Иво

Преди 7 дни по това време се качвах на автобуса си за София, нетърпелива да стъпя на шопландска земя и да видя 5-6 човека, които не бях виждала от 17.06.2005
Към 16:00ч. излязох от автогарата там и тръпнех в очакване на Мария и Деян. Стояха срещу мен, на тротоара;) И новата Астра-бегачка беше с тях хехех. Мария в общи линии беше наясно какво става с мен и нямаше какво ново да и кажа, докато пътувахме с колата към Симеоново си говорихме женски простотии. Ходихме у тях. Страшна двойка са - не ги бях виждала заедно от една година. Всъщност единствения път, в който ги видях заедно беше на тяхната първа среща. Сега са толкова различни от тогава ;) Такава хармония излъчват заедно, че... едва ли не благородно им завиждам. Ще ми се един ден и от мен да струи това, което струи от тях. Страшно се радвам, че имах възможността да прекарам няколко часа в компанията им, още повече че те са от хората, които знам, че се радват да ме видят...
Вечерта хапвах пица в компанията на Юри, Фени и Пацо. Пацо противно на очакванията ми се държа прилично този път и с нищо не предизвика лошите ми погледи, които пък са нещо обичайно при среща с него.
Нямах търпение да дойде неделя - този 23.10 го чаках от толкова много време... Събудих се рано, излезнах към 9 сутринта и се завлякох към Дружба 2. Пих кафе с Теди, като старателно заобикалях темата за баща и. Хлапето е желязно! Евала. Към 11 събудих Охи и го викнах при нас. После се отправихме пеша към летището - имаше близо час и половина до кацането на Иво.
От самото летище нещата ми се сливат - бяхме пристигнали 20 минути по-рано, роднините му ги нямаше още (поради тая причина звънях последователно на сестра му и майка му). После дойдоха...после чакане... в един момент гейт-а се отвори и Иво цъфна там. Беше цирк - 5 годишния му племенник тичаше към него и крещеше "Вуйчоооо, Вуйчоооо", аз и Охи се надпреварвахме със "Копелеее, айде беее, баси колко ми липсваше". Майка му се разплака и ни трябваха около 5 минути, за да я успокоим;)
Докато натоварим багажа му в колата и докато се разберем дали ще пътува с нас в автобус или предпочита да е в колата с техните телефона на майка му звънна. Илияна била на летището. Изтръпнах. Иво отсече, че ще пътува с нас в автобуса, запътихме се към спирката, където съзрях Илияна. Не исках да я виждам, не исках да я познавам, не исках точно този ден да се срещам по какъвто и да било начин с човека, който преди години ни раздели. И докато краката ми омекваха, главата ми натежаваше, а настроенито ми отиваше в задънена улица се случи нещо немислимо. Няма да го споделя.
Слезнахме от автобуса в Дружба 1. Повървяхме до тях. През тези 20-30 минути се счупихме от смях тримата - все едно не се бяхме разделяли. Добрахме се и до тях, сложи се маса, разляха се ракии и водки... Омагьосахме се:) Към 20:00 с Охи решихме, че е крайно време да напуснем терена и да оставим Иво малко на роднините му. Аз се смъкнах към Попа, от там минах през Славейков, после ЦУМ и метрото. София е невероятна вечер... с всичките си светлини... Прибрах се у Фени към 21.30 - точно навреме за вечеря;)
Понеделник отново станах към 9. Чух се с Каспи и се разбрахме към 15.00 да се видим. Обещах да съм сама. Към 12 обаче се разбрах и с Охи, Иво се включи по-късно... В крайна сметка в 15:00 действително се видяхме с Каспи, но си бях с обичайните "опашки" (така ги нарича той). Лигавихме се четиримата до към 18.00, после Охи духна нанякъде, а аз и Каспи изпратихме Иво до НДК. След това с таласъма се отправихме по Витошка по посока халите. Направихме една поръчка за букет за съквартирантите му, който ще се женят. След това хапнахме набързо по един дюнер в халите и се забързахме към Джимис за шейкове... Убихме доста време, прибрах се към полунощ.
Вторник - започна с обаждане на Мария. Набързо и разказах какво ново... По обед пих кафе с тиквето;) Следобеда бях пак в Дружба 2 - пак кафе с Теди... Вечерта се чух с кака ми и с Манчо - крайния резултат беше станалото традиция събиранес тях двамата +Иво в Уго на малките "5-те кюшета". Към 20.00 уж решихме да си тръгваме. Иво пое инициативата да ме вземе у тях - нещо на което не с епротивях по принцип, но поне 20 пъти попитах сигурен ли е, че го иска. В крайна сметка заедно отидохме до Фени, събрах си набързо багажа, звъннах и с молба да мине да и оставя ключовете и... айде у тях.
Вечерта беше вълшебна;)Когато стигнахме до тях всички вече си бяха легнали. Звъннах на Охи и той дотърча от съседния блок, извадихме добрия стар СмирнофФ и се отдадохме на сладка приказка. Охи си тръгна... Ние си оправихме креватите и си легнахме. И продължихме да си бърборим до 4-5 сутринта за доста неща... най-вече за манипулацията - дали той е по-добър манипулатор от мен, или е обратното.. Както и да е, към 5 Иво заспа, аз се свих и също задрямах. В 8 се събудих от шума на излизащите работяги ;) Станах, изкъпах се, пуших цигара и се заех с буденето му. Последва ходене на лекар, разсейване на съмненията за виталиго (алелуя). После пак у тях, пак 3 в 1, бой за клавиатура и МНОГО смях.
Този път никак, ама нииикак не ми се тръгваше от София. Всъщност аз винаги си тръгвам с нежелание от там, но сега направо ми се късаше сърцето като се качвах в автобуса. 5-те месеца, в който не бях стъпвала там ми се сториха безкрайни. Посрещнах го. Бях сред първите, които го прегърнаха и му казаха "Адски се радвам, че най-после те виждам и мога да те докосна. Липсваше ми." Удовлетворена съм от това, че той е едновременно същия оня Иво, който (буквално) до болка познавам, хем от друга страна е някак си по-внимателен, по-премерен и като че ли по-различен в отношението си към мен. За пръв път от няколко години се почувствах оценена... Отделно имаше една камара дребни жестове, които няма как да пропусна и как да не забележа. Друг е. И ми харесва това което е! А толкова ме беше страх...
Anyway... незнайно защо докато пиша това усмивката ми си седи закотвена на лицето ми.