да се плашиш:)
Златеее, ма тя за нас говори, бре, чети! Ей на, пак я нахока, а тя се опитва да ни се обясни:Р
Абе чудя се аз как да те нарека... ама тъй като не си викаме никак, за това ще кажа нещо такова...
"Шефке, няя се предаваш. Истината е че ако не започнеш да черпиш всеки заслужил с големи дози шамари и това с което те третират, оправия няма. Все си добра и мила и разбираш, подкрепяш, трепериш и т.н., а от другата страна има само (*&^%$^&*(. Докато не ги накараш да слязат до там, до където си слязла ти заради тях, няма начин да проумеят какво ти причиняват. За това слагай себе си в центъра, а останалите да се оправят както могат."
И тримата казвате неща, които са верни. Все неща, които малко или много ме вълнуват и ми бъркат в здравето.
Никога не съм предполагала, че нещо може да ме умори... ама ей на - I`m so tired & sick of all.
... и ми липсвате.
Публикуване на коментар