"Адвокат на Дявола"

Преди броени минути по Нова ТВ даваха един от любимите ми филми - "Адвокат на Дявола". Гледах го за 4ти път. И бих могла веднага да го изгледам пак. Имам си любим момент в самия край на филма - монолога на Дявола:
"Целият ни живот е като торба с тухли - за да се отървеш от нея просто я оставяш.За кого да ги нося тези тухли? Заради господ? Заради него? Сега ще ти кажа нещо за нашия Бог. Той обича да гледа. Обича и да се шегува... Помисли само... Дава на човека инстинкти - прекрасен дар наистина, но какво прави след това? Кълна се, че за свое забавление, за свое собствено космическо безчувствено забавление Той създава забранителните правила и всичко останали спънки, които ни съпътстват. Негово дело е и най-големият майтап на Вселената: гледай, но не пипай; пипай, но не опитвай; опитвай, но не гълтай! И докато ние се опитваме да спазваме тия правила, Той си съдира шибания задник от смях. Господ е темерут! Тои е съдист! Нещо като гаден хазяин... И да го призовавам на помощ? Да го боготворя??? НИКОГА!!!!!"
От първия път, в който чух/прочетох това, та до момента - винаги настръхвам. Вероятно, защото това е и "моята истина". Не вярвам в Него... преди две години и половина тотално спрях да го зачитам... Сега понякога за "свое собствено космическо и безчувствено забавление" АЗ го плюя... Знам, че сигурно звучи ужасно, но е факт, че така усещам нещата.